Решение № 5576 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2010 г.

Решение № 5576 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Насер Мохамед Ал-Касем, палестинец без гражданство, против решение № 155 от 13.04.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което поради липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и се моли за отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС в съдебно заседание се представлява от юрк. Станкова, която оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед събраните в преписката доказателства, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред Държавната агенция за бежанците е започнало по молба за закрила по реда на ЗУБ, вх. № 151 от 14.10.2009 г. на СДВНЧ. В хода на производството е установено, че молителят, настоящ жалбоподател, е роден на 4.04.1965 г. в гр. Бейрут, Ливан, палестинец без гражданство, живеещ в Ливан, мюсюлманин, женен. При тези обстоятелства съдът приема, че за държава произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ, следва да се приеме държавата Ливан. Чужденецът е пристигнал в Република България нелегално през месец септември 2009 г., придружаван от съпругата си Утра Абдулмаджид Салем и непълнолетния им син - Мустафа Насер Ал- Касем, роден през 1995 г. В интервю, проведено на разбираем за жалбоподателя арабски език, последният е заявил, че причината да потърси закрила в Р България са конфликти в лагера "Шатила" между организациите "Фатах" и "Хамас", отправяни заплахи от страна на организацията "Хамас" спрямо него и децата му. Изтъкнал е доводи, че поради нежеланието му и това на семейството му да бъде привърженик на групировката "Хамас", са били подложени на заплахи от представител на групировката, дори жилището им е било подложено на обстрел с ракета, изстреляна от бойци на "Хамас". Децата му били получили заплахи, вследствие на което получили силен стрес и опасения за живота и сигурността си. Добавя, че не е имал с проблеми с официалните власти в страната, не е арестуван или осъждан. Със заявителят са проведени три интервюта - на 9.11.2009, 10.12.2009 г. и на 15.01.2010 г., копия от протоколите, от които са приложени по делото. Събрани са изискуемите по ЗУБ доказателства за обстановката на страната по произход. Представени и приети в административната преписка са становище относно обстановката в Ливан. В писмено становище с рег. № УП-445/17.02.2010 г. експерт в РПЦ - с. Баня дава становище за неоснователност на молбата за закрила и в двете, посочени в ЗУБ форми - хуманитарен статут и статут на бежанец. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства, изложената от чужденеца бежанска история и становище рег. № УП-445/17.02.2010 г., с обжалваното решение председателят на ДАБ при МС на жалбоподателя е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените с чл. 75 от ЗУБ правомощия, решението е издадено в изискуемата форма и съдържание при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Административният орган е обсъдил всички относими към случая обстоятелства, даващи основание за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Председателят на ДАБ при МС е изпълнил задължението си да обсъди обстановката в страната по произход - Ливан. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя, не са направени обосновани твърдения в тази насока. Изложеното от него за натиск от организацията "Хамас" е недостоверно, неправдоподобно и недоказано. Изявленията му от трите последователни интервюта са противоречиви. От това основателно може да се заключи, че причината за отпътуването му от Ливан е изключително икономическа. Няма данни, от които да се направи извод за това, че местните власти не са в състояние да осигурят защита на семейството на кандидата, поради което той да е принуден да търси закрила извън страната си по произход, както и за това, че в страна си произход ще бъде подложен на изтезания, унизително или нечовешко отношение. Няма данни също така обстановката в Ливан да е такава, че кандидата да не може да намери възможности за живеене в други части на страната си. При така установените факти се обосновава изводът, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец, от страна Република България и постановеният отказ на председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, икономическите причини на жалбоподателя за напускане на Ливан са различни от посочените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Информацията за ситуацията в Ливан според справки от дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, не може да се отнесе към случая на жалбоподателя. Той не е бил принуден да напусне родното си място по причина на противопоставянето между съперничещите си палестински групировките Хамас и Фатах, а е взел лично решение по икономически подбуди. Молителят не обосновава по достоверен начин опасения от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне от страна на "Хамас". Неоснователно е твърдението в касационната жалба за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г., във вр. с Резолюция № 302 (IV) от 8.12.1949 г. на Генералната асамблея на ООН. С Резолюция 302 на ООН се учредява Агенция за подпомагане на палестински бежанци в Близкия Изток чрез програми за директна помощ. Когато палестинец по собствено желание напусне Близкия Изток той сам се лишава от помощта на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинците, поради което в случая не е налице изискването по чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г. за преустановена помощ от организации, различни от ВКБООН, тъй като текстът няма предвид доброволно отказване чрез напускане на Близкия Изток. В случай на доброволно напускане, какъвто е настоящият, претендиране за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут може да се упражни на общо основание при наличие на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ, каквито в случая правилно е прието от административния орган, че не са налице. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставяне на субсидиарната закрила по чл. 9 от ЗУБ, е постановено в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са нарушение административнопроизводствените правила, разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗУБ е приложена законосъобразно. Водим от изложеното, Върховният административен съд, Трето отделение