Решение № 11481 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6926/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ралева, против решение 87 от 17.05.2023г., по адм. д. 243/2022г. по описа на Административен съд Видин. Навеждат се основания за неговата неправилност и незаконосъобразност и с подробни доводи се иска отмяната му. Претендира се присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез юриск. Джумалийски, поддържа жалбата. В писмен отговор и в съдебно заседание, ответникът Д. Иванов, чрез адв.Кашъмов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Иванов, против заповед 3768 /погрешно изписвана от съда с 37698/ от 28.10.2022г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и връченото предизвестие е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "старши инспектор по приходите" в Централно управление на НАП, Главна дирекция "Фискален контрол", Дирекция "Оперативни дейности", отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, сектор "ГКПП и мобилни групи" Велико Търново 1. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да отмени обжалваната заповед първоинстанционният съд, въз основа анализ на събраните по делото доказателства, включително приета СТЕ, е извел правни изводи, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, липса на съществено нарушение на административно-производствените правила и при наличие на утвърдено от органа по назначаването ново длъжностно разписание, но в противоречие с материалния закон. Развил доводи, че за да са изпълнени условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, следва да се установи, че длъжността, заемана от съкратения служител, е премахната като нормативно установена позиция и система от функции, или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. Установил, че със Заповед З-ЦУ-1911/25.10.22г. на изпълнителния директор на НАП, е утвърдено изменение на щатно разписание, считано от 24.10.2022 г., като щатната численост на сектор "ГКПП и мобилни групи" Велико Търново 1 за длъжността старши инспектор по приходите е 20 човека, т. е. налице е намаляване на броя на щатни бройки от 21 на 20 човека за тази длъжност. В същото време за органа е било ясно, че ще в срока на предизвестие по процесната заповед, ще има една незаета щатна бройка за същата длъжност, тъй като друг служител от същата структура, е подал заявление на 13.10.22г. за ранно пенсиониране, считано от 18.11.2022г. с оглед този факт, съдът направил извод, че не са налице материално-правните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото заеманата длъжност не е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на администрацията, длъжността продължава да съществува под същото наименование, като система от функции, задължения и изисквания без изменения. Налице е съкращаване на щатните бройки при запазване на функциите на длъжността, но не се съкращава незаета щатна бройка, а такава на която има назначен държавен служител т. е. промяната независимо, че се мотивира с повишаване на ефективност на работа, цели единствено съкращаване на конкретен държавен служител, работещ в сектора вместо на незаета щатна бройка за същата длъжност. Това се потвърждава и от приетата по делото СТЕ. Съдът приел още, че, считано от 01.12.2022 г., е била налична като свободна още една щатна бройка за длъжността "старши инспектор по приходите", тъй като заемащият я служител М. Любенов е назначен за ръководител екип. Наред с това, на длъжност "старши инспектор по приходите", за месец януари и за месец февруари 2023г., отново има назначени по един инспектор по приходите. От тук извежда извод, че обема на работа не е намаляван, а даже се е увеличил, съдейки от факта, че се назначават нови инспектори по приходите. Съгласно утвърдените длъжностни характеристики, длъжностите инспектор по приходите старши инспектор по приходите и главен инспектор по приходите , се изразяват в едни и същи действия, т. е. те изпълняват еднакви по обем функции, с тази разлика, че главните инспектори могат да бъдат и ръководители на екип и има такива данни. Съдът посочил, че изискване за органа по назначаването да извърши подбор в хипотезата на съкращаване на длъжността, не се съдържа в ЗДСл и той има право да извърши самостоятелна преценка за това кои лица, изпълняващи длъжността, предвидена за съкращаване, да бъдат освободени, още повече, че в конкретната държавна администрация няма съществуващо споразумение за извършване на подбор при съкращаване на служители. Същевременно, на основание чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, какъвто е процесният, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В обхвата на този контрол е задължен и да изследва дали оспореният административен акт в конкретния казус е издаден с цел, различна от целите на непосредствените приложими нормативни актове, и при превратно упражняване на властнически правомощия. Съдът намерил, че в случая щатното разписание цели единствено прекратяване на служебното правоотношение с Д. Иванов, а не оптималното функциониране на администрацията и е в разрез с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Тя е в разрез и с целта на закона. Съкращаването на длъжността не е съобразено с обема на работа в сектора, изпълнявана от експертните длъжности, тъй като след съкращаването има незаета щатна бройка и назначени нови двама служителя и назначен ръководител екип, което не кореспондира с мотива за оптимално функциониране и подобряване на работния процес. Действията на органа не са насочени към подобряване на дейността чрез осъществяването ѝ от по-малко, но по-квалифицирани служители, а към произволно упражняване на административните правомощия по освобождаване на служителите при наличие на незаети щатни бройки за същата длъжност. При тези изводи, административния съд отменил процесната заповед като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Съдът правилно е приел, че административният орган необосновано, немотивирано и самоцелно е прекратил с оспорената заповед служебното правоотношение с Д. Иванов. Промяната на длъжностното разписание и намаляването на една щатна бройка за старши инспектор по приходите формално създава впечатление за съответствие с материалния закон, но анализът на доказателствата, в тяхната съвкупност, сочи, че е налице изменение на същото с оглед личността на държавния служител. Действията, извършени от органа по назначаване, макар и сторени в рамките на оперативната самостоятелност на органа, очевидно не целят обезпечаването на работата и по-добрата функционалност при организацията и изпълнението на заложените дейности в съответните отдели, а освобождаване на конкретен служител, какъвто е настоящият случай. Правилно съдът е приел, че процесната заповед на изпълнителния директор на НАП е издадена в несъответствие с целта на закона. Като е установил, че оперативната самостоятелност е упражнена превратно от административния орган, съдът е приел наличието на несъответствието на заповедта с целта на закона. Достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в процедурата по съкращение на длъжността на ответника, не е мотивирана тезата на касатора, че е имало необходимост от така извършената промяна в щатното разписание. Към датата на постановяване на оспорената заповед не са налице предпоставките за реално съкращаване на длъжността "старши инспектор по приходите", заемана от Иванов, поради което не са налице материалноправните основания за прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед горното, са неоснователни наведените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и доводите, с които са подкрепени. Основателно е само възражението, че считано от 01.12.2022 г., длъжността "старши инспектор по приходите", не е била налична като още една свободна щатна бройка, защото служителят М. Любенов е продължил да я заема, макар и вече назначен за ръководител екип. То обаче не променя останалите фактически и правни констатации на съда. Извършеното съкращаване от органа по назначаване, макар и сторено в рамките на неговата оперативна самостоятелност, но и при липсата на мотиви, които да доказват, че се цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в процесния отдел. Наличието на свободна щатна бройка за тази длъжност в същия отдел, в периода на предизвестието за прекратяване на служебното му правоотношение, която няма пречка да бъде заета от съкратения служител, води до извода, че заповедта за прекратяване служебното му правоотношение засяга негови права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава актът по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което същата е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на Изпълнителния директор на НАП в качеството му на административен орган по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. Налице е съкращаване на щатна бройка при запазване на функциите на длъжността, но не се съкращава незаета щатна бройка, а такава, на която има назначен държавен служител, т. е. извършената промяна не може да мотивира повишаване на ефективността на работа. Действително, за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона, по добросъвестен и разумен начин. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното и доказано искане в тази връзка, на ответника в това производство ще следва да се присъдят разноските за адвокатски хонорар в размер на 2000 /две хиляди/ лева, при липса на възражение от касатора за прекомерност на същите. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав