Решение № 2223 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2009 г.

Решение № 2223 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Димчев Димов, чрез пълномощника му адв. Д. Николаева - САК, срещу решение № 275 от 29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 954/2008 г. от Административен съд София - област. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответникът - директорът на Професионална гимназия по компютърни технологии и системи, чрез процесуалния си представител адв. П. Петрова, пледира за неоснователност.

Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на съдебния акт и моли съда същият да бъде оставен в сила.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с исковата молба на непълнолетния Димитър Димчев, действащ лично и със съгласието на родителя си Д. Мицканова, против Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи (ПГКТС), представлявана от директора, с която претендира да бъде осъдена на осн. чл. 1 от ЗОДОВ, да му заплати обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 380 лв. и неимуществени вреди в размер на 2 620 лв., настъпили в следствие на незаконосъобразен административен акт - заповед № 35 от 28.06.2008 г. на директора на ПГКТС. В хода на производството съдът е установил, че заповед № 35 от 28.06.2008 г. на директора на ПГКТС е била обжалвана по реда на чл. 139, ал. 12 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и пред Административен съд София - област, където е образувано адм. дело № 878/2008 г. Заповедта е оттеглена преди първото по делото заседание със заповед № 45 от 8.10.2008 г. на същия административен орган, поради което производството по делото е било прекратено от решаващата инстанция. При това положение и въз основа на разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от АПК, съдът предварително се е занимал с въпроса за законосъобразността на заповед № 35 от 28.06.2008 г. на директора на ПГКТС. Въз основа на доказателствата по делото е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му са допуснати особено съществени нарушения на процедурата. При преценка основателността на исковата претенция съдът е приел, че същата е неоснователна и недоказана, поради което я е отхвърлил.

Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена исковата претенция, поради което ще следва да се отмени, а спорът - да се реши на базата на събраните в хода на съдебното дирене доказателства.

Не се спори, че заповед № 35 от 28.06.2008 г. на директора на ПГКТС е незаконосъобразна и при постановяването й са допуснати груби нарушения на процедурата, установена в чл. 139 от ППЗНП в приложимата редакция на текста (ДВ, бр. 33/2003 г.). Настоящата инстанция счита, че към мотивите на решаващия съд следва да бъде добавено следното:

1. Поради това, че класният ръководител на ищеца Димов не е изпълнил задълженията си по чл. 139, ал. 3 от ППЗНП да уведоми родителя на ученика и дирекция "Социално подпомагане" по местоживеенето му за извършеното нарушение - наличие на неизвинени отсъствия в повече от допустимото, за родителя и дирекцията е останал неизвестен факта, че предстои да бъде наложено дисциплинарно наказание на ученика - "преместване в друго училище до края на учебната година", като крайна мярка при тежките нарушения на учебната дисциплина, които са вменени на Димов. Това влече след себе си сериозни последици, тъй като за този ученик не е било подбрано друго подходящо учебно заведение (през летния сезон). Уведомяването не се твърди и не е доказвано.

1. Разпоредбата на чл. 139, ал. 4 от ППЗНП сочи, че преди налагане на наказанието ученикът има право да бъде информиран и консултиран от представител на дирекция "Социално подпомагане" по местоживеене с цел защита на неговите права и интереси. Това задължение също не е изпълнено, с което е нарушено по недопустим начин правото на защита на непълнолетния.

1. Правилникът за приложение на ЗНП позволява на заседанието на педагогическия съвет, проведено във връзка с доклада на класния ръководител за извършеното нарушение, да бъде изслушан ученикът или определен от него учител или друг ученик, а така също предвижда възможност на заседанието да присъства родителя или друг настойник на ученика. Няма данни административният орган да е положил усилия да покани на заседанието на педагогическия съвет родителите на Димов. Вярно е, че това е подготовка, която изисква време, но сериозността на дисциплинарното наказание задължава директора на училището да действа в интерес на непълнолетния.

1. Заповед № 35 от 28.06.2008 г. на директора на ПГКТС не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и на чл. 139, ал. 7 от ППЗНП. В нея е посочено правилно единствено наложеното наказание. Административният орган не е изяснил срокът на налагане на наказанието. В чл. 139, ал. 1, т. 3 е предвидено за неизпълнение на задълженията, определени с ППЗНП и правилника за дейността на училището, ученикът да бъде наказан с "преместване в друго училище до края на учебната година". Заповедта е издадена на 28.06.2008 г., а учебната година за конкретния ученик е завършила на 30.06.2008 г., което обезсмисля налагането на такова наказание, освен ако в заповедта не се посочи конкретно коя учебна година се има пред вид.

В заповедта не са посочени точно и причините за налагане на наказанието, което я прави лишена от мотиви.

Не на последно място няма данни препис от заповедта да е изпратена на родителя на ученика, който има право да я обжалва в 7-дневен срок от уведомяването пред началника на регионалния инспекторат по образованието - за общинските училища и пред министъра на образованието и науката - за държавните. Ако административният орган бе изпълнил това си задължение, решението по жалбата би било налице преди началото на новата учебна година (2008 - 2009) и положението на ученика - ясно. Би се решил своевременно и въпроса в кое учебно заведение да продължи образованието си без да прекъсва учебния процес.

При горните съображения настоящата инстанция намира за правилни изводите на съда от първата инстанция, че оспорената пред него заповед № 35 от 28.06.2008 г. е незаконосъобразна.

Не се споделят обаче изводите на съда, че за ищеца не са настъпили имуществени и неимуществени вреди в следствие незаконосъобразно постановения административен акт.

Случаят е особен, тъй като в това училище са приети ученици от цялата страна, които ползват общежитието и столовата на учебното заведение и не се прибират по домовете си в края на учебния ден. Пропуските на административния орган са довели до ситуация, при която едва в началото на учебната година родителите са узнали за наложеното наказание, едва тогава са получили възможността да го оспорят пред компетентния административен орган, следвало е да чакат решението му, като през това време ученикът не е бил допуснат до учебни занятия по разпореждане, губил е от учебния материал, което е довело до необходимостта да бъдат заплащани частни уроци от родителите му.

При това положение искът за обезщетение за понесените имуществени вреди, представляващи заплатените от родителя на ищеца частни уроци по английски език е основателен. Размерът на конкретните вреди се доказва от приложения по делото граждански договор от 16.09.2008 г. (л. 72). Директорът на ПГКТС следва да бъде осъден да заплати сумата от 180 лв., съгласно този договор, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба 4.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

Искането за присъждане на разноските понесени от страната по адм. дело № 878/2008 г. по описа на АССО, прекратено с протоколно определение от 5.11.2008 г. е било недопустимо в процеса по адм. дело № 954/2008 г. и е следвало да бъде оставено без разглеждане от решаващия съд. Това е така, тъй като съдът, при прекратяване на производството, на осн. чл. 143, ал. 2 от АПК е бил длъжен да се произнесе по този въпрос. В случай, че не е сторил това страната е следвало да поиска постановяване на допълнително решение, което тя е пропуснала да стори. Но съдът правилно е приел, че тези разноски не представляват имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно постановения административен акт.

Искът за обезщетение за неимуществени вреди също е основателен и доказан. Пред вид възрастта и неукрепналата още психика на ищеца същият е получил посттравматичното стресово разстройство, доказано с диагноза за специалист в резултат на цялата описана по-горе ситуация. Същото заключение следва и при обсъждането на свидетелските показания на св. Мицканова и Лазаров, които описват преките си и непосредствени впечатления от настъпилите в поведението на Димов промени. Той е имал проблеми с успеха и дисциплината през периода на обучението си, но именно в следствие на неправилното процедиране на административния орган тези проблеми са били задълбочени, тъй като в началото на новата учебна година не е бил допуснат до учебни занятия, до общежитието и до столовата и вече не е могъл да скрие от родителите си факта на наказването. Ето защо разстройството на психиката му е пряка и непосредствена последица от неправилното поведение на административния орган.

При преценката на размера на вредите, които следва да бъдат репарирани съдът не разполага с обективен критерии. Същите следва да бъдат определени по справедливост. Имайки пред вид, че въпросът е бил разрешен от директора на ПГКТС бързо - той е оттеглил сам незаконосъобразния административен акт и ученикът е продължил образованието си в същото учебно заведение след 8.10.2008 г. настоящият състав намира, че следва да признае обезщетение в размер на 500 лв. ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба 4.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ директорът на ПГКТС следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и такса по чл. 2а, ал. 1, т. 1 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г., в размер на 210 лв.

Съгласно посочената Тарифа ищецът Димитър Димчев Димов от гр. Левски, обл. Плевен, ул. "Патриарх Евтимий" № 28, следва да заплати по сметка на ВАС държавна такса в размер на 10 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 1 вр. чл. 10 от ЗОДОВ, Върховният административен съд, трето отделение,