Решение № 60 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 248/2021 г.

Решение № 60 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 248/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 60840 от 20.12.2021 г. по касационната жалба на Е. Д. Д. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 12068/08.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2613/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която въззивният съд е отхвърлил исковете на Е. Д. Д. срещу Е. И. Л. за обявяване за нищожен на сключения между Е. И. Л. и Х. И. Б. договор за покупко-продажба на апартамент в София поради привидност и нарушаване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД). Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид вероятността въззивното решение да е недопустимо в частта, с която въззивният съд е разгледал за първи път евентуалния иск на новите основания, по които липсва произнасяне от първоинстанционния съд в мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение и по процесуалноправния въпрос, който описва тази хипотеза: Процесуално допустимо ли е въззивно решение в частта, с която след допуснато от въззивния съд изменение на иска за недействителност на правна сделка чрез добавяне на основания за нищожност поради установено от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 214 ГПК, въззивният съд е разгледал за първи път евентуалния иск на новите основания, по които липсва произнасяне от първоинстанционния съд в мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение. Отговор на правния въпрос е даден със съдебно решение № 21/10.02.2014 г. по гр. д. № 4411/2013 г. на ВКС, II г. о.: Уредбата на въззивното производство както в отменения, така и в действащия процесуален закон е свързана със задължението на въззивния съд да се произнесе по материалноправния спор, предмет на образуваното пред първоинстанционния съд производство, в пределите, определени във въззивната жалба, като единствено в хипотезата на нищожност на първоинстанционното решение същото следва да бъде обявено за нищожно изцяло, включително и в необжалваната част /чл. 269, изр. 1 ГПК/. Това означава, че с оглед регламентираното инстанционно разглеждане на гражданскоправните спорове, въззивната инстанция не може да се произнесе по претенция, която не е разгледана от първоинстанционния съд, тъй като непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК/. Само по изключение, според постановките т. 15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд може за първи път да се произнесе по съществото на евентуалния иск, по който липсва произнасяне на първоинстанционния съд, в хипотезата на уважаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по главния иск и отхвърляне на същия, при което условието за разглеждане на евентуалния се сбъдва при постановяване на въззивното решение. Настоящият съдебен състав споделя разрешението на правния въпрос в посоченото решение на ВКС по изложените в него съображенията. Ответникът по жалбата Е. И. Л. оспорва основателността на касационната жалба. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: За мотивите на въззивния съд: Със свое определение от 06.09.2020 г. (л. 36) въззивният съд по довод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение е констатирал, че ищецът своевременно – преди първото по делото съдебно заседание е поискал добавяне на нови основания на иска – поради привидност и поради противоречие с добрите нрави, което е една от формите за изменение на иска (ТР № 1/2000 г.), което обуславя допустимост на исканото изменение и препис от молбата е връчен своевременно на ответника в първото по делото заседание, видно от протокола. Въззивният съд е приел, че предпоставките на чл. 214 ГПК са налице и е допуснал изменение на иска чрез добавяне на нови основания за нищожност на правната сделка – поради привидност и поради противоречие с добрите нрави. С решението въззивният съд, след като е изложил мотиви за неоснователност на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, се е произнесъл и по добавените две нови основания за нищожност, по които няма произнасяне от първоинстанционния съд, като е отхвърлил иска за нищожност на тези основания. По двете основания, по които се е произнесъл първоинстанционният съд - липса на основание и липса на предмет, въззивният съд е приел следното: Уговорката за заплащане на част от продажната цена – 24 000 лева от общата цена 47 000 лева в 40-дневен срок от сключването на договора във формата на нотариален акт не осъществява нито едно от двете наведени основания за нищожност. Въззивният съд е разяснил, че към момента на пораждане на продажбеното отношение е съществувал възможен предмет – годен за продажба имот, отговарящ на действащите строителни правила и норми. По делото няма твърдения, нито данни, обосноваващи фактическа или правна невъзможност, която е налице, когато предметът е фактически или правно невъзможен към момента на постигане на съгласието. В този смисъл са дадените в ТР № 3/18.06.2018 г. по т. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС разяснения. Твърдяната невъзможност е по отношение на договорното неизпълнение на парична престация, което е неотносимо към разглежданите основания за нищожност. Плащането на цената е въпрос на изпълнение на сделката, а не на действителността и. За пълнота въззивният съд е отбелязал, че по делото е доказано, че цената по договора е изплатена. По основателността на касационната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос и в рамките на правомощията си да извършва контрол върху допустимостта на въззивното решение в обжалваната му част настоящият състав намира, че обжалваното решение на Софийския апелативен съд е недопустимо в частта, която е допусната до касационно обжалване, с която въззивният съд е разгледал за първи път евентуалния иск на новите основания: за обявяване за нищожен сключения между Е. И. Л. и Х. И. Б. договор за покупко-продажба на апартамент в София поради привидност и нарушаване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД), по които липсва произнасяне от първоинстанционния съд в мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение. Както беше посочено за мотивите на въззивния съд, с тази част от въззивното решение въззивната инстанция се е произнесла по две основания за нищожност, които не са разгледани от първоинстанционния съд. Въззивната инстанция не разполага с правомощието да формира правораздавателна воля по материалноправния спор, по който липсва произнасяне от първата инстанция (освен в разгледаната в отговора на правния въпрос хипотеза на т. 15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС - при уважаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по главния иск и отхвърляне на същия), следва да се приеме, че в тази част обжалваното решение е недопустимо, поради което и с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 4 ГПК настоящият състав на касационната инстанция, сезиран с касационна жалба срещу недопустимото въззивно решение, следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от фазата на провеждане на устни състезания по приетите за разглеждане евентуални основания на исковете. Съгласно правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът