Решение № 5685 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 344/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Деви проект ЕООД, представлявано от управителя Д. Салкина, против Решение 4091/27.10.2024 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 309/2024 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството против Решение 1012-12-20 #1/15.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-12-01491143/05.01.2024 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, като са изтъкнати доводи за неговата необоснованост и постановяването му при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните норми- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените разноски. Ответникът- директор на ТП на НОИ- Пазарджик, чрез проц.представител, в писмен отговор развива подробни съображения за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Деви проект ЕООД, представлявано от управителя Д. Салкина срещу Решение 1012-12-20 #1/15.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик, с което се потвърждават Задължителни предписания ЗД-1-12-01491143/05.01.2024 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които се задължава дружеството да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за С. Й. Т. за периода 20.09.2023 г. до 09.11.2023г., с вид осигурен 01, декларация образец 1. В жалбата са изтъкнати аргументи, сочещи на неправилен извод на административния орган за това, че при извършена проверка не се доказва по безспорен и категоричен начин, че С. Т. е упражнявала трудова дейност за посочения период, включително такава, за която е била назначена на работа и която е основание за осигуряване по реда на чл. 4 ал. 1, т. 1 КСО. Възраженията касаят незаконосъобразността на решението и предписанията с искане те да бъдат отменени. Съдът разгледал по същество жалбата и счел, че е неоснователна. Развил е подробни съображения, водещи до извода, че дружеството не е доказало извършването на трудова дейност от страна на С. Т., въпреки сключения трудов договор. Наличието на трудов договор и трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. То е условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл.10, ал.1 КСО, поради което е отхвърлил жалбата. Като страни в производството пред административния съд са конституирани Деви проект ЕООД и директорът на ТП на НОИ- Пазарджик, които са страни и в касационната инстанция. Решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В производството пред първата съдебна инстанция не е участвала като страна С. Й. Т., именно по отношение на която е разпоредена промяна в данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Обжалваният административен акт има пряко и непосредствено действие по отношение на нея и нейното осигурително правоотношение, независимо от изхода на спора между осигурителя и ТП на НОИ. Страните в съдебното производство са посочени в чл. 153 АПК и това са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съдът конституира страните служебно, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК. Видно от чл. 162, ал. 1 АПК, когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и процедира в зависимост от изпълнението на различните хипотези в чл. 162, ал. 1, 2 и 3 АПК. Неучастието на страни в съдебното производство поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 162 АПК представлява съществено нарушение, водещо до недопустимост на решението в настоящата хипотеза при проведеното контролно производство от органите на ТП на НОИ. Досегашната практика на Върховния административен съд, че правоотношенията в този вид производства се развиват между НОИ и осигурителя/ работодател, и между НОИ и осигурения със самостоятелни права и участие, вече не се споделя. Причините за това са, че е налице засягане на права и интереси на осигурените лица при издаването на задължителни предписания на осигурителя по отношение данните на тези осигурени лица, рефлектиращи пряко върху осигурителните им права. Предвид това обстоятелство, в производствата по издаване на задължителни предписания като страни е задължително конституирането и на осигурените лица, които следва да участват в административните производства. На тях следва да се връчват издадените актове и те следва да участват на общо основание в този процес, за да могат да защитят своите права и интереси, независимо от правата и интересите на техните работодатели/ осигурители. Действително, това може да бъде осъществено и по друг ред, напр. по реда на чл. 246 АПК или по реда на касационното обжалване, на основание чл. 210, ал. 2 АПК, при изпълнение на материалните предпоставки и сроковете за оспорване на съдебните актове, но това не изключва защита на правата им в производството още пред първата съдебна инстанция, елемент от която обаче е съобщаването на административния акт по чл. 162 АПК от съда, при положение, че това процесуално действие не е извършено от административния орган. Предвид изложеното, решението, постановено в отсъствие на страните, пряко засегнати от обжалваните предписания, е недопустимо, за което касационната инстанция следи служебно в касационното производство. Поради наличието на основанието по чл. 209, т. 2 АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе и по разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение