Решение № 15250 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6740/2020 г.

Решение № 15250 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6740/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт К. Пенова, в качеството й на процесуален представител на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик срещу решение № 142 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 1465 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пазарджик. С него по жалба на И. Араланов, държавен служител категория "Е" – I степен, младши автоконтрольор в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР – Пазарджик, е отменена негова заповед рег. № з-2593 от 27.09.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволенение" и е прекратено служебното правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и за необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването, както и присъждане на съдебни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. Депозирано е и писмено становище от процесуалния представител на касационния жалбоподател. Ответната страна по касационната жалба - И. Араланов, чрез процесуалния представител адв. Е. Йорданов оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано след постановяване на решение № 17280 от 17.12.2019 г. по адм. дело № 5056 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав при пето отделение, с което е отменено решение № 155 от 13.03.2019 г., по адм. дело № 46 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решение № 155 от 13.03.2019 г. по адм. дело № 46 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пазарджик е постановено, след като с решение № 304 от 09.01.2019 г., по адм. дело № 11242 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, по реда на извънинстанционния съдебен контрол, на основание чл. 239, т. 1 от АПК е отменено решение № 697 от 28.12.2011 г. по адм. дело № 785 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пазарджик, потвърдено с решение № 16190 от 18.12.2012 г. по адм. дело № 2194 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Петчленният съдебен състав на ВАС е приел присъдата на Специализирания наказателен съд, постановена по НОХД № 857/2014 г., с която И. Араланов е признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление, като основание по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на съдебното решение, поради което е отменил съдебното решение на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на И. Араланов против заповед рег. № з-2593 от 27.09.2011 г. на директора на ОД на МВР-Пазарджик и решението на касационната инстанция, с което то е оставено в сила. При новото разглеждане на делото Административният съд - Пазарджик е изпълнил дадените му задължителни указания в отменителното решение на Върховния административен съд, пето отделение тричленен състав. Предмет на съдебно оспорване е заповед рег. № з-2593 от 27.09.2011 г. на директора на ОД на МВР-Пазарджик, с която на И. Араланов, в качеството му на държавен служител категория "Е" – I степен, младши автоконтрольор в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР – Пазарджик, е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Дисциплинарното наказание е било наложено на държавния служител за това, че в периода м. септември - м. октомври 2010 г. на автомагистрала "Тракия", до гр. Пазарджик, е приел от А. Атанасов от [населено място], сума в размер на 160, 00 лв., за да не извърши действие по служба, а именно да не състави акт за АУАН на това лице. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че деянието на служителя съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от Закона за МВР (отм.), за което е наложил процесното дисциплинарно наказание. В изпълнение на дадените от тричленния касационен съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение задължителни указания, административният съд е обсъдил всички писмени доказателства относими по спора. Установил е, че с присъда на Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 28.05.2018 г., подсъдимият И. Араланов е бил признат за невиновен в това, да е приел дар от А. Атанасов, който не му се следва - сума от 160. 00 лв., за да не извърши действие по служба, като не състави акт за установяване на административно нарушение. На основание чл. 300 от ГПК, с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, съдът е приел, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за административния съд, който разглежда делото за наложеното за същото деяние дисциплинарно наказание и конкретно затова дали е извършено деянието, неговата правомерност и виновността на дееца. Посочил е, че от мотивите към решението на Специализираният наказателен съд се установява обстоятелството, че не са събрани доказателства подсъдимия да е приел дар от А. Атанасов, който не му се следва. Предвид изложеното и съобразявайки чл. 300 от ГПК първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед на директора на Областна дирекция на МВР – Пазарджик за налагане на процесното дисциплинарно наказание на И. Араланов. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при липса на посоченото от касационния жалбоподател отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В производството пред Административен съд – Пазарджик са приети решението на Специализираният наказателен съд, ведно с мотивите към присъдата, обосноваваща невинността на И. Араланов, както и всички представени от страните документи относно спора, т. е. е изпълнено точно указанието на касационния съдебен състав за събирането на тези конкретно посочени писмени доказателства при разглеждане на спора относно законосъобразността на оспорената заповед. В разглеждания случай, е налице извод за идентичност на едно от фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на И. Араланов и вмененото му нарушение, по което с цитираната по-горе оправдателна присъда е признат за невиновен по образуваното срещу него наказателно производство. С разпоредбата на чл. 300 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, законодателят е приел, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респективно за административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието и относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Текстът на нормата на чл. 413, ал. 2 от НПК е в същия смисъл и с оглед съдържанието й е установено, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Действително производството по налагане на дисциплинарно производство е самостоятелно и независимо от наказателното производство, но установеното в него е в пълно тъждество на фактите, послужили за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" и конкретно, че държавният служител не е извършил деянията, за които са му повдигнати обвинения и които са послужили като основания за издаване на заповедта. По тези съображения настоящата касационна инстанция счита, че са правилни изводите на административния съд, че след като е налице пълно тъждество във фактическите основания, с които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и деянието, предмет на оправдателната присъда, с която е приключило наказателното производство от друга, следва да се съобрази императивното правило на основание чл. 300 от ГПК, приложимо по силата на чл. 144 от АПК. Извършването на деянието, за което на И. Араланов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", поради квалифицирането му като тежко нарушение на служебната дисциплина, следва да се счита за недоказано от фактическа страна. С оглед изложените мотиви, обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно, обосновано и постановено при изпълнение на дадените задължителни указания от тричленния касационен съдебен състав на Върховния административен съд. При този изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна по касационната жалба за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е основателно и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗМВР, възнаграждението е 400, 00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение