Решение № 16357 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5316/2012 г.

Решение № 16357 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5316/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Глобал Меритайм Сервисес" ООД със седалище и адрес на управление Варна е подало касационна жалба срещу решение № 72 от 13.01.2012 г. по адм. дело № 2837/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е бил отхвърлен предявения от дружеството иск срещу Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 101, 40 лева, претърпени от незаплатени разноски за воденото производство по НАХД № 4145/2010 г. на IV състав на Районен съд - Варна. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Ответната страна, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" със седалище София, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Варна е отхвърлил иска на "Глобал Меритайм Сервисес" ООД със седалище и адрес на управление Варна срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за платено адвокатско възнаграждение и за копиране на документи в административнонаказателно производство, образувано по жалбата на дружеството срещу наказателно постановление НП № 03-0000808/25.06.2010 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност" - Държавна автомобилна инспекция " - Варна при Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" - София. С решение № 1023/15.04.2011 г. по НАХД № 4145/2010 г. на IV състав на Районен съд - Варна наказателното постановление, с което на "Глобал Меритайм Сервисес" ООД е било наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 104 от Закона за автомобилните превози, било отменено. Административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според изложените в решението мотиви, направените от страната разноски за водене на За да отхвърли иска, съдът взел предвид, че предявената претенция не почива на обстоятелства за причиняването на вреди от незаконосъобразна административна дейност в обхвата на Административнопроцесуалния кодекс. Заплащането на направените за правна защита разноски не би могло да се окачестви като пряко свързана с дейността на администрацията вреда. Решението на административния съд е правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви относно характера на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е направил съответстваща на закона преценка относно основателността на предявения иск, която се споделя от касационната инстанция. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди съдържа уредба на отговорността на администрацията за причинени от нейни актове и действия вреди. Този вид отговорност е специална спрямо отговорността за непозволено увреждане, която се носи на основание на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетение за вреди пред административните съдилища в случаите, когато са вредите са настъпили от актове, действия или бездействия на администрацията, за които се прилага Административнопроцесуалния кодекс. Дейността по установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания също е административна, но с различна правна същност, поради което се урежда от Закона за административните нарушения и наказания, със субсидираното приложение на правилата на Наказателнопроцесуалния кодекс. Тази административна дейност не е включена в приложното поле на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което вредите, причинени при осъществяването й, следва да се претендират по общия исков ред. Административният съд е спазил материалния закон, като е приел, че исковата претенция следва да се отхвърли поради отсъствието и на друг елемент, пораждащ отговорността на държавата за вреди. Държавата отговаря за причинените вреди, които са настъпили като непосредствена последица от незаконното разпореждане, действие или бездействие на администрацията. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, както е в разглеждания случая, не може да се определи като вреда от административна дейност. Разходът представлява разноски за съдебното производство, които жалбоподателят е направил по повод на обжалването на наказателното постановление, въз основа на сключен от него договор с адвокат за правна защита. Представените по делото протоколи и съдебно решение по НАХД № 4145/2010 г. на IV състав на Районен съд - Варна удостоверяват, че жалбоподателят не е направил искане за присъждането им, поради което няма формирано произнасяне на съда по делото, за което се отнасят. Заплащането на разноски за водените съдебни производства се урежда от приложимия процесуален закон. Ако се приеме тезата, че процесуалният закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателните постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяната на наказателното постановление, логично е да се направи извод, че те остават в тежест на страната, която ги е направила, и не могат да се претендират по друг ред, така че да се заобиколят предвидените по закон за такива случаи правни последици. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател основания за отмяна, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на направените от жалбоподателя разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд