Решение № 15658 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2018 г.

Решение № 15658 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗОП. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Норд Трейд Пловдив" ЕООД със седалище и адрес на управление в град Пловдив чрез адвокат Г. Василев, против решение № 168 от 26.01.2018 г. по адм. дело № 2503/2017 г. на Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 17 ОА 2082 от 22.08.2017 г. на кмета на община Пловдив и са присъдени разноски. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по касационната жалба – кмет на община Пловдив изразява чрез процесуалния си представител – М. Димитрова писмено становище за нейната неоснователност. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че отразената в съставения нов Акт за частна общинска собственост по-голяма площ на сградите води до различна тръжна цена и от там за различни стъпка на наддаване и депозит за участие. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Норд Трейд Пловдив" ЕООД против заповед № 17 ОА от 22.08.2017 г. на кмета на община Пловдив. С нея по подробно изложените мотиви е закрита процедура за провеждане на публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от 5 години на описания недвижим имот. Направени са възражения за нищожност на административния акт на основание чл. 177, ал. 2 АПК, поради противоречие с влязло в сила съдебно решение. Иска се обявяване на нищожността й, а при условията на алтернативност – отмяната й, като незаконосъобразна. Съдът е събрал всички писмени доказателства по административната преписка, в това число и постановените във връзка с търга съдебни решения. Изложил е приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Съобразил е, че след отмяната на предходната прекратителна заповед по съдебен ред, е издаден нов акт за общинска собственост на базата на влезли в сила съдебни решения за материално право на собственост. При това е налице съществена промяна в квадратурата на сградите, застроени в имота и предмет на тръжната процедура. Това пряко рефлектира върху началната тръжна цена, която е съществен елемент от търга и не подлежи на преуреждане. Единственото законосъобразно действие на кмета на общината е било да прекрати процедурата, което е и направил. По тези съображения е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. С оглед изхода на делото и направеното искане от кмета на общината за присъждане на юрисконсултско възнагражение, е осъдил жалбоподателя да заплати 500 лева разноски. Така постановеното решение е правилно с изключение на определения размер на присъдените разноски. Основното възражение в касационната жалба е, че първоинстанционният съд не е разгледал подробно твърденията на търговското дружество за нищожност в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Възражението е неоснователно. Видно от данните по делото, Общинският съвет – Пловдив е взел на основание чл. 103 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НПУРОИ) решение № 254 по Протокол № 11 от 18.17.2013 г. за отдаване под наем чрез публичен търг с явно наддаване за срок от пет години на общински имот с идентификатор 56784.510.95 по КК и КР на града с площ от 2974 кв. м. Предмет на търга са и изградените в него сгради с идентификатори 95. 1, 95. 2 и 95. 3, представляващи три функционално свързани постройки. Всички обекти са подробно описани и са предназначени за ресторант. Определена е началната тръжна цена на 6020 лева, на колкото възлиза и депозитът за участие и стъпката за наддаване от 100 лева. Като мотив е записана необходимостта от финансови постъпления. Възложено е на кмета на общината да извърши необходимите действия по изпълнение на решението. В основата на описанието са залегнали данните, отразени в Акт за частна общинска собственост № 1018 от 23.08.2012 г. Данъчната оценка към момента на утвърждаване на акта от кмета на общината е 116818. 70 лева. Предходният акт е № 2784 от 25.05.1992 г., а номерът на имота съответно 510. 95. Одобрени са тръжните условия. В тях предназначението на имота е определено за ресторант, началната тръжна цена е 6020 лева. На толкова възлиза и депозитът за участие. Стъпката на наддаване е 100 лева. В определения срок са подадени две оферти, които не са допуснати до отваряне, поради неизписване върху затворените пликове на част от изискуемите идентификационни данни в т. 18 от утвърдената тръжна документация. След изготвяне и представяне на доклад от назначената тръжна комисия, кметът със заповед № 14 ОА 1756 от 11.07.2014 г. е закрил процедурата, поради липса на кандидат с редовна оферта. Заповедта е обжалвана само от "Норд трейд Пловдив" ЕООД с доводи за незаконосъобразност. Спорът е разгледан по същество с решение № 630 от 25.03.2016 г. Съдът е приел административния акт за незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на правилата на НРПУРОИ. Счел е, че липсват законови пречки за допускане на жалбоподателя до участие, поради което заповедта за закриване на търга е незаконосъобразна. В хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК я е отменил и е върнал преписката за продължаване на тръжната процедура при изпълнение на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е оставено в сила с решение № 4796 от 19.04.2017 г. по адм. дело № 6517/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. На 25.04.2017 г. административният съд е изпратил на общината заверени преписи от двете решения за сведение и изпълнение. В контекста на мотивите на съда, изпълнението е следвало да се извърши чрез назначаване на нова комисия, доколкото мандатът на предходния общински съвет е изтекъл и са избрани нови общински съветници, както и да се определи нова дата за провеждане на търга, която да се съобщи на жалбоподателя, като останал единствен участник (видно от мотивите на касационното решение). Два месеца и половина по-късно е съставен нов Акт за частна общинска собственост № 1181 от 3.07.2017 г. за същия имот, в графа 8 от който е отразена връзката му с предходния АЧОС под № 1018 от 23.08.2012 г. Като правно основание за съставянето на новия акт е посочено решение на Окръжен съд- Пловдив № 65 от 13.01.2012 г. по гр. дело № 1738/2011 г. То е вписано в Службата по вписванията на 9.02.2015 г. С това решение се оставя в сила решение № 253 от 4.02.2009 г. по гр. дело № 541/2008 г. на Пловдивския районен съд и се отменя нотариален акт за собственост върху имота със собственик "Хеброс – 89" ООД. (Решенията са приложени по преписката). Едновременно със съдебните решения, като правно основание е посочена и заповед № ДС-14-256 от 31.05.2017 г. на областния управител, изпратена за сведение и изпълнение на кмета на общината. При направеното ново геодезическо заснемане сградите в имота са две с идентификатори 95. 4 с площ от 704 кв. м. и 95. 5 със застроена площ от 195 кв. в. Отразяването им е напълно различно от това в предходния АОЧС, залегнало в основата на тръжната процедура от 2013 г. Данъчната оценка към момента на утвърждаване на акта от 3.07.2017 г. вече възлиза на 1810679. 40 лева. Кметът е съобразил новите обстоятелства и е постановил заповед № 17 ОА от 22.08.2017 г., с която е закрил процедурата по провеждане на публичния търг, открита на 18.07.2013 г. В т. 4 от обстоятелствената й част специално се е позовал на факта, че променената квадратура на сградите в имота, предмет на наемно правоотношение, би довела до различна начална тръжна цена, различна стъпка на наддаване и депозит за участие, тъй като стойностите им се определят с решение на тръжната комисия на база наемна цена. Така установените факти по делото, показват неоснователност на доводите на касационния жалбоподател за нищожност на заповедта, поради неизпълнение на задължително дадени указания с влязло в сила решение. Причината за прекратяването на търга е коренно различна от тази, която е довело до закриването му със заповед № 14 ОА 1756 от 11.07.2014 г. При това обстоятелствата, които са залегнали в акта за новото прекратяване през 2017 г. са се проявили през 2017 г. и след връщането на преписката от административния съд на кмета на общината. При липсата на идентичност между основанията за закриване на процедурата през 2014 г. и през 2017 г., не е налице неизпълнение от административния орган на съдебно решение и не е налице нищожност в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. С оглед прилагането на практика на прогласения в чл. 7 АПК принцип на истинност, кметът е бил длъжен да вземе предвид новите АЧОС, геодезически заснемания и заповед на областния управител. Те представляват нови факти от действителността от съществено значение за спора. Мотивите в т. 4 от акта са напълно съответни на приложимите в случая подзаконови нормативни актове, приети от Общинския съвет – Пловдив. Такава е Наредбата за началния размер на наемните цени на имоти – общинска собственост. Съгласно чл. 7 от нея – наемните цени за общински недвижими имоти се определят индивидуално във всеки конкретен случай. При това е въведено правилото, че общинските недвижими имоти се отдават под наем по цени, определени именно в Приложение № 1, като неразделна част от наредбата и представляващо тарифа за началния размер на наема на помещения и павилиони – общинска собственост. В тях минималната наемна цена е определена в левове за квадратен метър. Специално по отношение на ресторантите минималните наемни цени са определени в Раздел втори от тарифата по Приложение № 1. Тези правила показват ясно, че площта на предмета на търга оказва изключително съществено влияние върху началната наемна цена, а от там и на останалите елементи от търга. Не случайно, както в заповедта на кмета по чл. 104 от НРПУРОИ, така и в тръжната документация по чл. 105, ал. 2 от нея, основните елементи от тях са: начална тръжна цена; стъпка на наддаване при търговете с явно наддаване и депозит за участие, който не може да бъде по-малък от 10% от началната тръжна цена. Наредбата за началния размер на наемните цени на имоти – общинска собственост - специално урежда въпросите с актуализация на наемните цени, като настоящият случай по никакъв начин не попада в тази хипотеза. Същевременно и втората наредба - НРПУРОИ в чл. 99, ал. 1 изрично не допуска промяна на обявените условия на търга с изключение на отлагане провеждането на самия търг за по-късна дата. Преценено от този аспект, новото геодезическо заснемане на съществуващите сгради в имота, което рефлектира върху броя и най-вече върху тяхната площ, станало повод за издаване на нов АЧОС представлява съществена промяна в условията на търга и единственото законосъобразно действие на кмета на общината е било да го прекрати или както той го е нарекъл "да го закрие". Заповедта за това е напълно съответна на приложимите в случая подзаконови материалноправни разпоредби. Не се установява допуснато нарушение на материалния закон. На последно място е неоснователно и възражението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на поисканите изрично съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. Съпоставката между актуваните сгради в двата акта за частна общинска собственост, съпроводена и с преценка на останалите доказателства – скици, геодезическо заснемане и заповед на областния управител, позволява да се прецени наличието на съществено изменение на предмета на търга и началната тръжна цена. Отказвайки допускането на експертизите, съдът не е допуснал нарушение на правилата за събиране на доказателства. Решението в частта му, в която е отхвърлена, като неоснователна жалбата срещу закриването на търга на 22.08.2017 г. от кмета на общината е правилно и следва да се остави в сила, като се имат предвид и подробните мотиви в настоящия съдебен акт. Ответната страна в първоинстанционното производство е имала право на разноски, които са за юрисконсултско възнаграждение. При определянето им, съдът неправилно се е позовал на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Решението е постановено след изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК, който при определяне на тези възнаграждения препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ, въвеждайки по този начин максимална горна граница. Цитираната разпоредба от ЗПП на свой ред препраща към Наредба за правната помощ. В чл. 24 от нея са определени параметрите на възнаграждението по административни дела за една инстанция от 100 до 200 лева. С оглед сложността на спора, съдът намира, че сумата 100 лева е достатъчна за юрисконсултско възнаграждение, в какъвто смисъл следва да се измени присъденото възнагреждение от 500 лева. С оглед изхода на касационното производство и направеното искане от процесуалния представител на административния орган в депозирания отговор на касационна жалба, на страната се дължат 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящото дело. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение