Решение № 7553 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2012 г.

Решение № 7553 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Красимир Йорданов Русинов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Крал - Красимир Русинов" със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж. к. "Вида", бл. 3, вх. А, ет. 1, ап. 2, подадена чрез процесуалния му представител адв. Йорданов, срещу решение № 321/22.08.2012 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 379/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 12/1101586/30.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 68/07.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му, в която е начислен ДДС в размер на 7 231.86 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 2 686 лв. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът е направил неправилна преценка на твърдяното от него съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на ревизията. Също така не е взел предвид и това, че ревизиращите органи не за извършили проверка и не са установили дали основанието за дерегистрация не е отпаднало в един по-ранен момент от 31.01.09 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. В хода по същество чрез процесуалния си представител адв. Антонова касаторът заявява и претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Иванов по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 12/1101586/30.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 68/7.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му, в която е начислен ДДС в размер на 7 231.86 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 2 686 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА и е изложил следното в мотивите на своето решение: Според констатациите, съдържащи се в протокол № 1017693/12.11.2010 г., съставен във връзка с извършена проверка на ЕТ, възложена с резолюция № 1013803/20.08.2010 г., за установяване на факти и обстоятелства за регистрация по ЗДДС, данъчнозадълженото лице е реализирало облагаем оборот за периода 1.02.2007 г. - 31.01.2008 г. повече от 50 000 лв., а именно 51 195.50 лв. и за него е възникнало основание за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Протоколът и събраните при проверката доказателства са приобщени към доказателствата, събрани в хода на ревизията, с протокол № 1107704/28.06.2011 г. Законосъобразно с РА на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗДДС са определени задълженията за ДДС за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация, а именно от 15.02.08 г. до 31.01.09 г. Липсват конкретни възражения от страна на жалбоподателя относно констатациите в РД за извършените облагаеми доставки за съответните данъчни периоди, във връзка с които са установени данъчните задължения. Неоснователен е доводът му за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ревизията, свързано с приобщаването на доказателствата, събрани при извършената проверка. Посоченото процесуално действие е допустимо и е извършено с нарочен протокол. В ДОПК не съществува забрана за приобщаване на доказателства, събрани в хода на друго производство, осъществено по реда на същия кодекс и по отношение на същото данъчнозадължено лице. Протоколът е връчен на лицето. Съгласно чл. 50 от ДОПК той е официален документ, съставен по установени ред и форма от орган по приходите в изпълнение на възложените му правомощия и е доказателство за извършените от и пред него действия и за установените факти и обстоятелства. Фактическите констатации в него не са опровергани. Неоснователно и недоказано е и твърдението на жалбоподателя, че приходният орган не е установил дали основанието за регистрация не е отпаднало по-рано. Презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК не е опровергана. Така постановеното решение е правилно. Ревизията е възложена със ЗВР № 1003660/30.11.1010 г., връчена лично на Красимир Русинов на 16.02.2011 г. В същата е посочен период на задълженията по ЗДДС от 15.02.2008 г. до 31.12.2009 г. Срокът за провеждане на ревизията е удължен до 16.06.2011 г. със ЗВР № 1101586/16.05.2011 г., връчена по пощата на адреса за кореспонденция и получена от майката на лицето. Връчването на посочения адрес е редовно и доводът, наведен едва в писмената защита, за нередовно връчване е неоснователен. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ДОПК съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8.