Решение № 6230 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2018 г.

Решение № 6230 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 213 от 8.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2891 по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас) за 2017 г. в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на П. Балабанов обезщетение в размер на 720, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора - Бургас в периода от 2.08.2012 г. до 10.03.2013 г. като следствие на неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода за посочения период, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ в спалното помещение, в което е бил настанен, възможност за достатъчно приток на чист въздух и проветрение в него, постоянен достъп в денонощието до санитарен възел и течаща вода и неосигуряване на предписаните на Балабанов лекарства от външни специалисти и консултации с общопрактикуващ лекар или кардиолог, необходими с оглед заболяванията му, ведно със законната лихва от 25.10.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Балабанов сума в размер на 10, 00 лв. за сторените от него разноски за държавна такса. Решението в частта, с която предявеният от Балабанов иск е отхвърлен в останалата част за разликата от 720, 00 лв. до пълния предявен размер от 4500, 00 лв. за периода 17.07.2012 г. – 10.03.3013 г. не е предмет на касационен контрол и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа становище, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, които са от съществено значение за решаването на правния спор. Изразява се становище, че по делото не били установени обстоятелствата, посочени в чл. 3, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), освен тези, свързани с жилищната площ. Съдът не е съобразил, че през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички лица поради това, че помещенията са отворени, тоест установеното по делото отношение към лицето (ползването на кофи) не било през цялото денонощие. Освен това периодът, за който се твърди, че са търпени неимуществените вреди бил относително кратък. По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на нормална жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода касационният жалбоподател се позовава на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и § 6 (сега § 9) от ПЗР на ППЗИНЗС и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Обръща внимание, че не били ангажирани доказателства от Балабанов за изпитваните притеснения и унижения от неблагоприятната жизнена среда. Не били доказани вреди по делото, както и причинно – следствената връзка между тях и претендираното незаконосъобразно действие/бездействие. Оспорват се изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та) и на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗИНЗС. При условията на евентуалност се възразява и по отношение размера на присъденото обезщетение. Поддържа се становище, че съдът не е изложил мотиви, при съобразяването на които е определил размера на присъденото обезщетение. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в това число за първоинстанционното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество иска да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – П. Балабанов оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се явява лично, оспорва жалбата и моли съдебното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Административен съд - Бургас е разгледал предявения от Балабанов срещу ГД "ИН" иск за заплащане на обезщетение за периода 17.07.2012 г. - 10.03.2013 г. заради претърпените от него неимуществени вреди в размер на 4500, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението за присъждане на сумата до окончателното й изплащане, настъпили вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Бургас за посочения период, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил настанен, възможност за достатъчно приток на чист въздух и проветрение в него, постоянен достъп в денонощието до санитарен възел и течаща вода, условия за двигателна активност, медицинско обслужване и наблюдение на заболяванията, които е имал Балабанов през процесния период. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел иска за присъждане на обезщетение на Балабанов заради причинените му неимуществени вреди за частично основателен, поради което го уважил до размера на 720, 00 лв. за периода 2.08.2012 г. – 10.03.2013 г., в която част решението му е предмет на касационна проверка. За да приеме за основателни част от твърденията на Балабанов във връзка с неосигуреното медицинско обслужване и наблюдение, съдът съобразил, че не са представени доказателства за изпълнение на задължението на ответника по чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода да осигури на лишения от свобода необходимите предписани му лекарства, в това число преписи от амбулаторната книги за исковия период. Съдът отчел липсата на доказателства Балабанов да е бил настаняван в стационарното отделение на МЦ – Затвора и да е бил под наблюдение, което е било необходимо с оглед поставената му диагноза още през 2006 г., както и такива, от които да се установи изпълнение на дадените препоръки за наблюдение от общопрактикуващ лекар или кардиолог, въпреки че на администрацията на затвора е било известно здравословното състояние на лицето и необходимостта от неговото наблюдение. На следващо място съдът намерил за установени и доказани твърденията на Балабанов по отношение състоянието и площта на спалните помещения, в които бил настанен в исковия период – по отношение на пренаселеността, липсата на санитарен възел и течаща вода, недостатъчната осветеност и проветреност, особено през летния период. Твърденията на лицето съдът приел, че се потвърждават и от констатациите в доклада на КПИ от посещението в Затвора – Бургас през 2012 г. Като съобразил разпределението на доказателствената тежест в производството, съдът приел, че ГД "ИН" не е представил доказателства за осигуряване на Балабанов приемливи условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – Бургас за периода 2.08.2012 г. – 10.03.2012 г. Съдът взел предвид практиката на Съда по правата на човека и направил извод, че установените по делото условия, в които Балабанов изтърпявал наказанието лишаване от свобода са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Съдът се мотивирал, че успешно проведеното по делото доказване на предпоставката по чл. 284, ал. 5, във вр. с ал. 1 ЗИНЗС – нарушение на чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗИНЗС налага извод, че за Балабанов са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в установените неблагоприятни битови условия в Затвора – Бургас. За да определи обезщетението в размер на 720, 00 лв. за периода 02.08.2012 г. – 10.03.2013 г., съдът се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и взел предвид характера на вредите, продължителността от време, през който са търпени и здравословния статус на Балабанов, който от своя страна повлиява на естеството и вида на претърпените вредни последици. Предвид изхода спора и на основание чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, осъдил ГД "ИН" да му заплати 10, 00 лв. за сторените разноски за държавна такса. Въпреки частичната основателност на предявената искова претенция, съдът не присъдил на ГД "ИН" юрисконсултско възнаграждение, като се обосновал, че чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В обжалваната част решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която съдът е осъдил ГД "ИН" да заплати присъдената сума ведно със законната лихва, считано от 25.10.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане на обезщетението, вместо от 8.02.2018 г. до окончателното му изплащане и правилно в останалата част. Видно от исковата молба Балабанов е претендирал присъждането на исковата сума ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на решението за присъждане на сумата до окончателното й изплащане, която дата е 8.02.2018 г. Така е докладван предявеният иск и при доклада на делото в съдебното заседание пред първоинстанционният съд. Предвид така констатираното, решението в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати законната лихва за периода от 25.10.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до 8.02.2018 г. следва да се отмени, а в останалата част относно законната лихва следва да остане в сила. В останалата част решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Бургас е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от Балабанов искова претенция във връзка с битовите условия в Затвора – Бургас и неосигуреното медицинско обслужване. Безспорно по делото са установени твърденията на лицето, че за периода, за който искът му е уважен (2.08.2012 г. – 10.03.2013 г.) той е бил в постоянно унизително положение поради хигиенно – битовите условия и недостатъчната жилищна площ, както и поради необезпеченото медицинско обслужване, което му се е следвало съобразно предписанията. При това съдът е определил по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД размера на присъденото обезщетение от 720, 00 лв., който извод се споделя от настоящия състав. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените от Балабанов вреди са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия в Затвора - Бургас по време на престоя му там за периода 2.08.2012 г. – 10.03.2013 г. и неосигуряване на необходимото медицинско обслужване. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата и във връзка с неосигуряване на необходимото медицинско обслужване и наблюдение. С оглед приетото и установено по делото, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че страданията, които е бил принуден да търпи Балабанов във връзка с условията в Затвора – Бургас и във връзка с неосигуряване на необходимото медицинско обслужване надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на затвора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места, поради което изложените от касационния жалбоподател възражения в тази насока се приемат за неоснователни. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода в килията, недоброто осветление и нейните размери, а и необезпечаването на лекарства и консултации с общопрактикуващ лекар или кардиолог са причинили дискомфорт и неудобства за Балабанов, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Той е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - Бургас като унижаващи човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Исковата претенция правилно е възприета като доказана по основание. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на касационния жалбоподател относно размера на присъденото обезщетение. Неоснователни са твърденията на ГД "ИН", че съдът не е изложил мотивите, които са му дали основание да присъди определеното обезщетение в размер на 720, 00 лв. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Балабанов, първоинстанционният съд е определил обезщетение в посочения размер за периода 2.08.2012 г. – 10.03.2013 г., който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение е съобразен характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, здравословното състояние на лицето и отражението му върху интензитета на вредните последици. Така определеното обезщетение е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Балабанов неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Присъденото обезщетение с решението, предмет на контрол в обжалваната част, е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Балабанов, без да доведе до обогатяването му. Решението е правилно и в частта за разноските. При постановяването му съдът правилно е взел предвид разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС и е отчел, че дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдържанието на посочените разпоредби дава основание да се направи извод, че законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение