Решение № 8971 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6234/2018 г.

Решение № 8971 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6234/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. Ф. Абуджиб, гражданка на Йордания, против решение № 1797 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1019/2018 г. от Административен съд С.-град. Р. оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуален представител юрисконсулт Миланова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1797 от 20.03.2018 г. Административният съд С.-град е отхвърлил жалбата на Д. А., гражданка на Йордания против решение № 17366 от 12.12.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано на чужденката да се събере на територията на Р. Б. със своята майка - М. К. и братята си М. Ф. Ф. Ф. А. и Ю. Ф. Ф. Абуджиб. В мотивите си съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - Председателят на ДАБ, който е овластен от закона орган да вземе решение за отказ за събиране на семейството. При издаването му е спазена предвидената в закона писмена форма. Като е взел предвид всички налични доказателства по делото, включително и медицински документи от френско-ливанската болница съдът е стигнал до заключението, че изводът на административния орган за липсата на материално-правни предпоставки в процесния случай е правилен и законосъобразен. Приел е, че майката на жалбоподателя не попада в обхвата на легалната дефиниция за чл. на семейството съгласно § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, тъй като не страда от заболявания, които да й пречат сама да се грижи за себе и да се налага да живее в едно домакинство с жалбоподателя. По отношение на братята на жалбоподателката, съдът е приел, че видно от легалната дефиниция на семейство, посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, те не попадат в кръга от лица, визирани там, поради което и по отношение на тях молбата е неоснователна. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б.. Председателят на ДАБ съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните му разпоредби. Съгл. б. "в" на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. В настоящия случай с влязло в сила Решение № 9128 от 22.12.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС на Д. А. е предоставен хуманитарен статут. С молба рег. № УП-10510/25.08.2017 г. по описа на ДАБ при МС, чужденката е поискала събирането й на територията на Р. Б. с нейната майка М. К. и братята си М. Ф. Ф. Ф. А. и Ю. Ф. Ф. Абуджиб. Представила е и медицински експертизи касаещи здравословното състояние на майка й. Правилно е приел първоинстанционният съд, че видно от представените доказателства не може да се направи извод, че майката на жалбоподателката изпитва такива страдания, които да налагат съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. Освен, че е необходима кумулативност от "тежко заболяване" и "чужди грижи", тези грижи трябва да бъдат полагани конкретно и от жалбоподателката. Описаното в представеното по делото удостоверение за здравословното състояние обаче съдът намира, че не може да обоснове такъв извод. Майката на жалбоподателката, действително, се установява, че изпитва определени болки, като е препоръчано да се въздържа от носене на тежки предмети, ходене и стоеж и извършване на тежка физическа дейност. Но тези болки не са от такъв характер, че да не може сама да се грижи за себе си и да има нужда от грижата на жалбоподателката и не попада в най - тежката степен на болестта, където е нужна чужда помощ. За пълнота следва да се отбележи, че основателно в решението на председателя на ДАБ е обърнато внимание на обстоятелствата, че и майката и един от братята на жалбоподателката са имали достъп до медицинска помощ и са получили такива включително от френско-ливанска болница по отношение на брат й, който е пътувал от Сирия до Ливан както и че до средата на 2016 г. две от сестрите на жалбоподателката са помагали на майка си и брат и, което сочи, че жалбоподателката не се явява единствения роднина, който може да им оказва помощ. По отношение на братята на жалбоподателката, видно от легалната дефиниция на семейство, посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, те не попадат в кръга от лица, визирани там, поради което и по отношение на тях молбата е неоснователна. Предвид цитираните разпоредби невъзможността майката на чужденеца да се грижи сама за себе си, следва да произтича от нейната напреднала възраст или от тежко заболяване. В случая не се твърди напреднала възраст, а заболяване. Представените по делото доказателства, обаче потвърждават заключението на административния орган, че майката на жалбоподателката не отговаря на законовите изисквания, посочени в § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, а именно не страда от тежко заболяване, което да налага тя да живее с придружител. Настоящата инстанция напълно споделя извода, че майка й М. К. въпреки заболяванията си може сама да се грижи за себе си и не се налага да живее в едно домакинство с жалбоподателката. Ето защо като е отхвърлил жалбата на чужденката първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е обоснован и в съответствие с приложимия материален закон, поради което ще следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение