Решение № 1007 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3458/2007 г.

Решение № 1007 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3458/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационни жалби на Я. И. К., К. Н. Х., И. Н. И., Р. Н. Д. и "Гранити" ООД срещу решение № I* от 08.02.2007 г. по гр. д. № 947/2006 г. на Бургаския окръжен съд. В касационните жалби са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), а в жалбата на търговското дружество и за недопустимост на решението в една част. Ответницата по касация М. Н. В. не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и са процесуално допустими. С решение № 227/05.07.2006 г. по гр. д. № 16/2006 г. Царевският районен съд е допуснал делба между ищцата М. Н. В. и ответниците К. Н. Х., И. Н. И. и Р. Н. Д. на недвижими имоти- ниви в землището на с. К., обл. Бургаска, в м. "Коручешма", подробно описани, при квоти: по 1/4 ид. част за всеки един от съделителите; приел е за установено, че договорът за продажба на един от имотите- № 0* по картата на землището, реална част от бивш имот № 0* по плана на землището, сключен между К. Н. Х., И. Н. И. и Р. Н. Д., като продавачи, и "Гранити" ООД, като купувач, с нот. акт № 60, т. VII, рег. № 4* нот. д. № 1150/30.08.2004 г. на нотариус № 3* В., е относително недействителен по отношение на ищцата, при условието, че имотът не се падне при делбата в дял на съделителите- продавачи; приел е за установено по отношение на ответниците- физически лица, че договорът от 07.10.2004 г. за доброволна делба на имот № 0* по картата на землището, вписан на 07.10.2004 г. в Службата по вписвания при ЦРС в т. II, акт пор. № 1* дв. вх. рег. № 2* е нищожен поради неучастие в делбата на ищцата-съсобственик; отхвърлил е предявените от Я. И. К. искове със същия предмет и го е осъдил да заплати 40 лв. държавна такса. С решение № IV-275/08.02.2007 г. по гр. д. № 947/2006 г. Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивният съд е приел, че ищците и тримата ответници- физически лица са синове и дъщери на Н. И. Г., б. ж. на с. К., починал на 04.07.1986 г. С решения на ПК-Царево на наследниците на Н. Г. са възстановени процесните земеделски земи. На 07.10.2004 г. тримата ответници са сключили договор за доброволна делба на втората нива, като преди това от първата нива са образувани два поземлени имота и от втората нива- три поземлени имота. С нот. акт № 60/2004 г. тримата ответници са продали на четвъртия ответник- търговско дружество единия от поземлените имоти- № 010389. Твърдяното от ответниците осиновяване на ищеца Я. К. от лицето И. Н. Д. /Киров/ през 1957 г. съдът е приел за доказано, предвид че е посочен в регистъра на населението на с. В. в домакинството на И. Н. Д. /Киров/ и е отразено, че е осиновен "съгл. у-ние 35/57 от 27.05.1957 г. на VI районен нар. съд Б.", и предвид зачертаването в акта за раждане № 36 от 13.08.1940 г. в името на Я. Н. И. на бащиното име "Недялков" и допълването след "Иванов" на името "Киров". Това непълно осиновяване съгласно чл. 81 ЗЛС /в ред. към 1957 г./, е заварено по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК (отм.) и се приравнява на пълно осиновяване. Затова съдът е направил извод, че Я. К. е изгубил качеството на наследник на биологичния му баща, от което следва и неоснователността на предявените от него искове. Твърдението, че ищцата М е била осиновена от Ж. С. М. и съпругата му С. Ж. С. през м. август - м. септември 1942 г. съдът е приел за недоказано, тъй като не е установено нито образуване на осиновително производство пред съд, нито постановяване на определение за допускане на осиновяване, нито обнародване в ДВ на такова определение, нито отбелязване отстрани в акта за раждане на допуснато осиновяване съгласно чл. 40 и сл. от действалия към 1942 г. Закон за извънбрачните деца и за осиновяването (отм.), а вписването в графа "Забележки" на страницата от регистъра на населението на с. "Българи" за домакинството на Ж. М., че М. Ж. С. е "осиновена дъщеря от стр. 56, т. V" не доказва осъществена процедура за осиновяване. Затова е направил извод, че ищцата и тримата ответници- физически лица са наследници на Н. Г. Извършената без нейно участие между останалите сънаследници делба с договора от 07.10.2004 г. на имот № 0* е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН. Продажбата с нот. акт № 60 от 30.08.2004 г. на имот № 0* от тримата ответници- физически лица на ответното дружество е относително недействителна по отношение на ищцата при условие, че във втората фаза на делбата този наследствен имот не се падне в дял на съделителите- продавачи, съгласно чл. 76 ЗН. Жалбите на ответниците по исковете на М. В. са неоснователни. Оплакването за недопустимост на решението в частта по иск за разваляне на договора за продажба по т. 2 от петитума на исковата молба, който бил конститутивен и не можел да се съединява с иск за делба, е неоснователно. Искът е по чл. 76 ЗН за относителна недействителност на акта на разпореждане на трима от наследниците с наследствен имот. Този иск е установителен и съединяването му с иска за делба е допустимо. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, като съдът не е допуснал свидетел за установяване осиновяването на М. В. Осиновяването се установява с писмен акт. Няма данни регистъра за актовете за гражданско състояние- за раждане, в който акт би следвало да е отбелязано ако е допуснато осиновяване, да е загубен или унищожен. Напротив, в случая копие от акта за раждане на В. е представен по делото и видно от него няма бележка за допуснато осиновяване. Освен това съгласно действалия към 1942 г. ЗИДО определението на съда за допускане на осиновяване се обнародва в ДВ. Но доказателство за такова обнародване, от което може да се установи осиновяването, по делото не е представено. Правилен е изводът на съда, че ответниците не са доказали твърдяното осиновяване на ищцата. Служебната бележка от Кметството на с. Б., на която се позовават касаторите, възпроизвежда записването в регистъра на населението от страницата, копие от която е представено в първата инстанция, и в която е отбелязано "осиновена дъщеря от стр. 56, т. V". Представените от ответниците косвени доказателства не са достатъчни за пълно доказване на наличието на осиновяване. Законосъобразен е изводът, че М. В. е законен наследник на биологичния си баща. Жалбата на ищеца Я. К. е основателна. Съдът се е позовал на записване в регистъра на населението в домакинството на И. Н. Д. /Киров/ на Я. И. Д. като осиновен "съгл. у-ние 35/57 от 27.05.1957 г. на VI районен нар. съд Б.", и на зачертаването в акта за раждане № 36 от 13.08.1940 г. в името на Я. Н. И. на бащиното име "Недялков" и допълването след "Иванов" на името "Киров". Наличието на осиновяване се доказва с влязло в сила съдебно решение, ако осиновяването е допуснато през 1957 г. по реда на ЗЛС, или с акта за гражданско състояние - за раждане, отстрани на който съгласно чл. 129, ал. 1 ЗЛС се отбелязва промяната в гражданското състояние и се посочва влязлото в сила решение, въз основа на което се прави отбелязването. В случая влязло в сила съдебно решение за допускане на осиновяване няма, нито отбелязване за това по предвидения законов ред в акта за раждане № 36 от 13.08.1940 г., видно от представеното в първата инстанция копие от същия. Задраскванията и допълненията в имената в акта за раждане са направени неясно от кой и в нарушение на законоустановения ред за поправки в актове за гражданско състояние. Записването в регистъра на населението е косвено доказателство, което не е достатъчно за успешно пълно доказване на осиновяване. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, в която е потвърдено решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на предявените от Я. К. установителни искове по чл. 75, ал. 2 ЗН и по чл. 76 ЗН и иска му за делба, както и в частта за допускане на делбата само между останалите наследници и квотите, както и в частта за присъдена държавна такса, и спорът следва да се реши по същество от ВКС. Съобразно мотивите по-горе следва, че Я. К. не е бил осиновен и има качеството на наследник на биологичния си баща. Искът му на основание чл. 75, ал. 2 ЗН за обявяване нищожността на договора за доброволна делба между ответниците- физически лица е основателен, тъй като делбата на единия от наследствените имоти е извършена без негово участие. Искът му за обявяване за относително недействителен по отношение на него на договора за продажба между тримата ответници- сънаследници и четвъртия ответник- търговското дружество на имот от наследствената маса с нот. акт № 60/2004 г., съгласно чл. 76 ЗН също е основателен. Делбата на процесните земеделски земи следва да се допусне между двамата ищци и тримата ответници физически лица при равни квоти съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН - по 1/5 ид. ч. за всеки от тях. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.