Решение № 2830 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2011 г.
ВАСVI отделение27.02.2012 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 26 от 17.06.2011 г., постановено по адм. д. № 189/2011 г. по описа на Административен съд гр. Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № ПОВН № 58/12.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 123/10.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Русе да заплати на "Озекс" ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя Ирина Радева Йорданова, сумата 475 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева) разноски по настоящото дело. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2830 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 26 от 17.06.2011 г., постановено по адм. д. № 189/2011 г. Административен съд гр. Русе е отхвърлил жалбата на "Озекс" ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя Ирина Радева Йорданова, срещу решение № ПОВН № 58/12.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане № 123/10.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО" гр. Русе. Осъдил е "Озекс" ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя Ирина Радева Йорданова, да заплати на ТП на НОИ гр. Русе сумата 150 лв., представляваща разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Ирина Радева Йорданова с оплакване, че е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения и приел за законосъобразен оспорения административен акт - решение № ПОВН № 58/12.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, потвърждаващо разпореждане № 123/10.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО" гр. Русе, с което е разпоредено "Озекс" ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя Ирина Радева Йорданова, да внесе в приход на ДОО сумата 2225,16 лв., от които главница 1140,79 лв. и лихва 1084,37 лв. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За да се изплаща на майката на детето парично обезщетение за срок от две години по силата на цитираната разпоредба, едно от изискванията по ал. 4 е - детето да не е наставено в детско заведение. В конкретния случай правилно административният орган е установил, че Ирина Йорданова, майката на Александра Мартинова Йорданова, родена на 07.04.2005 г. не е следвало да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО, след като детето е настанено в "Детска ясла" № 1 гр. Русе за периода от 18.09.2006 г. до 07.04.2007 г., видно от данните по приложения към административната преписка Констативен протокол изх. № 25/08.02.2011 г. за извършена проверка по разходите на ДОО на детското заведение. Разпоредбата на чл. 53 от КСО е свързана с различни обществени отношения, които се регламентират чрез нея и уреждат обезщетение за отглеждане на дете. Именно при това уреждане в ал. 4 е предвидено, че обезщетението се получава само за дете, което не е настанено в детско заведение, по който въпрос няма противоречие в съдебната практика. Настоящата инстанция счита, че в случая не може да се търси отговорност от страна на дружеството "Озекс" ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя Ирина Радева Йорданова, на което е съставен ревизионен акт за начет № 6/10.03.3011 г. Хипотезата, в която се урежда отговорността на юридическите лица по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО се отнася до причинени от тях вреди по конкретни нарушения. В случая имуществената отговорност не следва да бъде търсена от юридическото лице "Озекс" ЕООД гр. Русе, което е различен правен субект от физическото лице Ирина Йорданова, получило сумите в качеството на самоосигуряващо се лице. Административният орган би следвало да потърси възстановяване на неправомерно получените суми от физическото лице, нарушило законовите разпоредби чрез неправилно отразяване на факта за настаняване на детето Александра в детско заведение в документите по изплащане на обезщетението. Правното положение на едно търговско дружество е различно от правния статус на конкретното физическо лице. Отношенията между дружеството и управителя ( дори когато е едноличен собственик на капитала) се уреждат на договорна основа, като правните последици от представителните функции на физическото лице, възникват за дружеството. Това правно положение съществено се различава от правната фигура "едноличен търговец", при който не се създава нов правен субект, а на физическото лице се признава ново качество - на търговец, като с това се разширява полето на неговата правоспособност. По изложените съображения оспореният административен акт - решение № ПОВН № 58/12.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане № 123/10.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО" гр. Русе е постановен при неправилно прилагане на материалния закон относно установяване на задълженото лице. Обжалваното решение на АС гр. Русе, с което е отхвърлена първоинстанционната жалба на "Озекс" ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя Ирина Радева Йорданова, срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ гр. Русе се явява необосновано и неправилно, поради противоречие с материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като въз основа на изложените по-горе доводи, оспореният административен акт следва да бъде отменен. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на касатора следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски по делото в размер на 475 лв., от които 25 лв. държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество "Мартева и Димитрова". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,