Решение № 8981 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2009 г.

Решение № 8981 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. Видин, против Решение № 8 от 18.02.2009 г., постановено по адм. дело № 311 от 2008 г. по описа на Видинския административен съд, трети състав, с което е отменена заповед № 3-ПАМ-150 от 10.11.2008 г. на директора на ТД на НАП - Видин, за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на "Хаджи-Н" ООД - гр. София - "запечатване на обект - хранителен магазин, находящ се в гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 53" за един месец, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че липсата на изложен от административно-наказващия орган мотив относно определяне на срока за налагане на запечатването на обекта е съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в заповедта не липсват фактически и правни основания за издаване на акта. По подробни съображения в този смисъл, развити в касационната жалба, се иска отмяна на постановеното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта. Ответникът по касационната жалба я оспорва чрез приложени по делото писмени бележки и отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила, тъй като липсата на мотиви лишава съда от възможността да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, изложените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отмени № 3-ПАМ-150 от 10.11.2008 г. на директора на ТД на НАП - Видин, за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на "Хаджи-Н" ООД - гр. София - "запечатване на обект - хранителен магазин, находящ се в гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 53" за един месец, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и забранен достъп до същия, съдът е приел, че заповедта като индивидуален административен акт не отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е посочил, че в обжалваната заповед липсват мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за налагане на мярката. В нея са посочени фактически и правни основания, които формално удовлетворяват изискването на чл. 146, ал. 2 АПК, но не съдържат съображенията на административния орган, и въпреки липсата на съдебен контрол върху преценката за целесъобразност неизлагането на мотиви по отношение на срока прави невъзможна преценката от страна на съда по отношение на това дали директорът на ТП на НАП е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона - чл. 146, ал. 5 АПК. Съдът е приел, че това нарушение е особено съществено и само по себе си е достатъчно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Спорът се свежда единствено до това - липсата на мотиви от страна административния орган по отношение на срока за налагане на ПАМ е ли съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка (продажба). Безспорно е в случая, че е извършено такова нарушение от ответника по касационната жалба и по това не се спори. Съгласно пък чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно съдът е приел и този извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като е констатирал това нарушение, съдът е могъл сам да измени размера на наложеното наказание, като според вътрешното си убеждение определи друг срок, а не да отменя заповедта като незаконосъобразна. Както се каза и по-горе, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и съдът не може да го замести, а липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяна на акта като незаконосъобразен. Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - Първо "А" отделение,