Решение № 16159 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2018 г.

Решение № 16159 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД (с ново наименование "А1 България" ЕАД), със седалище гр. София, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 134/27.04.2018 г. по адм. д. № 370/2017 г. на Административен съд – Кърджали. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Южен централен район (РДНСК – ЮЦР), чрез своя пълномощник, в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано по жалба на "Мобилтел" ЕАД срещу заповед №ДК-02-ЮЦР-09 от 25.10.2017 г. на началника на РДНСК – ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено премахване на незаконен строеж: "Базова станция (разпределително табло, технологични шкафове – 2 броя, релейни модули – 2 броя, метална скара, бетонови фундаменти, метален навес), реализиран в поземлен имот (ПИ) № 071015 по картата на възстановената собственост (КВС) на с. Мост, община Кърджали, с възложител "Мобилтел" ЕАД. Съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото безспорно е установено, че във времето след месец август 2009 г. в процесния имот е извършено строителството на гореописания строеж без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. Установено е, че става дума за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, трета категория, за който не са налице строителни книжа. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се отнася за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи се премахват със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на строителството, не са приложими и предпоставките за търпимост на строежа по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и същия подлежи на премахване. Що се касае до категорията на строежа, то това не влияе върху крайния извод за законосъобразност на обжалваната заповед. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,