Решение № 2945 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2011 г.

Решение № 2945 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 442 от 02.02.2011 г. по адм. дело № 4459/2010 г. Административен съд - София град осъжда Областна администрация на Област с административен център град София да заплати на Калинка Александрова Дерекова сумата 3993.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за периода 01.11.2006 г. -01.09.2007 г., заедно с лихва в законния размер, считано от 24.04.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 78.50 лв., представляваща лихва върху главницата за периода 29.02.2008 г. - 24.04.2008 г. и сумата 325.77 лв. разноски по делото. Съдът отхвърля предявения от Дерекова против областната администрация иск за заплащане на обезщетение на посоченото основание за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 5540.00 лв. Решението е обжалвано с касационна жалба от Калинка Дерекова в частите, в които искът е отхвърлен и в частта за разноските. Жалбоподателката твърди, че решението в тези части е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с доказателствата, тъй като размерът на месечното възнаграждение е неправилно определен, а разноските на са присъдени изцяло. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който претенцията й да бъде уважена изцяло, а разноските да й бъдат присъдени в пълен размер. Претендира и направените по делото разноски в касационното производство. Решението е обжалвано с касационна жалба и от Областна администрация на област София в частите, в които администрацията е осъдена да заплати на ищцата лихва върху главницата в размер на 78.50 лв. за периода 29.02.2008 г. - 24.04.2008 и в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт в оспорените части е незаконосъобразен, тъй като в това производство лихви не се дължат, а ако се дължат, то периодът на забава е неправилно определен. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срок и от легитимирани страни, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд - София град, предмет на касационно обжалване, е постановено при спазване изискванията на закона. Правилно първоинстанционният съд приема, че ищцата Калинка Дерекова има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Заповед № ДС - пр. 10/30.10.2006 г. на областния управител, с която служебното й правоотношение е прекратено, е отменена от с решение на Върховния административен съд, пето отделение по адм. дело № 934/2007 г., влязло в сила на 18.02.2008 г. (решение № 1823/18.02.2008 г. по адм. дело № 12397/2007 г. на петчленен състав на Върховния административен съд). С отмяната на заповедта за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение по реда на цитирания текст за периода, през който не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато част от обезщетението вече е изплатено, служителят има право на разликата до пълния размер, съобразно изискванията на закона. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът приема, че обезщетението, претендирано от ищцата следва да се изчисли на база на определеното й брутно възнаграждение към момента на признаване уволнението за незаконно или в случая към 18.02.2008 г., тъй като на последната дата, с постановяването на решение по адм. дело № 12397/2007 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, влиза в сила решението по адм. дело № 934/2007 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което заповедта за уволнение на служителката е отменена. Размерът на основното месечно възнаграждение към датата на отмяната на заповедта за уволнение е правилно определен съобразно изискванията на чл. 7, ал. 4 и ал. 5 от ПМС № 175/2007 г., при отчитане на обстоятелството, че ищцата не е атестирана за 2007 г., поради което не са налице основания за индексиране на възнаграждението съгласно чл. 11, ал. 1 от ПМС 174/2007 г. Брутното месечно възнаграждение е определено, като към основното в размер на 363.00 лв. са прибавени 10% клас за прослужено време или сумата 36.30 лв., т. е. брутното възнаграждение е в размер на 399.30 лв. На тази база и с оглед обстоятелството, че през периода 01.11.2006 г. - 01.09.2007 г. ищцата не работи по трудов договор или на държавна служба и не получава възнаграждение, административният съд достига съвсем аргументирано до извода, че претенцията на Дерекова е основателна по размер за сумата 3993.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от АПК за период от 10 месеца. За разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 5540.00 лв. искът е неоснователен, поради което законосъобразно е отхвърлен от съда. В частта, в която е определена лихва за забава върху горната сума, съдебният акт също е законосъобразен. Задължението е парично, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) правилно съдебния състав приема, че при неизпълнение длъжникът дължи лихва в законния размер, считано от деня на забавата, която настъпва от поканата (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В случая ответникът е поканен да изплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл на 29.02.2008 г. (заявление вх. № 94 КК/ 17 от същата дата). От тази дата същият е в забава и дължи обезщетение на това основание в размер на законната лихва върху главницата. Изчислена до датата на предявяване на иска лихвата е в размер на 78.50 лв. Тази сума правилно е присъдена на ищцата, а решението на административния съд е законосъобразно и в тази част. Възражението, че разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД не може да намери приложение е неоснователно. Задължението за заплащане на обезщетение, независимо от основанието, е парично, поради което при забава длъжникът дължи изплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Това е общият текст, който урежда отговорността при неизпълнение на парично задължение, която възниква независимо от основанието за изплащане на главницата. Ето защо доводът на областната администрация, че в случаите когато главното задължение се основава на разпоредби от ЗДСл общата норма е неприложима, е неоснователен. В частта за разноските решението на съдебния състав също е законосъобразно. Размерът на разноските е правилно определен съразмерно с уважената част на исковете и съобразно действително направените разходи по водене на делото от всяка от страните съгласно ангажираните в този смисъл доказателства (чл. 78, ал. 1 от ГПК). На тази база и с оглед обстоятелството, че всяка от страните дължи на другата разноски правилно е преценено, че областната администрация следва да заплати на Дерекова сумата 325.77 лв. разноски по делото. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението на Административен съд - София град е постановено след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Всички доказателства са обсъдени съобразно действащата за периода нормативна уредба, а изводите на съда относно размера на дължимото обезщетение и лихвата за претендирания период са обстойно мотивирани. Поради това касационната инстанция приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи извод за неговата отмяна, а възраженията на жалбоподателката Дерекова в обратния смисъл са неоснователни. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводът на основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е направен въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което заповедта за уволнение на Дерекова е отменена и доказателствата, че през 10-месечния период, последвал незаконното уволнение, същата не работи по трудово или служебно правоотношение и не получава възнаграждение. Размерът на обезщетението е определен съобразно представените доказателства за размера на основното и брутно възнаграждение определени на служителката към датата на отмяна на уволнението и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза. Размерът на дължимата лихва е определен съобразно периода на забавата с оглед представеното заявление вх. № 94 КК / 17/29.02.2008 г., с което е отправена покана за плащане на обезщетение и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза, която не е оспорена по същество от страните. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно и на са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното относно правилността на съдебния акт и неоснователността на касационните жалби, разноските по делото следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,