Решение № 5934 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет /ОбС/ - Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Йотова, срещу решение 1479 от 17.02.2025г., постановено по адм. дело 2519/2023г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено Решение 176, взето по Протокол 11 от 29.06.2023г. на ОбС - Пловдив, изменено и допълнено с решение 225, взето с Протокол 13 от 26.07.2023г. на ОбС - Пловдив, с което на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация /ПУП ПР/ за Централна градска част, гр. Пловдив, и план схеми: Зелена система, Недвижими културни ценности, Територии за археологическо проучване, Монументални и художествени елементи, Водоснабдителни мрежи и съоръжения,Канализационни мрежи и съоръжения, Електроснабдителни мрежи и съоръжения, Топлоснабдителни мрежи, Газоснабдителни мрежи и Правила и нормативи за прилагане на плана, В ЧАСТТА за ПИ с идентификатор 56784.521.618 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Пловдив, за който по оспорение ПУП ПР е отреден УПИ VI 521.618 за обществено обслужващи дейности, кв. 92, гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага съображения за допустимост на касационната жалба, за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в проведената административна процедура, съответно за неправилност на формираните в тази връзка изводи от съда. Навеждат се и подробни съображения за неправилност на извода на съда за противоречие на одобреното изменение на ПУП ПР с чл. 19 ЗУТ, като твърди, че тази разпоредба не е приложима в случая, тъй като новообразувания имот е отреден за обществено обслужващи дейности. Твърди, че изискванията на чл. 19 ЗУТ за площ и лице на урегулираните недвижими имоти е относима само за отредени такива за жилищно застрояване, но не и за такива, които са отредени за обществено обслужващи функции, като по отношение на тях навежда съображения, че няма ограничение относно площта и лицето. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу решението на ОбС в оспорената му част. Алтернативно иска след отмяна на съдебното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците Х. Г. Т. и Ц. К. Р., в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Недева, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че решението на ОбС Пловдив е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно обосновал е, че при изработване на проекта са спазени изискванията по чл. 124 ал. 2, чл. 125 ал. 1 и ал. 2 и чл. 126 ал. 1 ЗУТ, които са действали към съответния момен, като в този случай не е било необходимо издаването на заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Приел е и че оспореният административен акт, в оспорената му част, е издаден в противоречие със закона относно минимално изискуемата площ на УПИ съгласно чл. 19 ал. 1 ЗУТ. Приел е, че не е налице нито едно от изключенията в посочената разпоредба досежно допускането на определяне на площ на УПИ под посочената в ал. 1 на чл. 19 ЗУТ, но дори и да се приеме, че е налице такава хипотеза, то допуснатата с ПУП ПР площ на новообразувания УПИ VI 521.618 от 167 кв.м., отреден за ПИ идентификатор 56784.521.618, е много под минимално допустимата намалена с 1/5 от 300 кв.м. такава, а именно 240 кв.м. Приел е и че оспореното изменение на ПУП ПР не съответства на изискванията за проект за изменение, тъй като в графичната му част няма чертеж, с който да е онагледено това изменение съответно няма нанесени стари регулационни линии и отреждане на имотите със зарелтани стари и изписани нови данни. Посочил е, че всички проекти и схеми са изработени като нови, а не като такива за изменение на ПУП, като по този начин са били нарушени чл. 68 и т. 8.12 от Приложение 1 от Наредба 8 за обема и съдържанието на устройствените планове. Приел е и че към момента на одобряването оспореният ПУП ПР не съответства на ОУП на Пловдив от 2022г. Посочил е и че е налице несътоветствие между текстовата и графичната част на оспорения план. Поради това е направил извод, че оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 129 ал. 1 ЗУТ, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушеня на административно производствените правила, но в несъответствие с материалния закон. Съответен на закона и събраните доказателства е изводът на съда, че при одобряване на проекта за изменение на ПУП ПР в оспорената му част не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В случая разработката е започнала като проект за одобряване на план за регулация като първоначален такъв, а е одобрено изменение на план за регулация, тъй като засегнатата територия има преди това одобрен план. Правилен в тази връзка е извода на съда, че не е допуснато съществено нарушение, поради липсата на издадена заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП ПР. Производството е започнало с приемането на решение 347 по протокол 15 от 13.09.2012г. на ОбС Пловдив, с което на основание чл. 124 ал. 1 и чл. 125 ал. 1 ЗУТ е взето решение за одобряване на планово техническо задание за подробен устройствен план план за регулация и застрояване, специфични правила и нормативи централна градска част гр. Пловдив, като е възложено на кмета на община Пловдив да извърши всички необходими действия за изпълнение на това решение. В случая производството е започнало като задание за изработване на нов цялостен план на територията, съответно е спазен предвидения ред по чл. 125 ал. 1, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съответно в редакцията на чл. 135 ал. 3 и 5 ЗУТ от ДВ бр. 61/2007г., които са действали и са били приложими към момента на започване на административното производство, е предвидено, че компетентният орган с мотивирано предписание допуска или отказва изработването на плана, а съгласно чл. 135 ал. 1 ЗУТ отново в относимата към онзи момент редакция това е кмета на общината, на който са предоставени такива права от общинския съвет. Правилен е и извода на съда за материална незаконосъобразност на оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част. Видно от доказателствата по делото имота на жалбоподателите в първата инстанция ПИ идентификатор 56784.521.618 по КККР на гр.Пловдив, за който по оспорения ПУП ПР е отреден УПИ VI - 521.618, за обществено обслужване, с площ 167 кв.м., по предходния действащ план за регулация част от този имот с бивш пл. 657 е включен в УПИ I 649, 650, 651, 652, 653, 654, 655, 656, 657, 659, 660, 1363, кв. 155, съгласно заповед ОА - 321 от 28.02.1994г. С оспорения в това производство план за регулация имота на жалбоподателите в първата инстанция е урегулиран в самостоятелен УПИ VI - 521.618, по имотните му граници на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, като видно от оспореното решение на ОбС Пловдив в текстовата му част е, че с това решение в рамките на оспорването е одобрено изменение на действащия ПУП ПР. Видно обаче от приложената по делото графична част към оспореното решение на ОбС Пловдив същата не отразява одобрено изменение на ПУП ПР, а съответства на изработен първоначален план за регулация, т. е. от събраните доказателства безспорно се установява и наличие на противоречие между текстовата и графична част на оспореното решение на ОбС - Пловдив, което води до незаконосъобразност на административния акт и на това основание както е приел и съставът на АС гр. Пловдив. Съгласно т. 8.13 от Приложение 1 към чл. 68 ал. 1 от Наредба 8 от от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове В плановете за регулация уличнорегулационните линии и границите на урегулираните поземлени имоти публична собственост, се изчертават и надписват с червен цвят, а вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти частна собственост със син цвят. Във второто изречение на посочената разпоредба е разписано, че При изменения на действащи ПР поправките на регулационните линии и надписванията са, както следва: 8.13.1. първите поправки на сините регулационни линии са със зелен цвят, а вторите поправки с виолетов цвят; 8.13.2. първите поправки на червените регулационни линии са с кафяв цвят, а вторите поправки с оранжев цвят; 8.13.3. измененията на регулационните линии се защриховат в ъглите и чупките с цвета на изменението. Видно от представената графична част на оспорения план в оспорената му част, същият не отговаря на тези изисквания, а съответства на правилата за изработване на първоначален план. Поради това е налице несъответствие между текстовата част, като в нея с решението на ОбС Пловдив е одобрено изменение на действащ ПУП ПР, а графичната част съответства на направена първа регулация, което пък води до неяснота на волята на административния орган. Подробните устройствени планове представляват единство на текстова и графична част, като приложението им впоследствие става съобразно отразеното в графичната част, а в случая при несъответствие на тези две части, които следва да съществуват в тяхното единство, не може да бъде установено еднозначно каква е била волята на административния орган. Поради това оспореното решение в оспорената му част е издадено в противоречие със закона и като такова е незаконосъобразно. Неправилен и необоснован е извода на съда, че оспореният ПУП ПР е издаден в противоречие и с изискванията на чл. 19 ал. 1 ЗУТ досежно лице и площ на имота. В случая, видно от графичната част на плана имота е отреден за обществено обслужващи дейности, т.е. не е установено имота да е отреден за ниско жилищно застрояване, за които имоти са относими изискванията на чл. 19 ал. 1 ЗУТ относно ограничението на площта и лицето на имота, съответно изискването за най много до 1/5 намаление на тази площ при наличието на съответните условия за това. Не е безспорно установено дали е приложима някоя от хипотезите на чл. 19 ал. 5, 6 или 7 ЗУТ, като фактът дали имота се намира в квартал отреден за средно или високо жилищно застрояване, не се влияе от наличието или не на одобрен план за застрояване, тъй като това отреждане се прави с плановете от по висока степен. Не е установено и дали не е приложима изключението по чл. 19 ал. 7 ЗУТ, а именно дали имота не се намира в част на гр. Пловдив с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение, което пък се установява със съответните записвания и определяне на такива зони с акт на Националния институт за недвижимо култерно наследство /НИНКН/, при които случаи е допустимо определянето на площите на УПИ със самия подробен устройствен план. Въпреки необосноваността на направените от съда изводи за противоречие на плана с изискванията на чл. 19 ал. 1 ЗУТ, това не се отразява на правилността на оспореното решение по изложените по горе съображения досежно констатирани незаконосъобразности на оспорения административен акт в оспорената му част. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането в тази връзка на ответниците по касация като основателно и доказано, представени са доказателства за строени разноски в настоящата инстанция, следва да бъде уважено в претендирания и доказан размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,