Решение № 9350 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4076/2009 г.

Решение № 9350 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4076/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "МАКТА" ООД, представлявано от управителя Цвети Христов Киров, срещу решение от 11.12.08 г. по адм. д. № 2968/05 г. по описа на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответниците Николай Станков Йорданов, Димитрина Антонова Тороманова и Александър Емилов Савов, като непълнолетен, представляван от своята майка и законен представител, Иглика Иванова Савова, чрез пълномощника си, адв. Папазова, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Виктор Станимиров Кайтазки, Любомир Костадинов Кайтазки, Росица Маринова Атанасова, Красимира Маринова Атанасова, Дирекция "Социално подпомагане" и Столична РДНСК не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С оспореното решение състав на Софийския градски съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-23-318/11.08.05 на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е спряно изпълнението на всички строително монтажни работи на строеж "Пристойка към югозападната част на съществуваща едноетажна жилищна сграда", изградена в дъното на УПИ ХVII-25, 26, кв. 310 по плана на гр. София, М. "Център (Зона Г6)" с административен адрес София, кв. Красно село, ул. " Лайош Кошут" № 28. Този резултат е мотивиран с правни изводи досежно нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъответствие на описанието и местоположението на строежа в съставения по повод издаване на обжалваната заповед констативен акт и в самата заповед. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Преди всичко следва да се посочи, че посоченото нарушение на административнопроизводствените правила би било основание за отмяна на административния акт в случай, че събраните по делото доказателства установяват фактическа обстановка, обосноваваща противен на възприетия от административния орган правен извод за вида и характера на строежа, респ. какви строително монтажни работи се извършват, подлежа ли ли са на разрешаване и ако да - извършват ли се без строителни книжа. Ето защо, констатацията за несъответствие в описанието на строежа не обосновава сама по себе си извод за незаконосъобразност на административния акт, разпореждащ спиране на строително монтажните работи като извършвани в хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ - без одобрен инвестиционен проект и без влязло в сила разрешение за строеж. Процесуално законосъобразно, с оглед характера на спора и фактическите основания за оспорване на процесната заповед, по делото е назначена съдебно техническа експертиза, представила писмено заключение в срок, прието в с. з. 12.12.07 г. в отсъствие на касационния жалбоподател. С молба от същата дата (л. 209), страната е оспорила заключението с конкретни доводи по отношение коректността на констатациите на експерта, а в допълнителна такава от 31.01.08 г. (л. 206) с оглед указанията на съда е поставила допълнителни задачи. Противно на становището, мотивирало резолюцията от 14.02.08 г., допълнителните задачи са били относими към предмета на делото, тъй като за първи път в заключението се сочи, че сградата е в давност от 30 - 40 години и че извършваните в нея строително монтажни работи са такива по чл. 151 ЗУТ като последният извод е в противовес на приложения към заключението снимков материал - л. 194 и 195, изготвен от вещото лице. Независимо, че е приел така оспореното заключение, съдът не го е обсъдил в мотивите си съобразно императивната норма на чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК, а е приел незаконосъобразност на обжалваната заповед на формално основание. Изложеното налага извода, че решението е постановено при неизясненост на релевантни за спора факти, при невъзможност за преценка правилността на решаващия правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение