Решение № 11452 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. Т., [ЕГН], срещу решение 248 от 27.02.2024г., постановено по адм. дело 204/2023г. на Административен съд - гр. Габрово с доводи за наличие на отменителните касационни основания на чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и уважаване на исковата претенция в пълен размер. Претендира присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Административен съд гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител, в депозирано писмено становище изразява съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд- Габрово е разгледал иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен от К. Г. Т. от гр. Елена, обл. Велико Търново против Административен съд Велико Търново, представляван от Административен ръководител- председател, със заявено искане за присъждане на обезщетение за причинени вреди по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Обезщетението е претендирано в размер на 3 000 лева за претърпени от К. Т. неимуществени вреди от незаконосъобразна правораздавателна дейност на посочения ответник при разглеждането на адм.д. 257/2023г. на АдмС-Габрово, изразяваща се в съществено нарушение на норми на правото на Европейския съюз. По адм.д.257/2023г. на АдмС - Велико Търново с Решение 187/17.07.2023г. е отхвърлена жалбата на К. Т. срещу отказ за достъп до обществена информация, обективиран в решение от 04.04.2023г. на съдия в РС Велико Търново с възложени правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административен ръководител- председател на РС Велико Търново. Същевременно, с по- ранна дата с Решение 189/27.06.2023г. по адм.д.301/2023г. на АдмС Велико Търново при идентична фактическа обстановка се отменя по жалба на К. Т. Решение от 21.04.2023г. на Председателя на ОС Велико Търново по заявление за достъп до обществена информация с рег. 3430/04.04.2023г. и делото е върнато като преписка на Председател на ОС Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от К. Т. заявление за достъп до обществена информация с вх. 3430/04.04.2023г. по описа на ОС Велико Търново, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Няма спор, че жалбоподателят е получил исканата информация, конкретно Заповед 39/2023г., издадена от председателя на ОС Велико Търново, явяващ се орган по чл.3, ал.1 от ЗДОИ. С обжалваното в настоящето касационно производство решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ като неоснователен и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 600 лв., представляващи разноски по делото възнаграждение за адвокат. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че предявеният иск е допустим, като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 АПК, но същият е неоснователен и недоказан. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, по която между страните не е налице спор, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Обосновано съдът е приел, че не са налице изискуемите материално правни предпоставки за ангажиране на специалната отговорност на съдилищата при съществено нарушение на правото на Европейския съюз(ЕС), доколкото ищецът сочи нарушение на чл.6, пар.1, ЕКЗПЧОС, вр. чл.52, т.3-7 от ХОПЕС, а също чл.13 и 14, с твърдение за нарушено право на справедлив съдебен процес. Произнасянето по адм.д. 257/2023г. на АдмС-Велико Търново е извършено от легитимен, независим и безпристрастен съд при справедливо и публично гледане на делото в разумен срок, без възражения по съдопроизводствените действия или искан отвод на състава на съда. Направен е извод за липса на твърдяното от ищеца нарушение на права, признати от съюзното право, още повече достатъчно съществено такова. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Изложените доводи за липсата на надлежно упражнена представителна власт от адвоката на ответната страна са неоснователни, доколкото договора за правна защита и съдействие е сключен не с Адвокатското дружество, а персонално с конкретен адвокат, който е преупълномощил друг такъв. Не е нарушено правото на защита на ищеца поради неотлагане на съдебното заседание по адм.дело 204/2024г. на АдмС-Габрово, проведено на 13.02.2024г. в 10,30ч., насрочено за тази дата в открито съдебно заседание на 11.01.2024г. За целите на чл.139 АПК не всяко препятствие, което страната не може да отстрани е релевантно, а само това, което е възникнало в рамките на срока за призоваване(7 дни до съдебното заседание), като страната трябва да докаже наличието на пречката и нейната непреодолимост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. В случая, видно от приложената призовка от 12.01.2024г. за страна, по адм.дело 919/2023г. на Окръжен съд Велико Търново, делото е насрочено за 13.02.2024г. от 12,30ч., като ищецът е имал достатъчно време да организира защитата си и по това дело. Споделими са доводите на съда за липсата на непреодолимо препятствие по смисъла на чл.139 АПК за явяване на страната в съдебно заседание на 13.02.2024г., поради което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и правото на защита на ищеца не е било нарушено. Неоснователни са и възраженията за лишаване от възможност да бъдат зададени въпроси към допуснатия по искане на ищеца свидетел. Същият е разпитан от съда, в изпълнение на задължението за всестранно изясняване на фактите по спора, като е заявил че не знае защо е призован и не е дал относими към спорния предмет показания. Предвид характера на производството по обезщетение, образувано по предявения иск с правно основание чл.2в,ал.1, т.1 вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ, подлежащите на установяване материални предпоставки за реализиране на отговорността на ответника и установените по делото факти, изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск е правилен като съответен на материалния закон. Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите (разбирани като Договор за Европейския съюз и ДФЕС) е един от основните принципи на правото на Съюза, който е провъзгласен за първи път в цитираното в атакувания съдебен акт решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 19.11.1991 г. по съединени дела С-6 и 9/90, Francovich и Bonifaci. Осланяйки се на чл. 4, § 3 от Договора за ЕС (ДЕС тогава чл. 5), че държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза, в това решение СЕС постановява, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата с решението по делото Francovich практика на СЕС, в т. ч. и в актуалната му юриспруденция, са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - когато е нарушена правна норма имаща за предмет предоставянето на права на частноправните субекти; нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това, условията следва да са налице кумулативно при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС са идентични с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и съобразно чл. 52, параграф 3 от ХОПЕС, "доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция". Основните права, които са гарантирани от ЕКЗПЧОС(в случая правата по чл. 6, на които се позовава ищецът в исковата си молба) и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, следва да се разглеждат като част от правото на ЕС- по силата на чл. 6, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Преценката за това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди, не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на следните критерии: осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно приложен. Според чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС всяка страна има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. На първо място, правото на справедлив процес включва правото на достъп до съд. Това право на ищеца не е нарушено - същият е подал жалба, образувано е административно дело, съдът, в изпълнение на правомощията си по АПК, е преценил допустимостта на образуваното производство, делото е разгледано от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съгласно чл. 13 ЕКЗПЧОС всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции. В конвенцията няма легално определение за "правно средство за защита", такова се извлича от практиката на ЕСПЧ, като най-важното изискване е правното средство за защита да бъде "ефикасно" както по закон, така и на практика, и да бъде "вътрешноправно", т. е. да е предвидено в правото на държавата. В случая, ищецът е реализирал пълноценно тези свои права, и е получил ефективна и пълноценна правна защита на правата си. Няма доказателства в хода на делото да е извършена дискриминация по отношение на ищеца в нарушение на чл.14 от Конвенцията. В съдебното производство ищецът активно е участвал, производството е било разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебния акт е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на ищеца. С оглед горното и при липсата на един от елементите за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, ненужно е да се обсъждат и съображенията, с които се квалифицират релевираните нарушения като "достатъчно съществени", за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. За пълнота, е необходимо да се посочи, че събраните в хода на процеса доказателства не обосновават необходимия извод за наличието на останалите две предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност на ответника. Не се установява, да са причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, подлежащи на обезвреда, доколкото той е получил достъп до правосъдие, от независим съд, като не е бил незаконосъобразно ограничен при реализиране на правата си. Горното води на правилния извод, изведен от съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответника за нарушение на правото на Европейския съюз. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена в размер на 600 лева.