Решение № 5632 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2017 г.

Решение № 5632 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от главния секретар на Министерски съвет /МС/ срещу решение № 7675/5.12.2016 г. по адм. дело № 10014/2016 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, с което е отменен последвалия в хода на производството изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 04.01 - 180/12.07.2016 г. на главния секретар на МС за възстановяване на М. И. Д. - Бийчър на заеманата от нея преди незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение длъжност, по подадено от нея заявление и му е изпратена преписката за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което се отхвърля жалбата срещу отказа на главния секретар. Ответникът по касационна жалба - М. И. Д. - Бийчър, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с влязло в сила на 27.06.2016 г. решение № 2464/7.03.2016 г. по адм. дело № 7447/2015 г. на ВАС, пето отделение, е отменена заповед № П - 278/26.05.2015 г. на министъра на финансите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на М. И. Д. - Бийчър за длъжността "директор на дирекция "ОПАК" в Министерство на финансите/МФ/. На 5.07.2016 г. Бийчър е сезирала министъра на финансите и министър - председателя с искане да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди прекратяването на служебното й правоотношение. С оспореното пред АССГ писмо главният секретар на МС е уведомил Бийчър, че въпреки че дейността на "ОПАК" е преминала към МС, заедно с 41 щатни бройки по силата на ПМС № 125/5.05.2015 г. длъжността директор на дирекция "ОПАК" не съществува в длъжностното разписание на администрацията на МС. П. изложеното и. д. главен секретар на МС в качеството си на орган по назначаването е предложил на Бийчър да заеме свободната длъжност "началник на отдел "Информация и комуникация" в дирекция "Централно координационно звено" при запазване на размера на основната месечна заплата. АССГ е приел, че така постановения изричен отказ с оспореното писмо е незаконосъобразен. Предвид отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Бийчър с влязло в сила съдебно решение и явяването на Бийчър за заемане на предишната длъжност в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането на решението в сила, е налице хипотезата на чл. 122 ЗДСл., при която служителят се възстановява на предишната длъжност. Поради преминаването на дейността на дирекцията по силата на § 19 от ПМС № 125/2015 г. към администрацията на МС със запазване на служебното правоотношение съгласно чл. 87а ЗДСл. администрацията, в която жалбоподателката следва да бъде възстановена на работа е администрацията на МС, спрямо която главния секретар на МС е орган по назначаването с оглед заповедта за делегиране на правомощия от председателя на МС. Д. при преминаването на дейността по "ОПАК" щатът е бил намален от 44 на 41 броя, но това не може да се отрази на възникналото по силата на закона право на Бийчър да бъде възстановена след отмяна на незаконно прекратеното й служебно правоотношение. Съдът е констатирал, че предложената на Бийчър длъжност като система от функции, задължения и изисквания е различна от заеманата от нея преди прекратяването на служебното й правоотношение, което води до незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради което го е отменил и е дал указания на касатора при новото произнасяне, че следва да осигури сходна на изпълнявана от Бийчър позиция. Решението е правилно. Изложеното от АССГ относно наличието на предпоставките на чл. 122 ЗДСл. и администрацията, в която следва да бъде възстановена Бийчър, е законосъобразно и се споделя от настоящата инстанция. Във влязлото в сила решение на ВАС, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение, изрично е посочено, че със същата е нарушена и разпоредбата на чл. 87а ЗДСл., според която служебните правоотношения на държавните служители при преминаване на дейност от една администрация в друга, не се прекратяват. Касаторът не може да черпи права от собственото си бездействие и неизпълнение на задълженията си по § 24 от ПМС 125/2015, довело до неуреждане статута за лицата, заемали длъжностите на трите щатни бройки за разликата над прехвърлените 41 до съществувалите преди това 44 в Министрество на финансите. Настоящата съдебна инстанция намира за правилни и указанията за възстановяване на жалбоподателката на позиция, която макар и с друго наименование, представлява същата или сходна система от функции, задължения и изисквания за заемането й предвид легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Следва да се отбележи, че освен силата на пресъдено нещо за страните по делото, на която се позовава касаторът, влязлото в сила съдебно решение, с което е отменен оспорения индивидуален административен акт, има действие по отношение на всички съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК и между тях е и главният секретар на МС. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение, платими от МС на РБ, на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение