Решение № 13339 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2012 г.

Решение № 13339 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Министерство на отбраната, представлявано от юрк. Павлов, надлежно упълномощен, против решение № 213/13.03.12 г. по адм. д. № 1133/11 г. по описа на Административен съд София- област с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, община Ботевград, представлявана от юрк. Маркова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна / чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Със Заповед № РД-18-49/14.10.11 г. Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София, на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрил кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Ботевград. Заповедта е обжалвана в частта относно поземлен имот с идентификатор 05815.301.293 записан в кадастралния регистър като собственост на Министерство на отбраната. Оспорващият, община Ботевград, с твърдение, че по действащия кадастрален и регулационен план имотът е без затворени граници и попада в УПИ I- частна общинска собственост, е изложил петитум за отмяна на заповедта в обжалваната й част. С постановеното по делото решение претенцията е уважена. Въз основа на писмените доказателства по делото относно собствеността върху процесния имот, представени от страните, съдът е приел, че е налице спор за собственост, установен в хода на административната преписка, който административният орган не е отчел и е отменил заповедта като незаконосъобразна в обжалваната й част. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Условията и редът за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри са регламентирани в разпоредбите на Глава пета ЗКИР и Глава втора от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, установяващи задължения в процеса на установяване границите на поземлените имоти, както за собствениците, така и за административния орган. Данните по делото сочат, че на място липсват материализирани граници, както и такива установени от оспорващия и заинтересуваната страна по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Предвид това в правомощията на административния орган е било да установи границите на процесния имот по реда на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, като ползва различните източници съобразно приоритетността им по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. и в случай на конкуренция между документи да отрази в кадастралния регистър собствеността като спорна. При преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР съдът е длъжен да изследва релевантните за правилното разрешаване на спора факти и при обсъждането им в съвкупност с доводите на страните да изложи мотиви относно спазването или не на законовите изисквания. В случая решаващият съдебен състав не е отчел нито изискванията на закона, нито е изпълнил задълженията си за изясняване на делото от фактическа страна. Следвало е при безспорната липса на материализирани граници и такива, означени с регламентирани трайни знаци по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, да изясни кой източник по критериите на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 при определяне границите на имот с идентификатор 05815.301.293 е ползвал административният орган и въз основа на безспорно установяване в тази насока, да прецени законосъобразността на административния акт, тъй като наличен спор за собственост не може да бъде разрешен нито в административното производство, нито в съдебното производство по оспорване на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Изложеното определя обжалваното решение необосновано и постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, препятстващи възможността за преценка правилността на решаващият правен извод за основателност на оспорването, респ. незаконосъобразност на заповедта. Следва решението да бъде отменено и в условието на чл. 222, ал. 2 АПК делото върнато за ново разглеждане от друг състав на компетентния съд с дадените по -горе указания. Така мотивиран, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение