Решение № 7952 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2009 г.

Решение № 7952 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК и е образувано по жалба на Румен Иванов Янчев в качеството му на законен представител на "Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) "Булстрад" АД, гр. София, против заповед № 25 от 29.01.2009 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор". В жалбата се прави оплакване за неправилност на заповедта, като се релевират доводи за допуснато нарушение на материалния закон и неговата цел. Те са обосновани с твърдения за незаконосъобразно определяне на долната граница на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, според пазарния дял на дружествата и общия пазарен размер на резерва, изчислен от КФН; методите за определяне на размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции са били математически необосновани; при определяне размера на възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2008 г. по определената формула за това се получавала разлика между предходно издаденото решение № 94 - 03 от 17.01.2008 г. и обжалваното, което било нарушение на материалния закон; при определяне на прогнозната стойност на рисковата премия за 2009 г. не била взета статистическата информация за 2001 г. и 2002 г. и на последно място заповедта била издадена в противоречие с чл. 65, ал. 1 Кодекса за застраховането. Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като излага подробни съображения в писмени бележки. Моли, жалбата да не бъде уважавана. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, чиято дейност трябва да бъде съответна на обжалваната заповед и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Със заповед № 25 от 29.01.2009 г. заместник - председателят на КФН и ръководещ управление "Застрахователен надзор" е наредил с раздел I -изчисляването на резервът за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към 31.12.2008 г. да се изчисли отделно за претенции във връзка с имуществени и неимуществени вреди по определените методи, с раздел II - начинът на образуване резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към края на всяко тримесечие през 2009 г. да се образува по приложения метод, съгласно т. 1 от заповедта с определена долна граница и раздел III - какво трябва да включва мотивираното искане за одобряване на метода за образуване на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 27, на основание чл. 9, ал. 5. Заповедта е издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 17 и т. 24 от Закона за КФН, чл. 3, ал. 1 и чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви, наричана само "Наредба № 27". Техническите резерви и методиката за образуването им са предмет на раздел II от Наредба № 27, като в чл. 7 е визиран резервът за предстоящи плащания и какво включва той. Част от него е и резервът за възникнали, но непредявени претенции. Размерът на резерва и методите, по които това може да стане са визирани в чл. 8 и 9 от Наредба № 27. В изпълнение на правомощието си по чл. 7 КЗ и чл. 16, ал. 1, т. 17 и т. 24 ЗКФН заместник-председателя на КФН и ръководещ управление "Застрахователен надзор" е издал обжалваната заповед. Начините за изчисляване на резервът за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и посочените в него методи са въпрос на оперативна самостоятелност, предоставена на оправомощения за това орган. Общото твърдение в жалбата за незаконосъобразно посочените методи на изчисляване резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 27 са неоснователни, защото в наредбата няма изрична забрана за използване на методите, посочени в заповедта. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 27 дружеството образува техническите резерви по методите, определени с наредбата, или по други методи, които, които са предписани или одобрени от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", а използваните методи се описват в годишния актюерски доклад, който се представя в КФН. В чл. 9, ал. 5 от същата наредба се сочи, че методът за образуването на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 към края на финансовата година по посочените застраховки по приложение № 1 КЗ подлежи на предварително одобрение от заместник-председателя. По силата на тази норма застрахователите са задължение да представят ежегодно до 31 януари на следващата година мотивирано искане, съдържащо подробно описание на: използвания метод за изчисление; обосновка за избора на посочения метод; статистическа информация, въз основа на която са правени изчисленията и обосновка на направените експертни допускания и преценки, залегнали в използвания метод, включително относно процента на инфлация, модела за бъдещо развитие на претенциите по тези застраховки, заложената добавка за риск и отклонения от тези допускания и други. Така описаната нормативна рамка, съпоставена с обжалваната заповед води до правния извод, че със заповедта са одобрени методите, които могат да се използват от дружествата, извършващи дейност по застраховане и презастраховане при изчисляване на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 27. Всяко дружество може да избере съответния метод от така одобрените, като при изготвянето на доклада си, трябва да го обоснове. От съдържанието на обжалваната заповед се установява, че в изпълнение на правомощията си по КЗ, КФН и Наредба № 27 заместник-председателят на КФН ръководещ управление "Застрахователен надзор" предварително е одобрил методите при изчисляването на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2. Одобрението на методите, което е в неговите правомощия и е въпрос и на оперативна самостоятелност, е съгласувано с представители на всички дружества, извършващи застрахователна и презастрахователна дейност, в това число и с представител на жалбоподателя. От мотивите на обжалваната заповед се установява, че почти същите възражения на дружеството - жалбоподател са правени и в поисканото становище от него, като на тях им е даден отговор. Същите възражения не са били възприети по изложените мотиви, с подробна аргументация. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от чл. 59 АПК форма и съдържа всички необходими реквизити за действителност, въведени с кодекса. При издаването й са спазени административно производствените правила и е съответна на действащото материално право. При тези факти твърденията в жалбата са неоснователни и недоказани. Неоснователно е и твърдението за противоречие на заповедта с целта на КЗ, защото втората цел на кодекса в чл. 2 от него е, да създава условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Тъкмо с одобрените методи в заповедта е постигната и тази цел. Заповедта, издадена при упражняване на оперативната самостоятелност от компетентния по закон, материя, степен и време орган, като законосъобразна, ще следва да бъде оставена в сила, а жалбата против нея, като неоснователна ще следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение