Решение № 13250 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13569/2012 г.

Решение № 13250 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13569/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-РА против решение № 4960 от 10.09.2012 г., постановено по адм. д. № 3186/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, Светослав Василев Василев от гр. Трън, редовно призован, не се явява . Представлява се от баща си Васил Василев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред ВАС, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24775 от 14.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Светослав Василев Василев е установена недължимо платена сума в размер на 10464.98 лв за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 14/170609/13930, дължаща се на отпускането й за неподлежащи на подпомагане площи. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2,3 и 4 от АПК. Административният акт бил издаден в нарушение на изискванията на чл. 59 от АПК - при непосочване на фактическите основания за постановяването му, което съставлява липса на мотиви. Според съда приложима е била разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004г, съгласно която Светослав Василев не дължи възстановяване на недължимо платена сума, тъй като плащането е извършено по грешка на административния орган и с поведението си земеделския производител не е въвел в заблуждение платеца. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обосновано АССГ е приел, че административният акт е издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт /какъвто безспорно е АУПДВ/ следва да съдържа като задължителен реквизит фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Такова фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се е позовал на "новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази". Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане поради двойно заявяване и техният размер; въз основа на какви проверки и на какви констатации същите площите са недопустими за подпомагане; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др. Фактическите основания за издаване на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Видно от вярно възприетата фактическа обстановка по делото, както и от съдържанието на самия АУПДВ, жалбоподателят е получил разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане са извършени кръстосани проверки, които установяват допустимите за подпомагане площи след констатирано застъпване на площи. Едва при допълнителна проверка от РА, предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е установено, че част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден обжалваният АУПДВ. На база горните факти правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което, чрез деклариране на неверни данни, да е въвело в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия. Доколкото Светослав Василев не е бил уведомен въобще за провеждането на тази последваща проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същият не е можел по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като земеделският производител не е действал недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт - 14.04.2011 г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. / приповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004/, съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Обстоятелството, че административният орган и първостепенният съд в мотивите на съдебното решение са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е порок на акта или на съдебното решение, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г., макар и отменен, считано от 01.01.2010 г., Регламент/ЕО/ № 796/2004 продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди с начало преди тази дата . Предвид гореизложеното решението на АС-София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК