Решение № 4953 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2012 г.
ВАСI отделение09.04.2013 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1673/27.06.2012 г. по адм. д. № 854/2012 г. на Варненския административен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 4953 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Ачо - 97 - Атанас Митев" моли да бъде отменено решение № 1673/27.06.2012 г. по адм. д. № 854/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1102679/10.11.2011 г. на ТД на НАП - Варна, офис Разград, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 1102679/10.11.2011 г. на ТД на НАП - Варна, офис Разград, с който за периода м. 02 - 12.2006 г. и м. 01 - 03.2007 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 12 184,06 лв. и са начислени лихви по фактури на "Грант плей" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.) за 2006 г. и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС за 2007 г., тъй като доставките на горива, масла и авто-козметика не са осъществени. Съдът е приел, че не е представен опис на автомобилите и лицата, които ще зареждат на бензиностанцията на доставчика, предвиден по т. 6.3 и 6.4 от договора № 15/1.02.2006 г., нито е представен предвидения в договора отделен опис, воден по партида на купувача от доставчика. Съдът е приел, че не е доказано как е транспортирано горивото. Касаторът е поддържал, че с горивото са зареждани собствените му автомобили на бензиностанцията. Представени са оригиналните фискални бонове с отбелязване от коя бензиностанция са издадени в съдебно заседание на 29.05.2012 г. В същото заседание представителят на ответника е оспорил истинността на фискалните бонове. Съдът следваше на основание чл. 193, ал. 2 ГПК да задължи жалбоподателя да заяви ще се ползва ли от боновете и в съответствие с отговора следваше да открие производство по оспорването им. Допуснато е съществено процесуално нарушение от съда довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Касовите бонове не са иззети при ревизията, към тях не са приложени електронните фактури, за които се отнасят. По делото не е изяснено доставчикът начислил ли е данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) за периодите от 2006 г. Има касови бонове за зареждане на 333л гориво, за по 100 л, 160 л като по делото не е изяснено автомобилите на ревизираното лице какви по обем резервоари имат, възможно ли е на бензиностанция да се заредят в автомобилите отразените в касовите бонове количества горива. На основание чл. 171, ал. 2 АПК съдът следваше да назначи техническа експертиза, която да установи каква е вместимостта на резервоарите на автомобилите на ревизираното лице, в базата на ревизираното лице има ли съдове за съхранение на гориво, какъв е механизмът на зареждане на автомобилите. Следва да се постави допълнителна задача на вещото лице счетоводител да даде заключение какви количества горива са закупени в ревизирания период, какви количества са изписани за разход, начислен ли е данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от доставчика за периодите от 2006 г., към електронните фактури кои касови бележки се отнасят по стойност и количества. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се изпълни процедурата по чл. 193 ГПК, да се постави допълнителна задача на счетоводната експертиза и да се назначи техническа експертиза с посочените по-горе задачи. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,