Решение № 9601 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2013 г.

Решение № 9601 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 118 КСО. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Ивелина Йовкова, против решение № 640/14.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3571/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменено решение № 56/7.08.2012 г. на директора на РУСО - гр. Варна и преписката е върната на същия орган за ново произнасяне. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли съдебното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Антон Щерев Диамандиев от гр. Варна, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата, както и събраните по делото доказателствата, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отменено решение № 56/7.08.2012 г. на директора на РУСО - гр. Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 4407231024/8.06.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО и преписката е върната на административния орган за произнасяне. За да постанови това решение съдът е приел, че в разпореждането, потвърдено с оспореното пред съда решение не е посочено от кого е издадено - не са посочени имената на длъжностното лице, като същото е подписано от три длъжностни лица. Съдът е изложил съображения, че с това е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, поради това че посочването на издателя на акта е условие за неговата валидност и определянето му по подразбиране е недопустимо. В тази връзка съдът е изложил, че разпореждането би било нищожно в три хипотези - ако се приеме, че е издадено от колективен орган /предвид това че е подписано от три длъжностни лица/, ако се приеме, че е издадено от длъжностното лице инспектор Г. Василева и ако се приеме, че е издадено от контрольора А. Хаджолян, които са подписали акта, но не разполагат с определена по закон компетентност за това. Поради това че съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО правомощието по издаване на административен акт от вида на процесното разпореждане - за изменение, респективно отказ за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е възложено на ръководителя на пенсионното осигуряване в РУСО, то единствено длъжностното лице Румяна Жекова, която е началник на "Пенсионно осигуряване" в РУСО гр. Варна е длъжностно лице, което е материално компетентно да издаде този акт. Съдът е направил извода, че след като процесното разпореждане е подписано от ръководителя на пенсионното осигуряване, то представлява действителен административен акт, но в случая решението, с което това разпореждане е потвърдено е издадено от Румяна Жекова, в качеството й на изпълняващ длъжността директор на РУСО, поради което е незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния закон. Изложил е, че осъществяването на административен контрол върху административния акт от същото физическо лице, което е издало акта е в нарушение на принципите на безпристрастност, обективност и законност. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че разпореждане № 4407231024/8.06.2012 г. е подписано от Румяна Жекова в качеството й на ръководител "Пенсионно осигуряване". Както правилно е приел първоинстанционният съд, разпореждането е подписано и от две други длъжностни лица - Г. Василева - инспектор и А. Хаджолян - контрольор, които не разполагат с определена по закон компетентност да издават актове от вида на процесното разпореждане. При задължителния административен контрол по реда на чл. 117 КСО е постановено решение № 56/7.08.2012 г., с което е потвърдено разпореждане № 4407231024/8.06.2012 г. Това решение е издадено от Румяна Жекова от името на директора на РУСО - гр. Варна, съгласно заповед № 1394/30.07.2012 г. От съдържанието на заповед № 1394/30.07.2012 г., издадена от управителя на НОИ, се установява, че е разрешено на директора на РУСО - гр. Варна Иринка Янчева Папазова да ползва отпуск за периода от 6.08.2012 г. до 24.08.2012 г., като бъде замествана от Румяна Жекова - началник на отдел "Пенсии", т.е. през посочения период Румяна Жекова е изпълнявала правомощията на директор на РУСО - гр. Варна. Въпреки че от формална страна, решение № 56/7.08.2012 г. е издадено от лице, което е оправомощено да замества титуляра през посочения период, включващ и датата на издаване на това решение, то предвид персоналната идентичност на издателя на оспорения по административен ред административен акт и лицето, което е постановило решението в рамките на административния контрол, се налага извода, че това решение е издадено от некомпетентен орган. Правилно първоинстанционният съд е направил извода, че са нарушени основните принципи за самостоятелност и безпристрастност, провъзгласени в чл. 10 АПК, които предвиждат, че административния орган осъществява производството самостоятелно, както и че не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му. В случая длъжностното лице Румяна Жекова се е произнесла в две качества - като издател на административния акт и като орган, осъществяващ административния контрол за законосъобразност на акта. След като Румяна Жекова се е произнесла в качеството си на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Варна с разпореждане, тя не е разполагала с персонална компетентност да се произнася и с оспореното решение, с което следва да се осъществи административен контрол върху издадения от нея административен акт. Във връзка с изложените в касационната жалба доводи за това че в АПК няма изрична разпоредба, която да забранява осъществяването на административен контрол върху административен акт от същото лице, което е издало административния акт, следва да се отбележи, че извода за съществуването на такова ограничение се извежда от основните принципи на административното производство и по-конкретно от принципите за самостоятелност и безпристрастност. Не може да бъде възприета тезата на касатора, че няма пречка едно и също лице да издаде административен акт и след това да осъществи административен контрол по отношение на този акт. Административният контрол следва да се осъществява от друго лице, което е в интерес на дирене на обективната истина и на принципите на законност, самостоятелност и безпристрастност в административното производство. Следва да се има предвид, че в нито едно от решенията на Върховния административен съд, които са цитирани в касационната жалба, не се съдържа тълкуване на правни норми или съдебна практика, което да противоречи на крайния извод на първоинстанционния съд. В конкретния случай не се касае до извод за наличие на персонална заинтересованост на длъжностното лице поради определени конкретни причини, а до съществуването на принципна несъвместимост на двете процесуални качества - на издател на административния акт и на по-горестоящ административен орган, който осъществява задължителен административен контрол при обжалване на същия административен акт. В същия смисъл е решение № 7451/28.05.2012 г. по адм. дело № 2456/2012 г. на ВАС, шесто отделение. Неоснователно е становището на касатора, че порокът на оспорения пред съда административен акт - решение № 56/7.08.2012 г., издадено от името на директора на РУСО гр. Варна, може да бъде саниран преди произнасянето на касационната инстанция. С касационната жалба е представено копие от това решение, което на всяка страница е приподписано от Иринка Папазова с бележка, че същата в качеството си на директор на РУСО гр. Варна потвърждава решение № 56/7.08.2012 г. Законосъобразността на оспорения пред съда административен акт се преценява към момента на издаването му, а доколкото в случая решението е издадено от орган при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и по-конкретно - на основни принципи на административния процес, то не е допустимо с последващи действия на този орган и то с оглед интересите на страната в производството по оспорване на този акт пред съда, да се отстрани допуснатото нарушение. Предвид изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решение № 56/7.08.2012 г., издадено от Румяна Жекова, като заместващ директора на РУСО - гр. Варна, са правилни. В съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК съдът правилно е върнал преписката за ново произнасяне по жалбата на Антон Щерев Диамандиев против разпореждане № 4407231024/8.06.2012 г. Не са налице твърдяните касационни основания, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като не са претендирани от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,