Решение № 11031 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А. И., чрез процесуалния му представител адв. Б. Костова, против решение 14988 от 01.05.2025 г., постановено по адм. дело 12046/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът сочи неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърденията са за наличие на предпоставките за предоставяне на исканата международна закрила предвид доказателствата за въоръжен конфликт в Сирия и опасността да бъде призован да отбива военна служба. Прави се искане за отмяна на оспореното решение, както и на решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на закона. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, чрез пълномощника си ст. юрк. М. Кръстева, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита обжалваното съдебно решение за правилно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, административният съд е отхвърлил жалбата на М. А. И., гражданин на Сирия, срещу решение 11813 от 12.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, съобразно данните от проведеното интервю, че чужденецът е роден през 2007г. в гр. Дейр Алзор, Сирия, по етническа принадлежност е [заличен текст], по религиозна [заличен текст], като след началото на войната в Сирия, през 2020 г. е заживял със семейството си в Ливан, но предвид започналото депортиране на сирийските граждани, всички са се върнали в Сирия; че по решение на своя баща е напуснал страната си на произход като непълнолетен и преминавайки транзит през Турция, е влязъл нелегално в България и се е предал на полицейските органи. Жалбоподателят е посочил, че няма проблеми с етническата и религиозната си принадлежност; не е членувал в политически партии, въоръжени групировки и паравоенни формирования; не е арестуван; не е призован в армията, тъй като не е навършил [възраст]; не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи към него или семейството му; не е пряк свидетел на военни действия и няма близки и роднини, които да са пострадали от военни действия, но е виждал много разрушения, причинени от войната. Чужденецът е заявил, че причина да напусне страната са военният конфликт и икономическата криза, а при завръщане има опасност да бъде призован в казарма и принуден да участва във военни действия. В съдебното производство са приети писмени доказателства относно семейното състояние на чужденеца /семейна книжка/, решение на председателя на ДАБ от 15.06.2022 г. за предоставяне на хуманитарен статут на А. М. И., за който не е спорно, че е брат на жалбоподателя, както и справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република. При горните обстоятелства, за да отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ДАБ, съдът е приел от правна страна, че същото е постановено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на административното производство, както и другите събрани доказателства, съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне международна закрила на чужденеца. Приел е за правилни констатациите на органа, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход, не са относими за търсения вид защита, тъй като не са свързани с обосновани опасения от преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Сочи се, че М. А. И. не е бил лично преследван в Сирия, и по отношение на него не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - същият, а и негови близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. С горните доводи е обоснован извода за отсъствие на материално-правното основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие и на причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, относими към хуманитарния статут. Посочено е, че в разглеждания случай, няма твърдения от страна на чужденеца, за наличие на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание, т.е. на тежки посегателства по см. на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. От друга страна, сред подробно обсъждане на представените справки съдът е преценил, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер на въоръжен конфликт, поради което не е налице и хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Последната е обсъждана в съответствие с разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, респ. на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО, както и на практиката на СЕС, преценката на които е извършена въз основа на конкретните данни в представените по делото справки за актуалното положение в Сирия, сочещи на съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в посока нормализиране на същата и излизане от досегашното състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт. Именно с данните за изменения в държавата по произход, настъпили след 2022 г., когато е предоставен хуманитарен статут на брата на жалбоподателя, съдът е приел, че горното обстоятелство само по себе си не може да обоснове основателността на търсената международна закрила. Оспореното съдебно решение е правилно. Направените фактически констатации от съда се подкрепят от събраните доказателства, които са изследвани подробно и задълбочено, и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл, както и за нарушение на правилата на чл.75, ал.2 ЗУБ, са неоснователни. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Изложените мотиви в оспореното решение, се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл.221, ал.2 АПК. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По делото не се установява, а и жалбоподателят не твърди, че се страхува от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По преписката няма данни спрямо него или неговото семейство да е било оказвано насилие, нито да са им отправяни заплахи. Както в административното, така и в съдебното производство не се сочат нарушения на основните права на жалбоподателя, както и действия на преследване по смисъла на чл.8, ал.5 ЗУБ. Кандидатът за закрила е заявил, че не желае да се връща в Сирия заради войната и тежкото икономическо положение. Според тезата на същия поддържана и пред съда, при завръщане в Сирия има основателна опасност да бъде призован да отбива военна служба, тъй като вече е навършил [възраст] възраст, и да бъде принуден да участва във военни действия. Горните доводи не се подкрепят от приложените по делото доказателства. Видно от справката за актуалното състояние в Сирия към м. юли 2025г., изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, в частта относно характера и особеностите на военната служба при управляващото сирийско временно правителство, задължителната наборна военна служба е премахната и се разчита на доброволно набиране на войници, които според данни към м. юни 2025г. вече наброяват 100 000 доброволци. Посочена е и действаща програма за интензивно набиране на служители от полицията и силите за сигурност, които да бъдат обучавани за военни за да се отговори на потребностите на държавата. Касае се за данни от различни информационни източници /телевизионни и печатни медии/, които са надлежно проверени и анализирани, вкл. от Европейската агенция за бежанците, на които данни следва да се даде приоритет спрямо приложените от касатора разпечатки от електронен сайт с твърдения за насилствена мобилизация, още повече, че се касае за дейност на кюрдските Сирийски демократични сили, а не на управляващото правителство. Следва да се посочи също така, че нежеланието на чужденеца да бъде мобилизиран не е основание за предоставяне на статут, тъй като отказът от военна служба не влече визираните в чл. 8 ЗУБ последици. Съгласно критериите за определяне на статут на бежанец, установени в Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците - т. 168 от раздел B на Глава V, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Опасението на лицето, че ще го призоват да отбива военна служба не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, защото законодателят в чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ квалифицира като действие на преследване само наказателното преследване или наказанието при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ. По делото не се установява жалбоподателят да е бил преследван от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, за да бъде принуждаван да воюва, а според описаните по-горе данни към конкретния момент задължителната наборна военна служба е премахната и се разчита на доброволци. Предвид изложеното, основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия, са лошото икономическо и финансово положение, както и стремежът да намери по-добро място за живот, които не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец. Бежанската история на жалбоподателя и събраните доказателства потвърждават правилността на крайния извод в оспореното решение за отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ. Законосъобразни и в съответствие с фактите по делото са формираните от съда доводи за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ на жалбоподателя. Наведените от последния твърдения в обратен смисъл са неоснователни, вкл. за повърхностно анализиране на ситуацията в страната на произход. Правилно е прието от административния съд, че не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, включително вследствие на събития, настъпили, след като е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/. Липсват доказателства, а и лицето не твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата си вследствие на наказание, вкл. смъртно наказание или екзекуция, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а именно реална опасност от посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Последните са преценявани от административния съд въз основа на доказателствата по делото и съобразно относимите разпоредби на Директива 2004/83/ЕО на Съвета, съотв. Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета, Европейската конвенция за правата на човека, както и на практиката на СЕС. Същият подход е приложен и от административния орган, който подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до заключение, че не са установени основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Извършен е анализ на представената от жалбоподателя бежанска история и актуалната информация относно Сирия с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Изследване на ситуацията в страната на произход е направено и в обжалвания съдебен акт към момента на постановяването му, като от съда са обсъдени и анализирани и допълнително представените пред него от дирекция Международна дейност при ДАБ справки, съдържащи информация относно положението в Сирия. Изведен е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в тази страна да е на нива, обосноваващи съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Според последните справки за обстановката в Сирия, включително представените пред касационната инстанция, позоваващи се на международнопризнати и независими източници, е налице значително нормализиране на политическата ситуация и излизане от досегашното състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че вътрешен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. В конкретния случай следва да се отчете, че жалбоподателят не сочи конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за неговия живот и сигурност в Сирия. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че близките му продължават да живеят в страната по произход и към момента, а и опасностите, на които би било изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат. По делото не се доказва наличие на обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия и по-специално в района на гр. Дейр Алзор, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. От данните в актуалната справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, е видно, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, конфликтът се намира в състояние на застой и е констатирано значително успокояване на обществено-политическата ситуация. Налице са констатации, че общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, с очаквания за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Данните в приложените в касационното производство от жалбоподателя извадки от електронни медии, са за отделни инциденти и въоръжени сблъсъци между правителството и кюрдите и то основно в района на Алепо, поради което не сочат на изводи за вътрешен въоръжен конфликт в относимия за спора смисъл. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт е налице, не се установява ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. "в" от Директивата, както и на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Както се посочи, принципното желание изявено от търсещия убежище да избегне казармата и да живее спокойно, не е основание за предоставяне на хуманитарен статут, поради което отказът на органа, както и изводите за неговата законосъобразност в оспореното съдебно решение, са правилни. Не са налице и обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. С тази разпоредба от законодателя е предвидена възможността за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Видно от данните по делото такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя, поради което не са осъществени и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в чл.4, ал.3 от ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма доказателства и факти, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Следва да се посочи също, че доказателствата за предоставен хуманитарен статут на лице, за което не е спорно, че е брат на жалбоподателя, не установяват предпоставките по чл. 8, ал. 9, съотв. по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, доколкото братята не са сред членовете на семейството по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. От друга страна, преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, без да носи документ за самоличност. В съвкупност изложеното, потвърждава извода на административния съд, че жалбоподателят доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,