Решение № 6219 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9882/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Д-р Атанас Дафовски АД, гр. Кърджали против решение 274 / 18.08.2023 г. по адм. дело 177 / 2023 г. на Административен съд Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излага твърдения, че изводите на съда за наличието на нарушението, описано в т.2 от заповед за налагане на санкции РД -21-102 / 04.04.2023 г. на директора на РЗОК Кърджали е в противоречие с доказателствата по делото и неточно прилагане на материалния закон. Ответникът по касационната жалба директорът на РЗОК Кърджали не изразява становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 274 / 18.08.2023 г. по адм. дело 177 / 2023 г. Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на МБАЛ Д-р Атанас Дафовски, АД, гр. Кърджали срещу т.2 от заповед за налагане на санкции РД -21-102 / 04.04.2023 г. на директора на РЗОК Кърджали. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. В разпоредената надлежно от директора на РЗОК проверка на лечебното заведение във връзка с изпълнението на индивидуалния договор, сключен с НЗОК, контролните органи на административния орган са установили нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по КП 56.1 Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми. Арбитражната комисия е потвърдила наличието на нарушение, приемайки че при извършения преглед в извънболничната медицинска помощ, в двумесечен срок преди хоспитализацията на пациента, на същия не е била предписвана терапия и не е било провеждано лечение за повлияване на болковия синдром, по повод диагнозата, с която е приет в лечебното заведение за болнична помощ. Поради горното са дали заключение, че не са били налице индикации за хоспитализация по КП 56. 1. Заповедта за налагане на санкции е издадена на основание чл. 76, ал. 2; чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6б от ЗЗО, чл. 424, ал. 1, чл. 414, ал. 4 и чл. 416, ал. 3 от НРД МД 2020-2022 г.. Наложената финансова неустойка в размер на 600,00 лева е за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ при отчетен случай по клинична пътека 56.1 Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми с основна диагноза увреждане на междупрешлените дискове в поясен и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия М 51.1. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че за хоспитализираното ЗОЛ са били налице индикации за това. Пациентът е постъпил в неврологичното отделение на лечебното заведение след лечение с нестероидни противовъзпалителни средства, миорелаксанти, аналгетици, с болеви синдром, вертебрален синдром, радикуларен синдром, т.е. с двигателна и сетивна отпадна симптоматика, което според вещото лице попада в обхвата на болестните състояния, визирани в т.1 от индикациите за хоспитализация по КП 56.1. По делото е установено, че от медицинската документация в лечебното заведение по време на болничния му престой, няма доказателства на ЗОЛ да е било проведено някакво изследване, конкретно медикаментозно или друг вид лечение. Съгласно раздел II, т. 1 от КП 56. 1, индикации за хоспитализация са вертеброгенни дискови и диск-артикулерни некоренчеви и коренчеви болкови синдроми, неповлияващи се от медикаментозно лечение, провеждано в амбулаторни условия и с поява на някой от следните симптоми: интермитентни тазово-резервоарни нарушения; съмнения за развиващ се синдром на cauda equine; поява на отпадна сетивна или двигателна симптоматика; вертеброгенен синдром с възбудна или отпадна симптоматика. Обосновано и законосъобразно административният съд е кредитирал частично заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза в частта му, касаеща необходимостта от специална знания и правилно е отказал да възприеме изводите на вещото лице за наличие на данни за хоспитализация, които касаят форма на правоприлагане. По делото липсват доказателства за проведена терапия по амбулаторно лечение от лекар-специалист преди хоспитализацията и проведено последващо по време на хоспитализацията. Липсата на предходно проведено амбулаторно лечение и неповлияването на заболяването от това лечение игнорира индикациите за хоспитализация по КП 56.1. Обосновани са изводите на съда и за повторност на нарушението, отчитайки допуснатите нарушения по т.1 от заповед за налагане на санкции РД 21 245 / 04.10.2022 г. и т.1 и 2 от заповед за налагане на санкции РД 21 92 / 12.04.2022 г. Нарушението е извършено в рамките на същата календарна година (25.11.2022 г.). Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение