Решение № 238 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 891/2014 г.

Решение № 238 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 891/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 379/19.03.2014 г. по настоящето дело по жалба на М. А. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 541 от 24.10.2013 г. по гр. д. № 824/2013 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Г. К. К. иск, квалифицирани по чл. 124, ал. 4 ГПК, за признаване за установено, че удостоверение № 42/26.11.1990 г. е неистински документ в частта му, в която удостоверява, че в изпълнение на решение на ИК на ОбНС П. е предоставено право на ползване на Г. К. К. по ПМС № 26/23.04.1987 г. върху овощна градина с площ 1 000 кв. м., съставляваща парцел 233 в м. "Плочата". Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос съществува ли правен интерес от установяване на неистинност на документ, когато същият е бил представен като доказателство в друго съдебно производство, истинността му не е била оспорена и не се сочат други отношения между същите страни, за които този документ би имал значение. Като е приел предявения иск за допустим, въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие със задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г. В т. 1 на това решение е прието, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ процес, в който документът е бил представен и не е бил оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. В конкретния случай документът, чиято неистинност ищецът се домогва да установи в настоящето производство, е бил представен в производството пред Плевенски административен съд по адм. д. № 434/2011 г., приключило с решение № 513/10.10.2011 г., което няма данни да е влязло в сила. По това дело М. А. К. е бил страна. От мотивите на съдебното решение е видно, че документът е бил приет като доказателство по делото и истинността му не е била оспорена (ако е била оспорена, последващо производство за проверка на тази истинност също би се явило недопустимо образувано). Оспорени са били в съдебно -административното производство правните последици от документа, но съдът е отхвърлил доводите в тази насока и е постановил решение, зачитайки тези последици. При тези данни съдът намира искът на М. А. К. за недопустим. В исковата молба ищецът е обосновал правния си интерес от иска с твърдения, че е наследник по закон на А. П. Г., на който е признато за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, попадащи в обхвата на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Ответникът Г. К. се е легитимирал като ползвател на част от тези земи по силата на ПМС № 26/1987 г. с удостоверение № 42/26.11.1990 г. и се възползвал от правото да поиска изкупуване на ползваната част. Със заповед на кмета на [община] на ответника е признато правото да придобие собствеността върху ползваните въз основа на ПМС № 26/1987 г., като факта на предоставянето на правото на ползване бил установен с въпросното удостоверение. Според ищеца не съществува решение на ИК на ОбНС за предоставяне на право на ползване на ответника Г. К. върху земеделските земи, принадлежащи на неговия наследодател, затова удостоверение № 42/26.11.1990 г. е неистински документ. Следователно правният интерес от установяване на неистинността ищецът свързва с възможността да оспори законосъобразността на заповедта на кмета на [община] № РД-15-1192/19.07.2000 г., с която е признато правото на Г. К. да придобие собствеността върху процесната земеделска земя по реда на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Тази заповед обаче вече е обжалвана пред административния съд от друг наследник на А. П. Г. и по образуваното производство (адм. д. № 434/2011 г. по описа на Административен съд [населено място]) ищецът М. К. е бил конституиран като страна. В това съдебно производство удостоверение № 42/26.11.1990 г. е представено, обсъдено е от съда и е счетено, че издаденият въз основа на него административен акт е законен. То не е оспорено като документ до постановяване на решението по адм. д. № 434/2011 г. по описа на Плевенски административен съд, а съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 193, ал. 1 ГПК възможността за последващото му оспорване е преклудирана. Съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, предявения след пропускане на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК иск за установяване на неистинност на документ, представен в друго исково производство (а съгласно чл. 144 АПК - и в производство по жалба срещу административен акт), се явява недопустим. Този иск не подлежи на разглеждане но същество и дори недопустимостта му да не е констатирана и той да бъде разгледан и уважен, това би могло да има последствия само за други отношения между страните, не и за тези, които са предмет на висящото производство. В случая недопустимостта на иска се констатира от касационната инстанция, а недопустимо е и постановеното по него въззивно решение, с което спорът се разглежда по същество. То следва да бъде обезсилено, а производството по делото - да бъде прекратено. По изложените съображения съдът