Решение № 16355 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13088/2013 г.

Решение № 16355 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13088/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началника на група "Миграция" при ОД на МВР - Русе против решение № 12 от 12.08.2013 г., постановено по адм. д. № 241/2013 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменена негова заповед № М 3/31.05.2013 г. за отказ да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване на Кола Аднанд, гражданин на Албания, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност установените факти и обстоятелства, които водят до категоричния извод за осъществяване от фактическа страна на обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ и на чл. 24, ал. 1, т. 18 от същия закон. Сочи, че съдът не е съобразил изискването на закона не само съпругът на чужденеца да е български гражданин, но и условието за съжителство на съпрузите в едно домакинство. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на Кола Аднанд бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Кола Аднанд не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Касаторът не спори по установените от съда факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Административният съд е обсъдил всестранно и задълбочено събраните в хода на производството доказателства, като ги е подложил на правен анализ съобразно приетата от издателя на акта правна квалификация. Установил е, че административният орган е издал заповед № М 3/31.05.2013 г. за отказ да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване на Кола Аднанд, гражданин на Албания, като го е мотивирал с предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 22 и чл. 24, ал. 1, т. 18 във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗЧРБ. Отказът е постановен по заявление на чужденеца с вх. № М-1151/19.04.2013 г. По делото е прието за безспорно, че по негово предходно заявление от 2012 г. на Аднанд е разрешено продължително пребиваване в страната за срок от шест месеца. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и същият е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Развил е съображения, че органът, в чиято тежест е да установи относимите факти и обстоятелства, не е доказал по несъмнен начин обстоятелството, че чужденецът не живее със съпругата си в едно домакинство. Анализирайки представените доказателства, е заключил, че след като има данни за съвместно съжителство на чужденеца и съпругата му - българска гражданка, в Република Гърция, където двамата са работили, то не е установено категорично относимото обстоятелство за съвместното им съжителство на територията на България, където са закупили недвижим имот. Правилно съдът е приел, че органът се е позовавал на констатации, установени в хода на предходно административно производство, във връзка с предходното разрешение за продължително пребиваване от 2012 г., които за целите на конкретния процес са неотносими. Съответен на закона и доказателствата по делото е правният извод, че административният орган не е доказал по никакъв начин обстоятелствата във връзка със соченото от него правно основание по чл. 10, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ, а именно за наличието на данни, че целта на влизането на Аднанд е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Предвид изложеното, неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. При постановяването му съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за незаконосъобразност на акта. Приетите изводи са обосновани и съответстват на установената фактическата обстановка. Изводите на административния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. Необсъждането на относимите за законосъобразността на отказа факти, както и непълното им установяване от административния орган води до постановяване на акта в нарушение на административнопроизводствените правила. Това е съществено нарушение, тъй като неизясняването на фактите във връзка с приетите от органа правни заключения са от значение за законосъобразността на акта. Правилно съдът е приел, че е нарушен материалният закон. Обсъдени са всички доводи и са преценени всички относими към предмета на спора доказателства. При безспорно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е отменил оспорената пред него заповед, тъй като законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички предпоставки, визирани в заповедта. В хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил по безспорен начин наличието на релевантните факти, с които мотивира взетото административно решение. Нещо повече, в касационната жалба повторно поддържа изложените в административния акт мотиви, в които от фактическа страна е обсъждал обстоятелства, установени към момента на предходно издадено разрешение за продължително пребиваване на чужденеца. Като е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на компетентния административен орган, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,