Решение № 2538 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2010 г.

Решение № 2538 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Мая Миткова Димитрова, а втората - от Ненко Лазаров Дедьов и двамата от гр. Златоград, против решение № 98 от 12.04.2010 г., постановено по адм. дело № 386/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № 462/27.11.2009 г. на кмета на община Златоград, с която Ненко Лазаров Дедьов е определен за спечелил конкурса за продажба на подробно описания недвижим имот - общинска собственост и е определен за купувач на същия, при посочените в заповедта условия. В касационната жалба на Мая Миткова Димитрова са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се, че съдът не е взел предвид факта, че кметът на общината неправомерно е спрял конкурсната процедура за продажба на имота, поради оспорването на заповедта за откриването й, която не подлежи на контрол, съответно за повече от една година офертите са престояли в общината и е било възможно да бъдат разпечатани и подменени. Иска се отмяна на постановеното решение и да бъде уважена първоначалната жалба, като се отмени оспорената заповед на кмета на община Златоград. В касационната жалба на Ненко Дедьов също са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение, като от изложеното в обстоятелствената част могат да се извлекат оплаквания за необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и вместо него се постанови ново по същество като се отмени заповедта на кмета в атакуваните й с първоначалната му жалба части. Ответникът - кметът на община Златоград не изразява становище по касационните жалби. Заинтересованите страни - Владимир Ставрев Енчев, Здравко Симеонов Дуганов и Николай Митков Димов също не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и частична основателност на втората касационна жалба. Сочи, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на жалбоподателя Дедьов относно незаконосъобразност на т. I от т. 4 - до т. 8 от административния акт. Доколкото с него са определени съответни размери на дължими такси, разноски, данъци и други, следва да се провери дали това е направено в съответствие с относимите нормативни актове. Като се има предвид и т. IV на акта, е очевидно, че за жалбоподателя са налице основанията по чл. 147, ал. 1 от АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията и решение № 21/1995 г. на Конституционния съд. Макар да могат да се споделят мотивите относно позоваването на чл. 166, ал. 1, чл. 129 от АПК и относно процесния общински имот, включващ и идеални части от земята върху която е построена сградата и неоснователността на възраженията относно учредяване на право на строеж, доколкото се констатират допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се налага извод, че обжалваното решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени. Предвид забраната за фактически установявания - чл. 220 от АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Мая Миткова Димитрова е неоснователна, а тази на Ненко Дедьов е частично основателна. Производството пред Смолянския административен съд, е образувано по жалби, подадени от настоящите касатори, против цитираната заповед на кмета на община Златоград за определяне на купувач в конкурса за продажба на описания недвижим имот. Ненко Дедьов е подал жалбата си против заповедта на кмета на община Златоград по административен ред, пред областния управител на област с административен център гр. Смолян, но тъй като в съда вече е било образувано адм. дело № 386/2009 г. по жалбата на Мая Димитрова против същия акт, областният управител е изпратил жалбата му в съда на основание чл. 129 от АПК за съвместното им разглеждане. По същата е образувано адм. дело № 92/2010 г., производството по което е прекратено на основание чл. 126 от ГПК, с определение № 54 от 25.02.2010 г. и делото е присъединено за съвместно разглеждане на жалбите по адм. дело № 386/2009 г. по описа на същия съд. От доказателствата по делото, които е обсъдил, съдът е приел за установено, че процесната конкурсна процедура е надлежно открита с решение на Общинския съвет гр. Златоград от 29.10.02008 г., с което е решено да се извърши продажба на подробно описания имот - обособена част (офис), на втория етаж от двуетажна масивна сграда, ведно с посочените идеални част от общите части на втория етаж на сградата, както и от земята, като са делегирани права на кмета на общината да проведе конкурса. Със своя заповед кметът е определил условията на конкурса, одобрил е конкурсната документация, посочени са срокове за подаване на предложения, датата на провеждане, началната цена и другите параметри на процедурата. Заповедта на кмета за откриване на конкурса е обжалвана от Ненко Дедьов относно условията, като по този повод кметът на общината е уведомил участниците, че процедурата се спира и на опредената дата за провеждането му - 04.12.2008 г. няма да се проведе, до приключване на обжалването. С влязло в сила определение, постановено по адм. дело № 300/2008 г. производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата. Със заповед № 414 от 21.10.2009 г. кметът на общината е продължил процедурата като е насрочил нова дата за провеждане на конкурса - 26.11.2009 г., за която участниците закупили документи за участие са лично уведомени. Надлежно назначената конкурсна комисия е допуснала до оценяване като съответни на изисквания всички подадени предложения. С оглед предложените цени е извършено класиране, като за спечелил участник е определен Ненко Дедьов, а Мая Димитрова е класирана на четвърто място. Протоколът е подписан без възражения. Въз основа на протокола на комисията, кметът на общината е издал оспорената заповед, с която е определил за купувач Ненко Дедьов - т. 1 от заповедта. В т. I от т. 4 до т. 8 е определено участникът да заплати предложената от него цена - 15 500 лв. без ДДС, да заплати режийни разноски (2%), съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС - Златоград в размер на 310 лв., да заплати други разходи (оценка на имота) в размер на 100 лв., да заплати местен данък на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 14 на ОбС - Златоград за определяне на размера на местните данъци - 2% от стойността на имота в размер на 310 лв., да заплати ДДС върху всички други данъци и такси (режийни разноски, местен данък, оценка на недвижимия имот и такса за вписване) в общ размер на 147 лв. При така установените данни, съдът е приел, че жалбата на Мая Димитрова е неоснователна. Отхвърлил е възражението, че неправилно процедурата е била спряна до разрешаване на спора по съдебен ред относно заповедта на кмета на откриване на конкурса, тъй като съгласно нормата на чл. 166 от АПК оспорването спира изпълнението на акта. Кметът на общината е бил длъжен и правилно е изчакал произнасянето на съда относно оспорването на заповедта за откриване на конкурса. Отхвърлено е и възражението, че по време на продължилото около година спиране на процедурата е било възможно да се манипулират подадените от участниците оферти. Същото не е подкрепо с каквито и да са доказателства. Напротив от протокола на конкурсната комисия е видно, че офертите са с ненарушена цялост и запечатани в непрозрачни пликове. В тази част решението е обосновано и законосъобразно. В касационната жалба на Мая Димитрова се поддържа същото възражение, под формата на оплакване за необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на закона. Възражението е неоснователно. Съдът е съобразил доказателствата и изводите му са обосновани. Видно от протокола на конкурсната комисия офертите са с ненарушена цялост и са запечатани, т. е. опровергава се твърдението, че са били отваряни, подменяни или друго. Протоколът на конкурсната комисия има качеството на официален документ, като същият не е оспорен и се ползва с материална доказателствена сила. Освен това същият е приет от участниците в конкурса, като при изготвянето му не са отразени възражения или други забележки. Не са противопоставени каквито и да са други доказателства, поради което правилно съдът е приел, че възражението е неоснователно. Несъстоятелно е и възражението против спирането на процедурата. При постъпването на жалба против акта, с който същата е открита, е настъпил суспензивния ефект на жалбата и изпълнението на заповедта е спряно, съгласно нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК. Не са налице сочените нарушения. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение жалбата на Ненко Дедьов, първоинстанционният съд е приел, че същата е неоснователна. Отхвърлил е възражението, относно разглеждането на жалбата от съда вместо по административен ред от областния управител, като се е позовал на нормата на чл. 129 от АПК. Отхвърлил е също така и възражението, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не се продава и право на строеж за обекта, поради което при погиване на вещта тя не би могла да бъда възстановена от купувача. Съдът е посочил, че в условията на конкурса е указано, че обектът се продава ведно с идеални части от правото на собственост върху земята, което е възпроизведено и в оспорената заповед, поради което няма основание за продажба на право на строеж. Съдът е отхвърлил и възраженията по отношение начисляването на плащанията с т. 5 до 8 от заповедта - режийни разноски, разходи по оценка на имота, местен данък, ДДС върху всички суми, като е посочил, че тези разходи са предвидени в проекта на договор, който е част от конкурсната документация и жалбоподателят е бил уведомен за тях, съответно след като е решил да участва в конкурса при тези условия, то той ги е приел и жалбата му е неоснователна. Така постановеното решение е правилно в частта, с която е отхвърлено възражението относно разглеждане на жалбата по съдебен ред. Съгласно нормата на чл. 129 от АПК, ако законосъобразността на административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящия административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда. В случая, както областният управител, който е изпратил жалбата на съда, така и самият съд са се съобразили с цитираната норма от закона и правилно производстовото е образувано пред съда и по жалбите е произнесено съдебно решение. Не е налице основание за приложение на изключението по чл. 129, ал. 2 от АПК, тъй като пред областния управител не е оспорена целесъобразността на акта. Също така правилно съдът е отхвърлил и възражението за включване в оспорената заповед на разпореждане за продажба на идеални части от правото на строеж. Съдът е изградил обоснован и законосъобразен извод, съобразявайки се с доказателствата по делото. От документацията на конкурсната процедура, от решението на ОбС на гр. Златоград и от заповедта на кмета за откриване на конкурса, както и от крайния акт е видно, че обектът се продава с идеални части от правото на собственост върху земята, поради което лишено от правен смисъл е искането за продажба на право на строеж. Понастоящем в касационната жалба отново се повдигат същите възражения, които вече са обсъдени от първоинстанционният съд, без да се сочи в какво се изразява неправилността на решението в тази част. Предлаганите хипотетични разрешения, как би следвало да процедира съдът при наличие на две жалби против един акт, подадени пред съда и съответно по административен ред, са лишени от каквато и да е опора в закона. АПК е категоричен, че при оспорване само на законосъобразността на акта, делото е подведомствено и се разглежда от съда. Съдебно производство може да бъде спряно, както се иска в касационната жалба, само ако пред горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на акта, която хипотеза в случая не е налице. Видно от жалбата до областния управител всички оплаквания са за незаконосъобразно начислени суми по т. 5 до 8, както и относно невключване на разпореждане за продажба и на правото на строеж. В тази част касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба на Ненко Дедьов е основателна по отношение решението на съда, с което е отхвърлено оспорването на заповедта против частта й по т. I, от т. 5 до т. 8 - частите, разпореждащи заплащане на посочените суми за данъци, такси и режийни разноски. В тази част решението страда от порока липса на мотиви. Съдът се е задоволил да отбележи, че тези плащания са били предвидени в проектодоговора като част от конкурсната документация, поради което жалбоподателят участвайки в конкурса се е съгласил с тях. Оспорвайки ги, очевидно е, че жалбоподателят не е съгласен с тях. Не следва да се забравя също така, че производството по оспорване на началната заповед за откриване на конкурса, обжалвана именно относно условията на конкурса е прекратено като недопустимо, т. е. едва понастоящем при оспорване на крайния акт, жалбоподателят може да се защити като оспори тези условия, вече разпореждания за плащане. Също така необоснован е изводът на съда, че в тази част лицето по-скоро няма правен интерес от жалба (но същата не е оставена без разглеждане, а е отхвърлена), тъй като с оспорения акт е определен за купувач и не са нарушени правата му. С оспорените точки от I, т. 5 до т. 8 на акта са създадени задължения за жалбоподателя, поради което за него е налице правен интерес да ги оспори. Съдът е следвало да обсъди дали са налице сочените в заповедта основания за плащане, в това число и особено това по т. 8, като съобрази дължимостта на ДДС по отделните пера по т. 8, които не са посочени поотделно като суми, а са включени в общата сума от 147 лв. При липсата на каквито и да съображения, както от фактическа, така и от правна страна, по жалбата, настоящата инстанция не може да направи проверка на съдебното решение в тази част. Налице е допуснато съществено процесуално нарушение, на нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. По тези съображения, решението в тази част следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане, от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да изиска и приложи и Наредба № 2 и Наредба № 14 на Общинския съвет, цитирани в оспорената заповед като съдържащи основанията за разпореждане за съответните плащания. При необходимост следва да се съберат и доказателства относно размера на плащанията, особено по т. 8 от оспорената заповед по пера. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,