Решение № 13939 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6584/2010 г.

Решение № 13939 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6584/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - гр. София против решение по административно дело 3441/2006 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Емилия Стойкова Стоянова, от гр. София, чрез процесуален представител оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Директорът на Столично управление "Социално осигуряване" - София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С обжалваното решение е отменено експертно решение на НЕЛК № 0287/16.05.2006 г. в частта, с която е отменено решение на ТЕЛК № 1621 от 26.07.2005 г. Производството пред НЕЛК е образувано срещу ЕР № 1621 от заседание 114/26.07.2005 г. на ТЕЛК - психични заболявания - гр. София. В решението на ТЕЛК е прието за общо заболяване: увреждане на междупрешленни дискове в други отдели на гръбначния стълб /М 51/. Дискова Херния Л5-С1 /КАТ/. Двустранен лумборадикулит повече в ляво. Частична перонеална пареза /ЕМГ/. В мотивите си ТЕЛК са приели, че соматичните заболявания обуславят 40 % ТНР от които ч. 7, т. 16 - 30 %, ч. 7, т. 15 - 30 %, ч. 7., т. 14.7 - 20 % от НМЕР/. С ЕР на НЕЛК № 0287 от зас. № 027/16.05.2006 г. състав по психични болести е приел: за водеща диагноза увреждания на междупрешленните дискове в други отдели, а за общо заболяване - дискова херния Л5-С1 с десностранна радикулопатия. В мотивите НЕЛК е посочил, че не се следва % ТНР по смисъла на чл. 58, ал. 4 от НМЕР/05 г. Приел е, че липсват клинични данни за периферно нервна увреда на н. фебуларис в дясно. С оглед на гореизложеното е стигнал до извода, че не се следва % ТНР и е отменил решението на ТЕЛК изцяло. За да уважи оспорването, административният съд е приел, че издаденият административен акт е постановен в нарушение на материалноправни разпоредби. Кредитирал е с доверие приетата по делото тройна съдебно-медицинска експертиза, която установява, че Емилия Стоянова страда от следните заболявания: лумбална спондилоза, остеохондроза, дискова херния Л-5, С-1- парамедианна в ляво. Рецидивираща лумбосакрална радикулопатия двустранно, повече в ляво. Заболяванията са с хронична давност и са били налице при освидетелстването на лицето. Вещите лица са приели, че описаните заболявания с общ характер определят 10 % ТНР по част I, раздел IV, т. 4.1 от НМЕР от 2005 г. По делото е приета и изслушана единична съдебно-медицинска експертиза, съгласно чието заключение Стоянова страда от дегенеративна ставна и дискова болест, лумбо-сакрална радикулопатия без двигателен дефицит. Според вещото лице за това заболяване не се следва % ТНР. Отменяйки експертното решение на НЕЛК и давайки своите указания по приложените на материалния закон, кредитирайки изцяло заключението по тричленната съдебно-медицинска експертиза, СГС не е отчел, че заключението е необосновано, тъй като заболяванията, описани от вещите лица не са посочени като отправни точки в приложение 1 на НМЕР от 2005 г. /отм./. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от НМЕР от 2005 г. /отм./. - "Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка". А съгласно ал. 4 на същата норма "Увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на намалената работоспособност". Именно на основание чл. 58, ал. 4 от НМЕР от 2005 г. (отм.). НЕЛК е приел, че Стоянова страда от заболявания, които не са посочени като отправни точки в приложение 1, както и че тези заболявания не обуславят функционален дефицит. В същия смисъл е и заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-медицинска експертиза. Заключението по тричленната съдебно-медицинска експертиза е необосновано, тъй като не става ясно на какво основание вещите лица определят 10 % ТНР. Същите не са опровергали извода на административния орган, че уврежданията на Стоянова, които не са посочени като отправни точки не обуславят функционален дефицит или че дефицитът е незначителен. В случай, че същите са считали, че установеното увреждане е обуславяло значителен функционален дефицит, е следвало да вземат за критерий най-близката по съдържание точка, като в заключението си е било нужно да отбележат "във връзка с точка" и на направят подробна обосновка, защо считат че съответното увреждане обуславя значителен функционален дефицит. С оглед на изложените съображения заключението се явява необосновано и не е следвало да се кредитира от съда. За разлика от заключението по тройната съдебно-медицинска експертиза заключението по единичната съдебно медицинска експертиза е последователно, логично и обосновано. По своята същност то подкрепя констатациите и изводите на НЕЛК, обективирани в обжалваното експертно решение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че ЕР № 0287/16.05.2006 г. на НЕЛК е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, същото е в съответствие с материалния закон и е съобразено с целта на закона. Като е стигнал до извод, различен от горния, СГС е постановил съдебния си акт в нарушение на материалния закон. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, по административно дело 3441/2006 г. на Софийски градски съд, следва да бъде отменено като настоящият съдебен състав се произнесе по съществото на спора и отхвърли жалбата срещу ЕР на НЕЛК като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,