Решение № 5666 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2014 г.

Решение № 5666 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на Иван Динев Иванов, гр. София, ж. к. "Зона Б-5", бл. 16, вх. "Е", ет. 3, ап. 109 срещу Решение № 1562 от 12.03.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6505/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Иванов срещу решение по Протокол № 9 от 28.05.2013 г. на Факултетния съвет на Факултет "Международна икономика и политика" в Университета за национално и световно стопанство, с което за научната длъжност доцент е избран гл. ас. д-р Елена Костадинова Симеонова.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно и необосновано приел, че оспореното решение на Факултетния съвет е мотивирано. Не отчел, че в обжалваното решение липсват каквито и да било мотиви на колективния орган, липсват данни за проведено разискване. Съдът не отчел, че мотиви липсват и в направеното от председателя на научното жури предложение за избора на Елена Симеонова. Не отчел, че предложението на научното жури е подписано само от неговия председател, което води до извод за липса на ясно формулирана и изразена обща оценка на журито.

Неоснователен и необоснован счита извода на съда, че оценката на научната стойност и качествата на трудовете на кандидатите са изцяло от компетентността на научното жури. Този извод е в противоречие с приетото в Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). Сочи, че научното жури е помощен орган на факултетния съвет и неговите решения нямат самостоятелно правно значение. Немотивиран счита извода на съда, че действайки при условията на оперативна самостоятелност факултетният съвет възприел мотивите на научното жури след като такива не са изложени официално в решението от 14.05.2013 г. Съдът не отчел наличието на хипотезата на чл. 35, ал. 1 ЗРАСРБ и допуснатото от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради не спиране на производството до произнасяне от министъра на образованието и науката по подадения от него сигнал. Сочи, че това се изисква и от разпоредбата на чл. 58, т. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО). Счита, че неспирането на процедурата е довело и до нарушаване на основни принципи на административния процес като равнопоставеността на кандидатите.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното решение на факултетния съвет. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Пенка Смукова, Адвокатска колегия, гр. Благоевград.

Ответникът по касационната жалба - Факултетният съвет на Факултет "Международна икономика и политика" в Университета за национално и световно стопанство, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по конкурса и счита, че при провеждането й органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила като решението на факултетния съвет е израз на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Сочи, че всички рецензии и становища са дали положителна оценка за Симеонова и отрицателна за касатора, при гласуването само Симеонова издържала конкурса и с този мотив научното жури предложило тя да бъде избрана за доцент. Факултетният съвет изцяло възприел мотивите на научното жури. Сочи, че не са нарушени принципите на равенство, самостоятелност и безпристрастност. Счита обжалваното решение за правилно и мотивирано и моли съда да го остави в сила. Ответникът се представлява от юрисконсулт Лилия Бояджиева.

Ответникът по касационният жалба - Елена Костадинова Симеонова, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по издаване на оспореното решение. Сочи, че по делото е безспорно съвпадението на оценката на членовете на научното жури, което обосновава извод за издържан конкурс само от единия кандидат. Излага доводи за законосъобразността на оспореното решение на факултетния съвет, което счита за мотивирано с факта, че само Симеонова издържала конкурса. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Йонета Ничева, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съставът на журито бил назначен с нарочна заповед, която не била оспорена по реда на чл. 30, ал. 3 ЗВО. В този смисъл възраженията за наличие на обстоятелствата по чл. 4, ал. 4 от закона са неоснователни. Неоснователно е и възражението за липса на мотиви. Неоснователни са и другите възражения в касационната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 15.05.2012 г. Факултетният съвет на факултет "Международна икономика и политика" в Университета за национално и световно стопанство решил в катедра "Политология" да бъде обявен конкурс за един редовен доцент в професионално направление 3.3. "Политически науки", по научна специалност 5.11.02. "Политология" (Емпиричен политически анализ и политически риск).

2. На 27.11.2012 г. Съветът по хабилитация в Университета за национално и световно стопанство дал положително становище за потенциалния кандидат в конкурс за редовен доцент в професионално направление 3.3. "Политически науки", по научна специалност "Политология" (Емпиричен политически анализ и политически риск) към катедра "Политология" - Елена Симеонова.

3. На 5.12.2012 г., с Решение № 6 по т. 8.32, Академичният съвет на Университета за национално и световно стопанство обявил конкурс за един редовен доцент в професионално направление 3.3. "Политически науки", по научна специалност "Политология" (Емпиричен политически анализ и политически риск) към катедра "Политология" със срок два месеца от обнародването му в Държавен вестник.

4. На 4.01.2013 г. в Държавен вестник бр. 1 била публикувана обявата за конкурса.

5. На 19.02.2013 г. Факултетния съвет на Факултет "Международна икономика и политика" утвърдил предложения от катедра "Политология" състав на научното жури.

6. На 1.03.2013 г. молби за участие в конкурса подали Елена Костадинова Симеонова и Иван Динев Иванов.

7. На 1.03.2013 г., със заповед № 338, първият заместник ректор на Университета за национално и световно стопанство утвърдил състава на научното жури - седем членове.

8. На 3.03.2013 г., със заповед № 378, първият заместник ректор на Университета за национално и световно стопанство назначил комисия за разглеждане на документите на кандидатите за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност доцент.

9. На 6.03.2013 г. комисията допуснала до участие и двамата кандидати като посочила, че монографията на кандидата Иванов е в проблемното поле на докторската му дисертация, а публикациите му са в проблемното поле на международната сигурност и съюзите, което е в несъответствие с предмета на конкурса.

10. На 12.03.2013 г. Съветът по хабилитация в Университета за национално и световно стопанство дал становище, че кандидатурата на Иван Динев Иванов отговаря в достатъчна степен на количествените и качествените изисквания.

11. На 12.03.2013 г. научното жури избрало председател и двама рецензенти и определило срок за представяне на рецензиите и становищата 14.05.2013 г.

12. На 22.04.2013 г. на интернет страницата на Университета за национално и световно стопанство били публикувани резюмета на научните трудове на двамата кандидати, рецензиите и становищата на членовете на научното жури.

13. На 8.05.2013 г. Иван Иванов подал до министъра на образованието и науката сигнал, вх. № 94-8230 за допуснати в хода на процедурата нарушения, както и за установена от него представяне на общодостъпни материали като авторски от другия кандидат. По делото няма данни министърът да се произнесъл по сигнала в срока по чл. 30, ал. 4 ЗРАСРБ, както и да издал заповед за спиране на конкурса на основание чл. 31, ал. 2 ЗРАСРБ.

14. На 14.05.2013 г. научното жури провело заседание, изслушало рецензиите и становищата. Рецензентите не предложили Иван Динев Иванов за избирането му за доцент. Предложили Елена Костадинова Симеонова за избирането й за доцент. В петте становища членовете на научното жури дали предложение за избиране на Елена Костадинова Симеонова и неизбиране на Иван Динев Иванов. При извършеното явно гласуване 7 членове гласували "за" Елена Симеонова и 7 членове гласували "против" за Иван Иванов.

15. На 28.05.2013 г. Факултетният съвет на Факултет "Международна икономика и политика" провел заседание при академичен състав от 31 членове, необходим кворум от 20 членове, присъствали 22 членове. Факултетният съвет отхвърлил молбата на Иванов за отлагане на гласуването и с 22 гласа "за" избрал Елена Костадинова Симеонова за доцент.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение на факултетния съвет е прието от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че всеки чл. на научното жури изложил конкретни, ясни и точни мотиви за научната дейност на двамата кандидати и след като извършил сравнителен анализ при еднакви критерии оценил научната стойност и качествата на трудовете на кандидатите. Приел, че тази оценка не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Направил извод, че факултетният съвет, при условията на оперативна самостоятелност, възприел мотивите и оценката на научното жури. Позовал се на чл. 6, ал. 4 АПК и приел, че съобразяването с целта на конкурса не нарушава общите изисквания за законосъобразно упражняване на оперативната самостоятелност. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата на Иванов.

Крайният извод на съда е неправилен.

Видно от касационната жалба касаторът твърди три порока на обжалваното решение - постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Доводите в подкрепа и на трите отменителни основания са неустановена от съда липса на мотиви на оспореното решение, неоснователност на мотива за отпадане от конкурса, нарушение на основни принципи на административния процес поради неотлагане на избора, необсъждане на доводи за незаконосъобразност на оспореното решение.

Основният довод на касатора е за неправилната преценка на съда досежно липсата на мотиви на оспореното решение.

Безспорно е, както сочи и касаторът, че всеки административен акт, независимо дали на едноличен или на колегиален орган, трябва да бъде мотивиран. Мотивите са фактическите и правни основания за издаване на един акт по смисъла на чл. 59, ал. 1 и 2, т. 4 АПК. Без органът да е изложил преценката си за фактите и правото нито съдът може да извърши контрол за законосъобразност на акта, нито засегнатите от акта лица могат да упражнят ефикасно конституционното си право на съдебна защита. Тази изключителна значимост на мотивите на един административен акт предпоставя от една страна изричното законово изискване за фактически и правни мотиви на всеки акт, а от друга - трайната съдебна практика, както сочи и касаторът, на отмяна като незаконосъобразен на всеки акт, който не съдържа мотиви. Необходимо е обаче да се посочи, че съдебната практика трайно приема, че мотивите на един административен акт могат да не съвпадат по време с издаването на акта. Те могат да бъдат изложени и в друг документ, който предхожда издаването на акта. Съгласно тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, важното е това да е станало до съобщаването на заинтересованите лица на акта.

Какво показват в случая фактите по делото?

От доказателствата по делото е видно, че членовете на научното жури изготвили рецензии и становища, които надлежно депозирали и които били обявени на интернет страницата на университета. В рецензиите и становищата членовете на научното жури извършили преценка на количествените и качествените изисквания за заемане на академичната длъжност, оценили научно-преподавателската дейност, направили обща характеристика на представените научни трудове и публикации, оценили научните и научноприложните постижения, отправили критични бележки и препоръки. Видно, те извършили оценка по критериите, визирани в чл. 27, ал. 3 и 4 ЗРАСРБ.

Въз основа на направен подробен анализ по посочените критерии членовете на научното жури единодушно изразили мнение за избор на Елена Симеонова. При тази публичност на оценките на всеки от членовете на научното жури на своето заседание журито се запознало с рецензиите и становищата на членовете си - факт, който изрично е посочен в изготвения за заседанието протокол. При проведеното гласуване членовете на научното жури единодушно приели решение да бъде предложена за избор за академичната длъжност Елена Симеонова.

Вярно е, че в протокола от заседанието на научното жури не са изложени нарочни мотиви за взетото решение. Но изложеното в представените на заседанието рецензии и становища напълно съответства на резултата от гласуването, поради което именно изложените в рецензиите и становищата мотиви на членовете на научното жури са мотиви на неговото решение. В случая изложеното в рецензиите и становищата е мотивирало научното жури да вземе съответното решение. Не е необходимо научното жури да включва в протокола съдържанието на рецензиите и становищата. Те са неразделна част от неговата дейност и мотиви на неговото решение.

Вярно е, както твърди и касаторът, че факултетният съвет не изложил мотиви към решението си за избор на Елена Симеонова. Видно от приложения по делото протокол на заседанието на Факултетния съвет не е станало разискване по предложението на научното жури и отделно по всяка от кандидатурите. Но проведеното от факултетния съвет гласуване еднозначно показва, че органът приел предложението на научното жури. По този начин изложените от научното жури в неговите рецензии и становища мотиви за избора на Симеонова станали мотиви и на решението на факултетния съвет.

Безспорно е, както твърди и касаторът, че научното жури е само помощен орган на факултетния съвет. Но тогава, когато органът приеме за правилно направеното му от помощния орган предложение и го обективира в свое решение мотивите на предложението на помощния орган стават мотиви и на самото решение. Липсата на обсъждане на заседанието на Факултетния съвет ясно сочи, че за неговите членове мотивите, поради които научното жури направило предложението да бъде избрана Елена Симеонова, а не Иван Иванов са били достатъчно обосновани и не са породили необходимост от допълнително обсъждане или мотивиране.

Що се отнася до довода на касатора за неподписване на решението на научното жури от всички негови членове, видно от приложените по делото доказателства - решение на научното жури и протокол от заседанието, на което е прието, това не отговаря на фактите. Подписан само от председателя е протокола от заседанието на научното жури, но неговото решение е подписано от всички членове.

Видно от изложеното оспореното решение на факултетния съвет не е немотивиран акт, както твърди касаторът. Съдът правилно установил, че мотивите на акта са мотивите на научното жури. Този факт, в контекста на приетото в тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. е достатъчен, за да обори довода на касатора за немотивираност на решението на Факултетния съвет.

Касаторът счита за неправилен извода на съда, че отпаднал от конкурса и за това не било необходимо да бъде гласуван избора му. Първо, съдът не е направил такъв извод. Никъде в своите мотиви съдът не приел, че поради непредлагането на Иванов за избор от факултетния съвет той бил отпаднал от конкурса. Второ, това е довод на ответниците по касационната жалба, но страните по едно дело са свободни в избора на доводите си за защита. И трето, конкурсът, визиран в чл. 24, ал. 2 ЗРАСРБ, не е конкурс, резултатът, от който автоматично поражда правото на кандидата да бъде избран за съответната академична длъжност. Този конкурс е производство по оценка на визираните в чл. 27, ал. 3 и 4 ЗРАСРБ факти и обстоятелства, които определят професионалните качества на кандидатите. Той установява правото на кандидата да бъде избран - наличието на законовите предпоставки, но не го създава. Видно от изложеното доводът на касатора е неотносим към мотивите на съда, тъй като съдът не е мотивирал акта си с твърдяното.

Неправилно, според касатора, съдът преценил спазването на принципите на административния процес като не отчел липсата на решение на Факултетния съвет относно установеното от касатора представяне на общодостъпни материали като авторски от другия кандидат. Касаторът сочи, че органът нарушил принципа на равнопоставеност на кандидатите, тъй като Факултетният съвет трябвало да спре процедурата по избор във връзка с подадената от касатора молба.

Вярно е, че в Закона за развитие на академичния състав в Република България и в Правилника за организацията и провеждането на конкурси за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Университета за национално и световно стопанство няма разписани основания и процедура по спиране на процедурата за заемане на академична длъжност, но доколкото актовете на Факултетния съвет подлежат на оспорване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс и доколкото Факултетният съвет е носител на административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 АПК няма пречка, ако са налице основания за това, Факултетният съвет да вземе решение за спиране на процедурата.

В случая от приложения по делото протокол от заседанието на Факултетния съвет на 28.05.2013 г. е видно, че Иванов сезирал съвета с молба за "отлагане на избора". С какво е обоснована молбата на Иванов за "отлагане", дали това са изложените в сигнала му до министъра на образованието и науката факти, от приложения по делото протокол на заседанието на Факултативният съвет не става ясно. Молбата на Иванов до Факултативния съвет не е приложена по делото. Но по-релевантното е, че от протокола не може да се направи извод какви са били мотивите на Факултативния съвет да остави без уважение молбата. В протокола от заседанието на Факултативния съвет е посочено, че "Деканът прочете молбата. Членовете на ФС единодушно гласуваха да не се отлага изборът. " И това е всичко. Каква е молбата, мотивирана ли е, разгледал ли е Факултетният съвет изложените в нея факти и обстоятелства, извършил ли им е проверка, какво го е мотивирало да отхвърли молбата за всичко тези релевантни факти и обстоятелства протоколът на заседанието на Факултетния съвет мълчи. Органът не изложил каквито и да било мотиви.

Процедурата по заемане на академична длъжност "доцент" е сложен фактически състав - поредица от последователни действия и актове на компетентни органи. Но при определени обстоятелства поредицата от действия трябва да бъде временно спряна, защото продължаването не би осигурило целта на процедурата - заемането на длъжността от кандидат, който най-пълно отговаря на законовите изисквания. Последиците от спирането са значими, тъй като се отлага във времето завършването на процедурата, но последиците от неспиране на процедурата, при наличие на основания, са също значими, защото могат да доведат до вземане на решение, без да са отчетени всички релевантни факти и обстоятелства.

Липсата на каквито и да било мотиви за отказа да се "отложи" извършването на избора представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е лишен от възможността да извърши контрол за законосъобразност на процесуалното действие и да прецени значението му за законосъобразността на процедурата. Вярно е, че първоинстанционният съд не указал на органа да представи молбата на Иванова за "отлагане" на избора, но органът с нарочна молба представил пълният протокол от заседанието на Факултетния съвет от 28.05.2013 г. и в него липсват каквито и да било мотиви за взетото решение. Следователно дори и да се върне делото на съда за ново разглеждане нови доказателства за мотива на органа не биха могли да бъдат събрани, тъй като такива изначално липсват.

Съдът като не установил, че изложеното представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Съдът следва да отмени оспореното решение от 28.05.2013 г. на Факултетния съвет и да върне преписката на органа за ново произнасяне от фазата на порочното действие - произнасянето по молбата на Иванов за "отлагане" на избора и за провеждане на избора.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Университетът за национално и световно стопанство, юридическото лице, в структурата, на което се намира органът - ответник, да заплати на Иван Динев Иванов направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 16, 00 лв. държавни такси. Касаторът е бил надлежно представляван от адвокат, но по делото не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да присъжда такова.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд