Решение № 6689 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Телепоинт“ ООД, гр. София, чрез адв. Рафаилов, против решение № 36965 от 10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8547/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу удостоверение за въвеждане в експлоатация № 794 от 13.08.2024 г., издадено от вр. и. д. главен архитект на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за неизясняване на делото от фактическа страна, както и за неправилност на изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта и за съответствие на същия на материалния закон, като твърди, че липсват предпоставките по чл. 178, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 4 ЗУТ и са налице пречки за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация да бъде отменено или евентуално след отмяната – делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатените на адв. Тодорова и адв. Георгиев адвокатски възнаграждения. Ответникът главен архитект на Столична община, представляван от юрк. Ташева, оспорва касационата жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставен в сила с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Д. М. Д., чрез адв. Гладнишки, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците А. И. Г. и С. Л. Г., чрез адв. Георгиев, оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските по делото. Ответникът „Инфинити 3“ ЕООД, гр. Софи, чрез адв. Милев, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът Р. Б. Й., чрез адв. Тодорова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски. Ответниците В. Н. К. и Р. А. П. оспорват касационната жалба. Останалите ответници: В. В. Б., З. Д. Т., М. М. Ч., М. П. Й., П. Д. К., П. И. П., С. Г. Д., „Ди Си Инфрасек" ЕООД, „Инмобилиа" ООД, „Катинвер" ЕООД и „Лито" ЕООД не изразяват становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение съставът на Административен съд София – град приема, че оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж четвърта категория: „Жилищна сграда и допълващо застрояване“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.301.311, УПИ Х-23, кв. 160,м. „Зона Б-4“, район „Възраждане“, Столична община, с възложители ответниците в настоящото производство, е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и при отсъствие на съществени нарушения на административно производствените правила. Излага съображения, че невключването на дружеството – жалбоподател, което придобива самостоятелни обекти в сградата в хода на строителството, в списъка с възложителите не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като оспорващият може да се защити от отклонения или некачеството изпълнено строителство по общия исков ред. Съдът приема също, че оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж е съответно на материалния закон. Посочва, че режимът за въвеждане на строежите от четвърта категория в експлоатация е регистрационен, както и че от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещите лица по изслушаната съдебно – техническа експертиза се установява наличието на всички изискуеми документи по чл. 177, ал. 1 ЗУТ и липсата на пречки по чл. 178, ал. 3 ЗУТ за въвеждане на строежа в експлоатация. Съдебният състав отбелязва, че не всяко несъответствие с проектите и неизпълнение на строително- монтажни работи е основание за отказ за въвеждане в експлоатация и въз основа на представените доказателства и анализ на чл. 154, ал. 2 ЗУТ приема, че отклоненията от инвестиционните проекти са несъществени и не представляват някое от изчерпателно посочените пречки по чл. 178, ал. 3, т. 1 до т. 7 ЗУТ за въвеждане на строежа в експлоатация. Тези изводи на първоинстанционния съд са направени в съответствие с материалния закон и се обосновават от събраните доказателства. Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж поставя край на административната процедура по разрешаване ползването на строежа. Съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ „строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2, след проверка на окомплектоваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място“. Разпоредбата регламентира регистрационен режим за строежите от четвърта и пета категория, какъвто е процесният, като контролът за законосъобразност на удостоверението за въвеждане в експлоатация обхваща наличието на изискуемите документи по чл. 177, ал. 1 ЗУТ и липсата на пречки по чл. 178, ал. 3 ЗУТ за въвеждане в експлоатация, както правилно приема и първоинстанционният съд. Този извод следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗУТ, с която на административния орган е вменено задължение за проверка на „окомплектоваността на документите", но не и преценка за валидност и правилност на изискуемите документи, а проверката на място не е задължителна. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗУТ предвижда, че след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5. Редът и условията за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи от категорията на процесния са определени в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в чл. 19а ал. 3 (в относимата редакция от ДВ бр. 89/2019 г.) са посочени документите, които се изискват. По делото е установено, че процедурата започва по заявление, подадено от лица с качеството на възложители, към което са представени всички изискуеми документи. Представен е комплексен доклад, според който строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проектна документация, приложени са съответните актове и протоколи по Наредба № 3/ 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и договори с експлоатационните дружества (в.л. Аврамова в съд. заседание). Собствениците на строежа, респ. възложителите са посочени в нотариално заверена декларация, подписана от П. Б. П., управител на „Инфинити 3“ ЕООД. Жалбоподателят „Телепоинт“ ООД не е включен като възложител с оглед липсата на данни за промяната на собствеността в хода на строителството. Дружеството купува обекти в сградата и в поземления имот в груб строеж и не фигурира като възложител в съставените констативни актове по строителството (акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа е от 2021г.), а други данни, установяващи качеството му на собственик към момента на подаване на заявлението, в административната преписка не се съдържат. Поради това и с оглед характера на процедурата, в която се установя годността на строежа за ползване, съставът на административния съд законосъобразно приема, че обстоятелството, че оспорващият не е след лицата ползващи се от акта, не опорочава удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация. Изводът на административния съд за изпълнение на формалните изисквания на регламентирания в чл. 177, ал. 3 ЗУТ регистрационен режим, като условие за въвеждане на строежа в експлоатация, също е законосъобразен. Правилно и позовавайки се на заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно- техническа експертиза съдът приема, че не е налице несъответствие с одобрения проект, което да е основание за постановяване на отказ за въвеждане на строежа в експлоатация по смисъла на чл. 178, ал. 3 ЗУТ. Описаните в заключението на вещите лица отклонения от одобрените инвестиционни проекти не променят строителната конструкция, вида на конструктивните елементи и/ или натоварванията, не нарушават предвижданията на проекта с промяна на предназначението на обекти, не отнемат или изменят съществено общи части на строежа и не променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, т. е. не представляват съществени отклонения от одобрените проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ и не препятстват въвеждането на строежа в експлоатация. В този смисъл правилно е отбелязано, че недовършените, респ. некачествено извършени СМР в собствените на жалбоподателя обекти подлежат на отстраняване в гаранционните срокове, вкл. на установяване и защита в самостоятелно исково производство. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Изяснени са релевантните за спора факти и обстоятелства, като са взети предвид събраните писмени доказателства и заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно – техническа експертиза. Заключението на вещите лица е подробно и пълно и дава отговор на поставените задачи, поради което правилно е прието от съда, че повторна експертиза не е необходима. Поради това обстоятелството, че бланкетното искане на жалбоподателя за допускане на повторна експертиза е отхвърлено, в случая не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Обжалваното решение е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите на страните. Всички релевантни възражения и съображения на жалбоподателя са разгледани подробно. Доводите, свързани с нарушения при съставянето на актовете по чл. 7, ал. 3, т. 14 и т. 15 от Наредба № 3/ 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, представляващи акт за приемане на конструкцията и акт за установяване годността за приемане на строежа, и оспорването на констативен акт 28 /11 .03.2024г. на район „Възраждане“, Столична община за изпълнение на част „Паркоустрояване и благоустрояване“, правилно не са обсъдени от първоинстанционния съд. Както вече се посочи производството по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи от четвърта и пета категория е регистрационно. Поради това разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗУТ изисква единствено наличието на тези документи, като тяхната валидност и законосъобразност не е предмет на проверка от административния орган. По тези съображения такава проверка на актовете, предхождащи издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация, не може да се осъществи и в съдебното производство, още повече че косвен съдебен контрол е недопустим. Оспореният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени аргументи по всички релевантни за спора обстоятелства, както и мотиви в подкрепа на направените правни изводи. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство главен архитект на Столична община е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община сумата 80.00 евро, представляваща възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт в настоящото производство процесуално представителство. Съобразно направените от останалите ответници искания и доказателствата за действителни разходи по водене на делото пред настоящата инстанция (пълномощни, договори за правна защита и съдействие и доказателства за платен хонорар) касационният жалбоподател следва да заплати на ответника Р. Б. Й. сумата 500.00 евро разноски по делото, включващи възнаграждение за адвокат, а на ответниците А. Г. и С. Г., представлявани от адв. Георгиев, общо сумата 640.00 евро, разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за един адвокат. Разноските за ответниците А. Г. и С. Г. следва да бъдат присъдени в този размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при отчитане на фактическата и правна сложност на спора, определени съобразно характера на производството, приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства и обстоятелството, че правните интереси на двамата ответници не са противоречиви, а защитата е идентична. По тези съображения възражението на касатора за прекомерност на заплатеното на адв. Георгиев адвокатско възнаграждение се явява основателно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,