Решение № 8574 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2014 г.

Решение № 8574 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на О. Г., чрез процесуалния си представител юрк. П. против решение № 46/10.07.2014 г. на Административен съд - Г., постановено по адм. дело № 66/2014 г. Излагат се твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материално правните норми, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се и разноски за производството. Ответникът по касационната жалба - А. Т. Т., в лично качество и със съгласието на своята майка и законен представител по делото Р. Н. Х. в представен по делото отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на административния съд, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд Г. е отменил по жалба на А. Т. Т. от гр. Г., действаща като непълнолетна към момента на депозиране на жалбата пред първоинстанционния съд и със съгласието на своята майка Р. Н. Х. отказа на кмета на О. Г., обективиран в Писмо изх. № ФС 02-13-152=1/26.03.2014 г., допълнен с Писмо № ФС 02-13-152=6/29.04.2014 г., да изплати дължимата издръжка за периода месец април 2010 г. до месец март 2011 г. съгласно чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) и Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка /НОРИДПИ/, тъй като сумите за издръжка били погасени по давност на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД, а също че подадената молба от Р. Х. за извършване на проверка на основание чл. 152, ал. 2 вр. с ал. 1 от СК представлява ново производство, за което следва да се прилагат разпоредбите на чл. 8 от НОРИДПИ. Административният съд е установил, че с решение № 624/7.09.2004 г. по гр. дело № 586/2004 г. на Районен съд - Г., Т. Т. Т. е осъден да заплаща месечна издръжка на А. Т. Т. като неин баща в размер на 50 лева, чрез нейната майка и законна представителка Р. Н. Х. до настъпването на обстоятелства, прекратяващи или изменящи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане на сумата. Срещу длъжника Т. Т. в СИС при Районен съд - Г., е образувано изпълнително дело № 1070/2005 г. за присъдената на ответницата по касация Т. издръжка, като съдът е установил, че за периода от постановяване на решението за издръжка по гр. дело № 586/2004 г. и към момента на делото пред Административен съд - Г., същият не е изплатил нито една вноска от задължението си за периода, като за периода до м. април 2010 г., издръжката е изплащана от О. Г. Съдът установил още, че с решение № 590/18.12.2013 г. по гр. дело № 1270/2013 г. на Районен съд - Г., е постановено увеличение на размера на дължимата издръжка от бащата Т. Т. на А. Т. Т. от 50 лева на 120 лева. На 3.02.2014 г. от взискателя по изп. дело № 1070/2004 г., била подадена молба за извършване на проверка на основанията на чл. 152, ал. 2 вр. с ал. 1 от СК, като такава проверка е била извършена и изготвеното удостоверение е било изпратено в О. Г. за изплащане на издръжката в увеличен размер. Съдът съобразил, че с Писмо № 91-00132/21.03.2013 г. на Министерство на финансите е изразено становище относно прилагане и уеднаквяване на практиката по чл. 9 от НОРИДПИ. Според цитираното писмо изменението на чл. 9, ал. 3 в сила от 16.03.2012 г., което регламентира, че изплащането на издръжката се възобновява след представяне на информацията по ал. 1, считано от датата, от която плащането й е било спряно, е обвързано от нормата на ал. 1 на същия член, определяща задължението на съдебния изпълнител по изпълнителното дело на всеки шест месеца да извършва служебна проверка на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК., като издръжката следва да бъде платена от Общината за целия период, независимо от причината за забавата. Съдът е приел, че по новата НОРИДПИ в сила от 24.06.2012 г. (съобразена с промяната в СК от 21.12.2010 г., съгласно която предпоставките за изплащане на издръжка са уредени само в чл. 152, ал. 2 от СК, а ал. 3 е отменена), на всеки 6 месеца СИ служебно извършва проверка на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК, след което информира Общината, като изпраща документите удостоверяващи тези обстоятелства, като по никоя от двете наредби взискателят не е длъжен да представя документите по чл. 152, ал. 2 на общината. Обосновал е съображение, че е налице изпълнение на условието на чл. 9, ал. 3 от НОРИДПИ и общината е следвало да изплати издръжка за периода след месец април 2010 г. Заключил е, че изплащането на дължимата издръжка е независимо от причините за спиране на изплащането, като в случая неправилно административният орган е приел, че е налице изтекла давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД за периода м. април 2010 г. - м. март 2011 г. и издръжката се дължи за този период и не са налице условията при които изплащането да се приема като новозапочнало такова. Поради това е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно, като постановено в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон. Настоящият тричленен състав на ВАС, споделя изцяло правните изводите на решаващият съд. Те са направени въз основа на установената фактическа обстановка, при правилно тълкуване и приложение на относимите материалноправни норми на СК и Наредбата. Правилен е извода на съда, че писмо с изх. № ФС 02-13-152=1/26.03.2014 г., допълнен с писмо № ФС 02-13-152=6/29.04.2014 г. има характера на индивидуален административен акт. Съгласно определението, дадено в чл. 21 от АПК, индивидуални административни актове са тези, с които се създават права или задължения, засягат се права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Съгласно чл. 152, ал. 1 от СК, държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Р. Б. Изплащането по ал. 1 от цитираната разпоредба се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Правилно съдът е приел, че изплащането от държавата на присъдена издръжка чрез Общината е уредено от правилото на чл. 152 от СК, като редът за това е предвиден в НРДПИ, а от 24.06.2012 г. в заменилата я НОРИДПИ, която отменя предходната наредба и е съобразена с промяната в СК от 21.12.2010 г., съгласно която предпоставките за изплащане на издръжка са уредени само в чл. 152, ал. 2 от СК, ал. 3 е отменена. Изискванията за изплащане на такава издръжка са почти идентични в двете наредби, като най-съществената е, че на всеки 6 месеца след започване на изплащането на издръжката, взискателят вече не е длъжен да представя удостоверения, а служебно си изпраща копие на документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК в съответната община - чл. 9, ал. 1 от НОРИДПИ. Направените от съда в тази връзка заключения са добре обосновани и настоящата инстанция напълно ги подкрепя, поради което не счита за нужно да ги приповтаря. Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1 от ПЗР на НОРИДПИ е предвидено, че новият ред се прилага с влизането на новата наредба в сила и по отношение на заварените случай: "Образуваните преди влизане в сила на наредбата преписки, по които има подадено писмено искане до общината, както и тези преписки, по които се изплаща присъдената издръжка, се разглеждат при новите условия и ред." Изводът на съда, че цитираната разпоредба означава, че по заварените преписки, каквато е и процесната, също се прилага новият ред, считано от датата на влизане на новата наредба в сила (24.06.2011 г.) е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Правилно е заключението на съда, че административният орган е следвало да съобрази, че в случая не е налице първоначално започване на изплащане на дължимата издръжка от държавата, а е налице спиране плащането на издръжка, като съобразно чл. 9, ал. 3 от НОРИДПИ, изплащането се възобновява след представяне на информация по ал. 1, считано от датата, от която плащането е било спряно. Правилно съдът е приел, че изплащането на дължимата издръжка е независимо от причините за спиране на изплащането, като административният орган неправилно е приел, че е налице изтекла давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД за периода м. април 2010 г. - м. март 2011 г., и в конкретния случай не е налице изтекла давност за посочения период и издръжка се дължи и за него. Обоснован от доказателствата по делото е и извода на съда, че в случая е налице изпълнение на условието на чл. 9, ал. 3 от НОРИДПИ, и О. Г. е следвало да изплати издръжка за периода след м. април 2010 г., като в случая е налице приложение на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, а именно при настъпило изменение на първоначално определена издръжка със ново съдебно решение. Именно такова е решение № 590/18.12.2013 г. постановено по гр. дело № 1270/2013 г. на ГРС, с което е увеличен размерът на дължимата издръжка на А. Т. Правилно съдът е приел, че след като изискуемите документи са били представени, макар и със закъснение, след представянето им следва да се изплати полагащата се издръжка. При липса на твърдените в касационната жалба касационни основания за неправилност на решението, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК и след извършена служебна проверка на решението за валидността и допустимостта му, настоящата инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,