Решение № 3853 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11572/2020 г.

Решение № 3853 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11572/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД гр. София, против Решение № 4249/28.07.2020 г., постановено по адм. дело № 12949/2019 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на "Напоителни системи" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 347/25.10.2019 г., , издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният АУПДВ бъде отменен. Претендира разноски. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив, с писмен отговор и писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 347/25.10.2019 г., , издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. В изпълнение на чл. 195б от ЗВ, актът е издаден въз основа на представена от оспорващото дружество справка за иззетите водни количества и декларация по чл. 194б от ЗВ за периода 1.01.2018 г. - 31.12.2018 г. Дружеството е уведомено за започване на административното производство заедно с връчената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Съдът е приел, че административният орган правилно е определил дължимата такса за процесната 2018 г. съгласно приложимата Тарифа. Изложени са мотиви, че е спазена законовата процедура, тъй като задължението е определено след проверка на подадената декларация от дружеството, в която е деклариран изразходвания обем вода за процесния период. Крайният извод на съда е, че установената в акта такса е дължима и правилно определена по размер. Решението е неправилно. По отношение на таксата за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, нормата на чл. 194, ал. 2 ЗВ предвижда, че се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. На основание чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ за периода на 2018 г. се определя съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г. ("Тарифата"). По силата на чл. 194б, ал. 1 ЗВ информация за изчисление на таксата се предоставя ежегодно до 31.01. на следващата година от титулярите на разрешителни по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. В случая "Напоителни системи" ЕАД е подало декларация по чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите. В декларацията освен целта на водовземането – напояване, единичния размер на таксата по чл. 12 от Тарифата – 0, 0012 лева/куб. м и отнетият годишен воден обем – 2 237 760 куб. м. по измервателно устройство – водомерна рейка, дружеството е посочило и друго обстоятелство във връзка с изчисляване размера на таксата: коефициент 0. 7 "при напояване – отнетият обем вода е по-малък от или равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр., бр. 103 от 27.12.2016 г) за съответните култури". В този случай съгласно чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата единичният размер на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" се умножава по 0, 7. При постановяване на обжалваното решение, съдът в мотивите си е описал обстоятелствата, посочени от "Напоителни системи" ЕАД в декларацията по чл. 194б, ал. 1. Правилно е приел, че страните не спорят по отнетото количество водни маси през 2018 г., но не е извършил проверка по отношение второто кумулативно условие по чл. 194, ал. 2 ЗВ - съответствието на таксата с нормите на водопотребление съгласно Наредбата за нормите на водопотребление. Преценката за спазването на материалния закон изисква проверка за начина на изчисляване на таксата според данните от декларацията на дружеството. По тези съображения настоящият касационен състав преценява, че допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на факт, релевантен за размера на таксата. Решението на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се отмени и предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220 АПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да извърши проверка за съответствието на определената в оспорвания АУПДВ такса с изискванията на чл. 194, ал. 2 ЗВ и по конкретно за приложимост на коефициент 0, 7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата, като назначи съдебна експертиза, която да даде отговор на въпроса отнетият обем вода по-малък ли е от или равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр., бр. 103 от 27.12.2016 г) за съответните култури. По разноските за настоящото касационно производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,