Решение № 14321 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2020 г.

Решение № 14321 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: Касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния й представител старши юрисконсулт Борисова, против решение № 8229 от 19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 8873/2019 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на нейно решение № 393 от 21.06.2019 г., по преписка № 312/2018 г., в частта, с която на основание чл. 65, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) е установено, че разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, в частта, с която се въвежда изискване за постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот, като условие за предоставяне право на локално платено паркиране, създават по-неблагоприятно третиране по признак "лично положение" и представляват дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и е установено на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр. че Столичен общински съвет, представляван от председателя Е. Герджиков, е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът посочва, че съдът неправилно тълкува нормата на чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 65 от закона. Иска се отмяна на решението на АССГ и присъждане на разноски по делото; Частна жалба, подадена от Столичен общински съвет, представляван от Е. Герджиков чрез юрк. Гошева против решение № 8229 от 19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 8873/2019 г. на Административен съд – София-град (АССГ) в частта с характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Столичния общински съвет срещу решение № 393 от 21.06.2019 г., по преписка № 312/2018 г. на КЗД, в частта, с която на основание чл. 47, т. 6 и т. 8 от ЗЗДискр. е препоръчано на Столичния общински съвет да измени Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, като бъде предоставена възможност за лицата с постоянен адрес, различен от адреса на жилищен имот, който ползват за жилищни нужди и попада в обособените райони за платено паркиране, както и за лицата, регистрирани по настоящ адрес, да разполагат с право на локално платено паркиране. Частният жалбоподател твърди, че съдът следва да се произнесе по същество по жалбата му, като отмени решението на КЗД в обжалваната част. Поддържа неоснователност на касационната жалба на КЗД срещу решението на АССГ в останалата част. Ответната страна М. Мичев не оспорва касационната жалба. Ответната страна-Център за градска мобилност ЕАД не взема становище по жалбите. Ответната страна Столична община представя писмено становище в което оспорва касационната жалба на КЗД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби и счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба на Комисия за защита от дискриминация е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът събира относимите за спора доказателства и установява вярно и точно фактите по спора. Приема за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба на М. Мичев, в която са релевирани оплаквания за по-неблагоприятно третиране във връзка с определения режим на локално платено паркиране, регламентиран в раздел ІІ 3 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, която организация забранява на жалбоподателя правото на локално платено паркиране и издаване на стикер за платено паркиране, което се предоставя единствено на гражданите по тяхното местоживеене. В жалбата е посочено, че Мичев е собственик на апартамент в зоната за платено паркиране и следва да разполага със същите права, независимо, че регистрирания му постоянен адрес е различен с този на имот. От правна страна съдът приема в първонстанционното решение, че КЗД спазва процедурата, като не допуска нарушения на административнопроизводствените правила, обсъжда събраните доказателства, изслушва страните и постановява оспореното решение, с което КЗД постановява, че разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от Наредбата въвеждаща условие за постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот, който ползват за жилищни нужди създават неравно третиране по признак "лично положение" спрямо собствениците и наемателите на жилищни имоти в зона за почасово платено паркиране, чийто постоянен адрес не е идентичен с този на имота, който притежават. Според административния съд упражняването на правомощието на Комисията по чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр. да установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице е обвързано с правомощията по чл. 47, т. 5, т. 6 и т. 8, но не и с постановяване на решение по чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., какъвто е разглеждания казус, с което се произнася по законосъобразността на подзаконов нормативен акт за съответствие с антидискриминационното законодателство. По този начин според постановеното в обжалваното решение Комисия за защита от дискриминация излиза извън материалната си компетентност и постановява нищожно решение. Решението е неправилно, постановено в нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Основателно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно тълкува и прилага материалния закон. Правомощието по чл. 47 е едно от общо тринадесетте правомощия, възложени на КЗД и формиращи компетентността й на решаващ административен орган в производството по Глава четвърта, Раздел I от ЗЗДискр. за установяване на дискриминация, което може да бъде образувано по жалба на засегнатото лице, по собствена инициатива на Комисията или по сигнал на физически и юридически лица, на държавни и общински органи. В разглеждания казус производството пред антидискриминационния орган започва по жалба на засегнато лице, а с решението е установено извършеното нарушение на ЗЗДискр., като е приета пряка дискриминация по признак "лично положение" по отношение на Мичев, произтичаща от разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от общинската наредба. Предвид характера на неравното третиране и нарушителя, КЗД упражнява правомощието си по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. да препоръча на Столичния общински съвет да измени Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община като бъде предоставена възможност за лицата с постоянен адрес, различен от адреса на жилищен имот, който ползват за жилищни нужди и попада в обособените райони с право на локално паркиране. Изложеното налага извода, че произнасяйки оспореното пред административния съд решение, Комисията за защита от дискриминация не излиза от рамките на материалната си компетентност, регламентирана в ЗЗДискр., поради което не е нищожно, както неправилно и в противоречие със закона приема решаващият съд. В първоинстанционното решение не се съдържат мотиви относно унищожаемостта на административния акт в тази част. Липсата на мотиви в решението при изключена от настоящата инстанция нищожност на оспорения административен акт, относно обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното решаване на делото води до невъзможност касационният състав да осъществи контрол за законосъобразност на съдебния акт. Допуснатото от административния съд нарушение е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 предл. 2 от АПК, тъй като изводите на решаващия съд са пряко относими към законосъобразността на административния акт. Това налага отмяната на решението на първоинстанционния съд и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Частната жалба на Столичния общински съвет срещу решението на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решението на КЗД в частта, с която на основание чл. 47, т. 6 и т. 8 от ЗЗДискр. е препоръчано на Столичния общински съвет да измени Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, като бъде предоставена възможност за лицата с постоянен адрес, различен от адреса на жилищен имот, който ползват за жилищни нужди и попада в обособените райони за платено паркиране, както и за лицата, регистрирани по настоящ адрес, да разполагат с право на локално платено паркиране и производството по делото е прекратено, е неоснователна. Правилно и след анализ на характера на препоръката административният съд приема, че в тази част административното решение не е мярка на административна принуда, не притежава характеристиките по чл. 21 от АПК и не обективира властнически акт, който да засяга по неблагоприятен начин правната сфера на жалбоподателя. Изводите в тази част изцяло се споделят от настоящия състав, поради което обжалваното решение с характер на определение следва да бъде потвърдено с настоящото решение. По изложените съображения, тричленен състав на ВАС, Пето отделение