Решение № 161 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2012 г.

Решение № 161 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1030 от 4.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1905/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 1382/17.08.2010 г. на Началника на Митница Пловдив, с което са определени като дължими за вземане под отчет разлики за доплащане в размер на 5128.51 лв. - ДДС, в резултат на допълнително определена нова митническа стойност, ведно с прилежащите лихви за забава, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 3.09.2008 г. до окончателното погасяване на задължението. Касаторът развива доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че оспореният административен акт е мотивиран и отговаря на останалите изискванията за форма, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Сарс груп" ЕООД, гр. Димитровград, чрез процесуален пълномощник, в писмен отговор, в открито съдебно заседание и с писмени бележки по съществото на спора, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на осъществените по делото разноски. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и излага подробни съображения за това в пледоарията си по съществото на спора. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведеното с нея отменително касационно основание съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е Решение за определяне на митническа стойност № 1382/17.08.2010 г. на Началника на Митница Пловдив, с което са определени като дължими за вземане под отчет разлики за доплащане в размер на 5128.51 лв. - ДДС, в резултат на допълнително определена нова митническа стойност по ЕАД № 08ВG003000H0163237/20080903 от 3.09.2008 г., ведно с прилежащите лихви за забава, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 3.09.2008 г. до окончателното погасяване на задължението. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел за установено следното: Между страните е безспорно, че на 3.09.2008 г. "Сарс груп" ЕООД е осъществило внос по горепосоченото ЕАД, с който е декларирало стока, представляваща 1200 кашона тоалетен сапун и 1190 колета сапун за пране, с произход Турция и износител "Далан Кимия Ендустри А. С." - Турция. Стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление". Декларираната митническа стойност възлиза на 18 331.38 лв., съобразно приложената към визирания ЕАД фактура № 927696/28.08.2008 г. С оглед установяване на действителната митническа стойност на стоката, до турската митническа администрация е отправено запитване по линия на международното сътрудничество, в отговор на което е получено писмо, от което е видно, че при износа на същата стока, турският доставчик е приложил фактура със същия номер, но с различна стойност, а именно - 31 921.80 щатски долара, при отразени и различни условия за доставка - FOB Измир. Именно тази стойност на стоката по представената от турската митническа администрация фактура е възприета от митническия орган като реална цена на стоката по процесния ЕАД. Относно различията в данните по спорната фактура и митническа декларация, представени от жалбоподателя пред митническата администрация и тези, получени по линията на международното сътрудничество, съдът е приел, че полученото писмо от турските митнически власти е официален документ, но приложените към него копия на фактура и износна митническа декларация, представени пред турската митническа администрация при износа, имат характера на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Същите не изхождат от жалбоподателя, поради което не може да се приложи принципът, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, в случаите, при които са декларирани неизгодни за нея обстоятелства. Наред с това съдът е посочил, че в атакувания административен акт не са изложени мотиви защо при едни и същи частни документи, но с различно съдържание, административният орган е дал вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество, а не на тези, представени от жалбоподателя. В обобщение, решаващият състав е формирал извод, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на атакувания съдебен акт намира, че решението на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно като постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е извършил последователна проверка на основанията за законосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на която правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, но в нарушение на изискванията за форма. В него не са посочени фактическите основания за издаването му, респективно - същото е немотивирано, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като липсата на мотиви осуетява възможността съдът да упражни всеобхватен контрол за законосъобразност на административния акт. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Процесната фактура и представената квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Сарс Груп" ЕООД митническа стойност е подлежащата на плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Сарс груп" ЕООД, следва да се приеме, че митническите органи, върху които лежи тежестта на доказване, не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е именно цената, декларирана от жалбоподателя, възлизаща на левовата равностойност на 9 372.69 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи, нито за начисляване на лихва за забава. При неустановеност на фактическите и правни основания за издаване на акта, материално законосъобразен е изводът на административния съд, че с оспореното Решение незаконосъобразно е определена нова митническа стойност. Достигайки до него, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК,