Решение № 14204 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2019 г.

Решение № 14204 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Георгиев срещу Решение № 1574 от 3.10.2019 г., постановено по административно дело № 1754/2019 г. на Административния съд- Бургас (АС Бургас) в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 420 лева до пълния предявен размер от 820 лева, ведно със законната лихва върху нея, като неоснователна и недоказана. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и тълкувателната практика на ВКС. Твърди, че представения от него договор за правна защита и съдействие съдържа всички необходими реквизити. Според него съдът неправилно е отхвърлил частично исковата претенция и е присъдил само част от сторените разноски. Моли да бъде отменено решението в неговата отхвърлителна част и да бъде присъдено обезщетение в пълен размер от 820 лева. Претендира и разноски по делото. Ответникът- Областна дирекция на МВР-Бургас в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението в обжалваната му част е правилно и обосновано и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на Б. Георгиев, против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи– Бургас, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 820, 00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 257/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас и КНАХД № 957/2019 г. по описа на административен съд Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение адм. съд е ОСЪДИЛ Областна дирекция на МВР– Бургас, да заплати на Б. Георгиев, сумата от 420 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено с Решение № 279/11.03.2019 г. по н. а. х. д. 257/2019 г. по описа на БРС (оставено в сила с Решение № 1340/12.07.2019 г. по к. н. а. х. д. № 957/2019 г. по описа на АС- Бургас, (влязло в сила на 12.07.2019 г.) незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 18-0769-004543/04.12.2018 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР– Бургас, сeктор Пътна полиция– Бургас, с което му е била наложена глоба в размер на 950, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, ведно със законната лихва върху присъдената сума за времето от 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане и е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция за горницата над 420 лв. до пълния размер на претенцията от 820 лева, ведно със законната лихва върху нея. Освен това е ОСЪДИЛ Областна дирекция на МВР– Бургас да заплати на Б. Георгиев, сумата от 200, 00 лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса и съразмерна на уважената претенция част от размера на платеното възнаграждение за един адвокат. Съдебният акт в неговата осъдителна част, с която е присъдена сума от 420 лв. не е обжалван, влязъл е в сила и съответно не предмет на настоящото касационно производство. За да приеме този резултат съдът е посочил, че с НП № 18-0769-004543/04.12.2018 г., издадено от ОД на МВР– Бургас, с-р Пътна полиция– Бургас, на ищеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 950, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. С Решение № 279/11.03.2019 г., по НАХД № 257/2019 г. РС Бургас е отменил НП. Решението е било обжалвано пред Административен съд Бургас от наказващия орган, където било образувано к. н. а. х. д. № 957 по описа на съда за 2019 г. Това решение е било потвърдено с решение № 1340/12.07.2019 г., на касационната инстанция, влязло в сила на същата дата. Адм. съд е установил, че договорите за двете инстанции са представени едва по исковото дело- единият във формуляр изходящ от АК Бургас от 6.04.2019 г., с отразен в същия размер на договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева, а другият в изготвена от адвоката форма и с приложено към него извлечение за извършен между ищеца и процесуалния му представител банков превод в размер на 400, 00 лева. Тези доказателства били достатъчни да обосноват частично основателността на исковата претенция. Адм. съд е счел, че доколкото двата договора са частни свидетелстващи документи, установяването на достоверността на датата на сключване, съответно заплащане на цената е в тежест на ищеца и тази достоверност остава непотвърдена в настоящото производство касателно договора относим към процесуалното представителство пред касационната инстанция, поради което е приел за ненадлежно доказано обстоятелството, че цената по договор (л. 16) е била заплатена от ищеца в полза на адвоката му на посочената в документа дата. По тази причина, претенцията й в тази част е приел за неоснователна. За разлика от това, съдът е приел за надлежно доказано обстоятелството, че цената по другия договор (л. 12) е била заплатена от ищеца в полза на адвоката му на посочената в документа на л. 13 от делото дата - 8.01.2019 г., тъй като представените разпечатки за банков превод сами по себе си представляват хартиени копия на електронен документ, който практически не е бил оспорен от ответника. Адм. съд е приел, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ касателно заплатеното по банков път възнаграждение за правна защита пред въззивната инстанция, както и разноските за снабдяване с 4 бр. удостоверения, поради което е приел исковата претенция за частично основателна и я е уважил, като ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 420 лв., представляващи направени разноски за адв. хонорар пред въззивната инстанция и снабдяване с 4 бр. удостоверения, имащи пряко отношение и принос към отмяната на процесното НП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС Бургас намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. Налице са всички предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Определящо за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Налице са преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС и адм. съд. Налице е обоснованост на решението в частта, с която е определен размера на обезщетението. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в производството по съдебно обжалване. Правилно първоинстанционният съд, с оглед оказаната правна защита и съдействие, е приел наличие на завишен размер на претенцията. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на Б. Георгиев за горницата над 420 лева до пълния размер на претенцията от 820 лева, ведно със законната лихва върху нея. Правилен е извода на съда, че само сумата 420 лева представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено със съдебно решение наказателно постановление. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Доказани са предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ само по отношение на заплатеното по банков път възнаграждение за правна защита пред въззивната инстанция, както и разноските за снабдяване с 4 бр. удостоверения. По делото е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за 400 лева по Договора 4.01.2019 г., тъй като посочената сума в договора по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата кореспондира на банковите извлечения. Датата на извършеното плащане е по време на хода на делото. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касационният жалбоподател е следвало да докаже договарянето и заплащането на разноските към момента на приключване на правния спор пред съответната съдебна инстанция, за която те се отнасят. Не е доказано плащането на сумата 400 лева по Договора от 6.04.2019 г. за оказване на правна помощ по КНАХ дело № 957/2019 г. на АС – Бургас, тъй като не е доказана достоверна дата на договора и на извършеното плащане- чл. 181 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. От съществено значение е, че пред съдебните инстанции по обжалване на НП не е бил представен договора за правна защита и съдействие. Освен това в първия Договор 4.01.2019 г. е отбелязано, че има действие до окончателното приключване на делото пред всички инстанции, което е още една индикация, че вторият договор е сключен за нуждите на исковото производство. Фиксираната в обжалваното решение сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно и следва да остане в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение