Решение № 10227 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2015 г.

Решение № 10227 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 209 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Г. от [населено място] против Решение № 112 от 9.07.2015 г., постановено по адм. дело № 151/2015 г. от Административен съд С. с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

Ответната страна - Национално бюро за правна помощ (НБПП), чрез председателя Е. Ч. -М. представя становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, искът на адв. Гочев срещу НБПП с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер 1 120 лв., представляващи стойността на неимуществени и имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно връщане и незаплащане на одобрените от САК отчети за извършена служебна защита по следните дела: н. ч. х. д. № 146/2006 г., н. о. х. д. № 29/2006 г.; ч. н. д. № 148/2006 г.; ч. н. д. № 108/2008 г. и гр. д. 182/2006 г., всички по описа на Районен съд З..

За да мотивира този правен резултат съдът е приел от фактическа страна за безспорно, че адв. Гочев е бил назначен и е осъществил

процесуално представителство по реда на ЗПП по посочените дела. Със становища на Адвокатски съвет - С. от 27.04.2012 г. са определени възнаграждения, съответно по: 200 лв. за н. ч. х. д. № 146/2006 г. и за н. о. х. д № 29/2006 г.; 240 лв. за ч. н. д. № 148/2006 г, ч. н. д. № 108/2008 г. и гр. д. 182/2006 г. За безспорно е прието също, че отчетите на адв. Гочев за осъщественото процесуално представителство са били заверени от АК С. на 27.04.2015 г. и представени на НБПП.

В отговор на искането за изплащане на определените възнаграждения от НБПП е изпратено писмо изх. № 15-02-184 от 12.05.2015 г., с което се уведомява Адвокатски съвет-С., че пет комплектовани отчета на адв. Гочев се връщат и няма да бъдат заплатени, тъй като са постъпили в бюрото повече от пет години след приключване на делата със съдебен акт. Бюрото се е мотивирало със свое Решение № 14 от 8.02.2013 г., съгласно което отчети за предоставена правна помощ, постъпили в бюрото след изтичане на повече от пет години от приключване на делото със съдебен акт няма да бъдат разглеждани и заплащани.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на иска, тъй като ищецът не е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от специалния закон - ЗОДОВ.

На първо място не е налице отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт - Решение № 14 от 8.02.2013 г. на НБПП. Същото е публикувано на 19.03.2013 г. на интернет страницата на бюрото, като съобщение във връзка с отчитането на правната помощ, поради което НБПП няма задължение да уведомява поименно всеки адвокат и адвокатска колегия за взетите решения. Съдът е приел за достатъчна публикацията на същото на интернет-страницата на ответника, което съдът сам е установил, и предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗПП, след влизането си в сила, като неоспорено по надлежния ред, решението вменява определени задължения, както на ответника, така и на молителя.

Не е налице също незаконосъобразно действие/бездействие на служителите на ответника по иска, които са действали в изпълнение на влязъл в сила акт на органа. След като безспорно е установено, че от приключване на производствата по осъщественото представителство до изпращане на отчетите са изминали повече от пет години, НБПП е в правомощието си да откаже плащане. Още повече, че не са посочени обективни причини за забавянето.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора.

За да се реализира отговорността на държавата е необходимо да са налице, в условията на комулативност, всички предпоставки, посочени в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

1. Правилен е извода на съда, че в случая не е налице отменен, като незаконосъобразен, по съответния ред административен акт (бил той общ, както твърди касаторът, или индивидуален), в случая Решение № 14 от 8.02.2013 г. на НБПП. За да се проведе успешно исковото производство по реда на чл. 203 и сл. АПК е необходимо:

а) този акт да бъде отменен предварително, по съответния ред - от горестоящия административен орган (чл. 97, ал. 1 АПК); при възобновяване на административното производство (чл. 103, ал. 5 АПК) или от съда, като актът за отмяната трябва да е влязъл в сила, т. е. да е необжалваем, за което с исковата молба се представят доказателства. Ако отмяната не е доказана, искът не се разглежда;

б) искът да се предяви заедно с оспорването на административния акт, или до приключване на първото заседание по делото, което е образувано по оспорването му (чл. 204, ал. 2 АПК), което означава, че оспорването на акта трябва да е станало в законоустановения срок;

в) когато се претендират вреди от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта да се установи от съда, пред който е бил предявен искът за обезщетението.

В случая нито едно от посочените условия не е налице.

1. Не е налице и незаконосъобразно действие/бездействие на НБПП, тъй като отказът да се изплати възнаграждение е мотивиран с влязлото в сила Решение № 14- административен акт, който оправомощава бюрото да откаже плащане след изтичането на пет-годишен срок от постановяване на конкретния съдебен акт. Следователно, действията на компетентния орган в конкретния случай са съобразени с влязъл в сила административен акт, поради което не са незаконосъобразни, както правилно е приел съда.

Не е налице и незаконосъобразно бездействие на органа, тъй като ищецът не го е сезирал в посочения петгодишен срок, а произнасянето е станало в установения срок след сезирането му.

При тези мотиви настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение - за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение