Решение № 82 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6452/2007 г.

Решение № 82 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6452/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по к. жалба на Х. А. Х., понастоящем в Затвора - В., срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 205 от 25.09.2007 г. по в.гр.д. № 305/2007 г. с което е оставено в сила решение № 24 от 19.04.2007 г. по гр.д. № 188/2006 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Х. Х. срещу М. на п. иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение в размер на 11 000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Изложени са оплаквания за материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът М. на п. чрез пълномощника си юрисконсулт Ю. Ш. моли решението да се остави в сила. Контролиращата страна В. к. п. чрез прокурор Р. изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да отхвърли иска въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца, че условията му на живот в затвора не отговарят на минималните стандарти за третиране на лишените от свобода. Ищецът Х. А. Х. изтърпява наказание "лишаване от свобода" общо 63 години и "доживотен затвор без замяна", при специален режим. Същият е пребивавал в Затвора - Ловеч през периода от 17.01.2000 г. до 14.06.2002 г. и от 12.08.2005 г. до 20.12.2006 г. В Затвора - В. ищецът е бил от 14.06.2002 г. до 12.08.2005 г. и след 20.12.2006 г. Претенцията му за обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ е основана на твърдения, че през посочения период затворническата администрация не му е осигурявала възможност за упражняване на правата по чл. 8, ал. 2, т. 5, чл. 66 от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН/ и по чл. 73 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията /ППЗИН/ - трудова, възпитателна, образователна, културно масова дейност и спортна дейност, с изключение на периода от 14.07.2002 г. до 12.08.2005 г. когато частично са му били осигурявани спортни и образователни мероприятия веднъж седмично и събиране с психолог, а в петък - тенис на маса за 45 минути. Въз основа на представени по делото писмени доказателства съдът е приел, че със заповед на началника на Затвора Ловеч за разпределение на времето през денонощието на лишените от свобода, настанени в ХI група /зона с повишена сигурност в корпуса на затвора/ на лишените от свобода на "специален режим" е осигурен едночасов престой на открито, където има уреди за спорт. От м. февруари 2007 г. вече е отпуснат и един час извън времето за разходка, за спортни занимания. От правна страна съдът е приел, че не е установено незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на затвора, вследствие на което ищецът да е претърпял вреди. Ищецът изтърпява наказанието при "специален режим" на основание чл. 127б ЗИН. Съгласно чл. 127д във вр.чл. 127а ЗИН наказанието "доживотен затвор без замяна" се изтърпява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори. Съгласно чл. 167г ППЗИН осъдените на доживотен затвор се настаняват в обособени отделения на затворите и се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзори охрана. Само с решение на комисията по чл. 17 ЗИН и съгласно чл. 127б, ал. 4 ЗИН тези затворници могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с право на съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. Предвид посочената нормативна уредба съдът е приел, че администрацията на затворите в Ловеч и В. не е допуснала бездействие, от което за ищеца да са настъпили неимуществени вреди. Действително през процесния период ищецът не е участвал в трудови, образователни и спортни мероприятия, но това е с оглед на режима, при който той изтърпява наказанието си "доживотен затвор без замяна", а не поради противоправно бездействие на администрацията. С ищеца е била провеждана индивидуална възпитателна работа. Освен това не е установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди от липсата на трудови, спортни и културни мероприятия. Жалбата е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че не е установено твърдяното от ищеца незаконно бездействие на затворническата администрация. За да се ангажира отговорността на М. на п. по чл. 1 ЗОДОВ за твърдяното от ищеца бездействие на затворническата администрация, е необходимо да се установи незаконосъобразност на бездействието, т.е. наличието на задължение, което не е изпълнено. Режимът на изтърпяване на наказанията е определен в Закона за изтърпяване на наказанията /ЗИН/, съгласно който /чл. 43, чл. 127а / и чл. 167г ППЗИН лишените от свобода с определен "специален режим" задължително се изолират от останалите затворници. От доказателствата по делото не са установени действия на затворническата администрация, които да са в нарушение на нормативните актове, регламентиращи изпълнението на наложеното на жалбоподателя наказание. В касационната жалба Х. А. Х. се позовава на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на други международни документи относно лишените от свобода, но от събраните поделото доказателства не се установява, а и не се твърди от ищеца, че по отношение на него са извършвани действия, унижаващи човешкото му достойнство. Условията му на живот в затвора са съобразени с нормативната уредба, регламентираща организацията на работата в местата за лишаване от свобода. По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ДВ. бр. 22/2008 г./ касаторът следва да се осъди да заплати държавна такса в размер на 10 лв. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение