Решение № 23 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13082/2013 г.

Решение № 23 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13082/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Траян Красимиров Радуцов, срещу решение № 4864 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 1998/2013 г. на Административен съд - София град.

Върху касационната жалба не е поставен щемпел с входящ номер и дата, на която тя е постъпила в Административен съд - София град, поради което настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

I. С посоченото решение Административен съд - София град е отменил по жалба на Димитър Диков Стайков от гр. София решение № РО-28 от 17.01.2013 г. на касационния жалбоподател в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Димитър Диков Стайков жалба вх. № ЖП-1023 от 17.12.2012 г. в частта й, с която е направено искане да бъде приложена погасителна давност относно надвзета от жалбоподателя сума от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на основание чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) преписката е изпратена на касационния жалбоподател "за ново произнасяне по жалба вх. № ЖП-1023 от 17.12.2012 г., подадена от Димитър Диков Стайков, в частта по направеното с нея искане за прилагане на погасителна давност относно надвзетата от жалбоподателя сума от лична пенсия за ИОЗ". За да постанови този резултат съдът е приел, че:

• производството пред административния орган по чл. 117, ал. 3 КСО е било образувано и финализирано с решение № РО-28 от 17.01.2013 г. по обща жалба на Димитър Диков Стайков, с която той е оспорил законосъобразността на разпореждане от 15.06.2005 г. на ръководител ПО, на решение № 766 от 18.11.2005 г. на касационния жалбоподател и разпореждане от 16.12.2005 г. на ръководител ПО;

• в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима общата жалба срещу разпореждането от 15.06.2005 г. и решение № 766 от 18.11.2005 г., сега оспореното решение № РО-28 от 17.01.2013 г. било законосъобразно;

• същото решение е законосъобразно, според АССГ, и в частта, с която общата жалба на Димитър Диков Стайков е оставена без разглеждане като недопустима и срещу разпореждането от 16.12.2005 г.

• решение № РО-28 от 17.01.2013 г. обаче било неправилно в частта, с която жалбата на Димитър Диков Стайков е отхвърлена в частта на направеното с нея искане да бъде приложена погасителна давност по отношение на надвзетата от него сума за периода 12.02.2003 г. - 18.11.2004 г.

II. Този последен извод на Административен съд - София град настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за неправилен, поради следните съображения:

1. С решение № 766 от 18.11.2005 г. директорът на СУСО е отменил разпореждането от 15.06.2005 г. в неговия последен пункт, постановяващ: "II. Надвзетата пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО". Вместо него директорът на СУСО е постановил нов пункт последен на разпореждането със следното съдържание: "Надвзетата сума от пенсия за периода от 12.02.2003 г. - 18.11.2004 г. да се събере от Димитър Диков Стайков ведно със законната лихва на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Надвзетата сума от пенсия в периода след 19.11.2004 г. да не се събира от лицето на основание чл. 114, ал. 2 от КСО".

Решението завършва така: "Връщам пенсионната преписка на ръководителя на ПО за ново произнасяне по реда на чл. 98, ал. 2 от КСО в съответствие с мотивите на настоящето решение".

2. По това време - 18.11.2005 г. - чл. 98, ал. 2 КСО има следната редакция: "Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. Разпорежданията се обжалват по реда на чл. 117." Тази разпоредба обаче трябва да бъде прочетена заедно с чл. 85, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), също в редакцията й към 18.11.2005 г. А според тези разпоредби "за надвзета пенсия се издава разпореждане по реда на чл. 98, ал. 2 КСО" (ал. 1), като се имат предвид правилата: "когато размерът на пенсията е над минималната месечна работна заплата, установена за страната, месечните удръжки се извършват в размерите, определени в чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс, от териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията" (чл. 85, ал. 2 НПОС), а "когато размерът на пенсията е под минималната месечна работна заплата, месечната удръжка не може да надвишава 1/6 от размера на получаваната пенсия" (чл. 85, ал. 3 НПОС).

3. В изпълнение на разпореденото от директора на СУСО с цитираната по-горе част от решение № 766 от 18.11.2005 г., длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при СУСО издава разпореждане № 4804127303 от 16.12.2005 г., с което на основание чл. 114, ал. 1 КСО, а не на основание чл. 98, ал. 2 КСО, разпорежда: "Да се възстанови неправилно изплатената сума от пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Димитър Диков Стайков ... в размер на 66,59 лв. главница за периода от 12.02.2003 г. до 18.11.2004 г. и лихва в размер на 27,45 лв. за периода 14.11.2003 г. до 16.12.2005 г. Общо дълг 94,04 лв." От това съдържание на разпореждането може да бъде направен извод, че то не е изпълнител титул по чл. 98, ал. 2 КСО, въпреки израза, с който започва "да се възстанови неправилно изплатената сума от пенсия", защото в него не са посочени размерите на месечните удръжки, които трябва да бъдат направени за възстановяването на посочената в него сума. Освен това длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО тактично, с оглед разпореденото от директора на РУСО с решение № 766 и незаконосъобразно, с оглед на правилото по чл. 6, ал. 1 АПК, е замълчало по въпроса дали неправилно отпуснатата в по-голям размер пенсия е надвзета или неправилно изплатена сума по смисъла на чл. 98, ал. 2 КСО.

В разпореждането е вписана забележка, че то "е връчено на лицето на 30.12.2005 г.", а освен това към него е приложено ксероксно фотокопие на известие за доставяне на препоръчана пощенска пратка (т. нар. обратна разписка), оформено с подпис, за който длъжностното лице е удостоверило, че е на получателя Димитър Диков Стайков и че този подпис е положен на 30.12.2005 г., на която дата му е предадена пощенската пратка, съдържаща "Рз за над. п-я".

3. Не се спори между страните, че в срока по чл. 117, ал. 2 КСО срещу това разпореждане не е подадена жалба по чл. 117, ал. 1 КСО. Но на 03.01.2006 г. в СУСО е постъпила обща жалба, подадена от Димитър Диков Стайков срещу:

а) разпореждане № 4804127303 от 15.06.2005 г.;

б) разпореждане № 4804127303 от 15.07.2005 г. (което е било вече отменено с решение № 766 от 18.11.2005 г. на директора на СУСО);

в) разпореждане № 4804127303 от 16.12.2005 г.;

г) решение № 766 от 18.11.2005 г. на гл. директор на СУСО.

По тази жалба Софийски градски съд е образувал адм. дело № 552/2006 г., производството което било финализирано чак на 20.04.2011 г. с решение от същата дата, с което съдът е отхвърлил жалбата на Димитър Диков Стайков срещу решение № 766 от 18.11.2005 г. на гл. директор на СУСО и въобще не е обсъждал жалбата в частта, с която е оспорено разпореждане № 4804127303 от 16.12.2005 г.

4. Разпореждане № 4804127303 от 16.12.2005 г. и до сега не е приведено в изпълнение.

С молба вх. № МП-102508 от 04.12.2012 г. Димитър Диков Стайков е поискал да бъде зачетен трудовият му стаж от 5.01.1970 г. до 12.05.1972 г. в ССК "Софстрой". С разпореждане № 54 от 7.12.2012 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отказало да измени личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Срещу това разпореждане и пак срещу посочените в предходната т. 3 на тези мотиви разпореждания и решение № 766 Димитър Диков Стайков е подал жалба вх. № ЖП-1024 от 17.12.2012 г. и жалба вх. № ЖП-1023, също от 17.12.2012 г., с която е заявил: "Възразявам за погасителна давност на вземането. Съгласно Закона за задълженията и договорите чл. 110 - с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания. Член 111 - с изтичане на тригодишна давност, буква (в) се погасяват периодичните плащания".

5. С решение № РО-28 от 17.01.2013 г. директорът на СУСО е оставил без разглеждане като недопустима жалба вх. № ЖП-1023 от 17.12.2012 г. в частта относно оспорването на разпореждане № 4804127303 от 15.06.2005 г., решение № 766 от 18.11.2005 г. и разпореждане № 4804127303 от 16.12.2005 г. Със същото решение директорът на СУСО е оставил без уважение жалба вх. № ЖП-1023 от 17.12.2012 г. в частта й относно прилагане на погасителна давност относно надвзетата от жалбоподателя сума от лична пенсия за ИОЗ като неоснователна.

6. Както се посочи и по-горе в т. I, абзац първи на тези мотиви, с решение № 4864 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 1998/2013 г. Административен съд - София град е отменил решение № РО-28 от 17.01.2013 г. в частта относно погасителната давност и е отхвърлил жалбата на Димитър Диков Стайков срещу същото решение на директора на СУСО в останалата му част, а следователно и в частта, с която директорът на СУСО е оставил без разглеждане жалба вх. № ЖП-1023 от 17.12.2012 г. в частта й, с която е оспорено разпореждане № 4804127303 от 16.12.2005 г.

Димитър Диков Стайков не е оспорил решението на Административен съд - София град в тази неблагоприятна за него част и то е влязло в законна сила. Така със сила на пресъдено нещо е прието, че разпореждане № 4804127303 от 16.12.2005 г. е влязло във формална сила с изтичането на срока по чл. 117, ал. 2 КСО, защото не е било оспорено с жалба по чл. 117, ал. 1 КСО.

III. А щом като разпореждане № 4804127303 от 16.12.2005 г. е влязло във формална сила и не подлежи на преразглеждане, липсва първоначален акт (разпореждане) по въпроса за погасителната давност.

1. В производство по чл. 117, ал. 3 КСО директорът на СУСО не може да обсъжда и да се произнася за първи път по този въпрос. Това той може да направи, ако:

а) е било издадено, например, разпореждане по чл. 114, ал. 3 КСО или ново разпореждане по чл. 98, ал. 2 КСО, представляващи надлежен изпълнителен титул за принудително събиране на дължимата според пенсионния орган сума от неоснователно (поради отпаднало основание) изплатена пенсия на Димитър Диков Стайков и

б) Димитър Диков Стайков е оспорил това разпореждане с довод за изтекла погасителна давност.

2. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че директорът на СУСО недопустимо се е произнесъл с решение по чл. 117, ал. 3 КСО по въпрос, който не е овластен да обсъжда за първи път и правилно като краен резултат Административен съд - София град, макар с други мотиви, е отменил решението на директора в тази му част.

3. Неправилно обаче съдът е изпратил преписката на директора с указания да реши въпроса по същество, защото, както вече се каза директорът на СУСО не е овластен за първи път да се произнесе по този въпрос, ако той (въпросът) не се обсъжда във връзка със спор за законосъобразност на разпореждане, което е изпълнителен титул.

Щом като разпореждане № 4804127303 от 16.12.2005 г. е признато за влязло във формална сила още през м. март 2006 г., ако то бъде използвано като изпълнителен титул и въз основа на него пенсионните органи пристъпят към удръжки от пенсията на Димитър Диков Стайков, той има на разположение два способа за защита:

а) процесуална по своя характер защита чрез обжалване на действията по принудителното изпълнение или

б) материална по своя характер защита чрез отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, съдебното решение по който да установи със сила на пресъдено нещо, че вземането за неоснователно изплатената пенсия в размер на 66,59 лв. (главница), определен с разпореждане № 4804127303 от 16.12.2005 г., е погасено по давност.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че оспореното с касационната жалба решение на АССГ е неправилно в частта, с която на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката е изпратена на касационния жалбоподател, който да реши по същество въпроса, поставен с възражението за изтекла погасителна давност. Разбира се, няма законова пречка директорът на СУСО и сам (т. е. по своя инициатива) да обсъди и вземе решение по този въпрос, което решение, разбира се, няма да бъде по чл. 117, ал. 3 КСО, а ще бъде решение по упражнен йерархичен контрол в юридическото лице НОИ извън правилата на КСО и АПК.

4. В останалата му част, както се каза по-горе и в т. II. 6, абзац последен от тези мотиви, решението на АССГ е влязло в законна сила и по него в тази му част настоящата касационна инстанция не се произнася.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,