Решение № 4730 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2016 г.

Решение № 4730 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 717/13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2411/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П. в частта, в която по жалба на "В. Т. БГ" ЕООД е отменен РА № Р-16002414001513-091-001/08.06.2015 г., поправен с РА № П-16002415101122-003-001/09.06.2015 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 679/20.08.2015 г. на същия директор за отказано право на данъчен кредит в размер на 35 370,55 лв. и лихви - 2 472,08 лв. Макар в касационната жалба да са посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК само относно неправилното прилагане на материалния закон и необоснованост, от изложението й може да са направи извод и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид оплакванията, че съдът не е коментирал и обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства относно спазването на реда за търговия с горива. Излагат се подробни оплаквания относно това, че съдът не е извършил преценка на установеното по време на ревизията при проверка в информационната система на НАП по данни, подадени от Агенция "Митници" за несъществуването на акцизни данъчни документи (АДД), както и редица несъответствия по тях. Такива несъответствия касационният жалбоподател излага, че има и в представените декларации за съответствие, с които не се е съобразил съда. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, тъй като тя не кореспондира със събраните при ревизията писмени доказателства. Излага доводи, че между ревизираното лице и неговите доставчици "ИП Комерс БГ" ЕООД и "ИП Комерс" ЕООД е налице обвързаност, поради което счита, че не е възможно ревизирания "В. Т. БГ" ЕООД конкретно в лицето на неговия представител, да не е бил наясно, че фактурите, по които се претендира правото на данъчен кредит се основават на документи, които не отразяват обективната действителност. Тази свързаност касационният жалбоподател обяснява с това, че представляващият ревизираното дружество Д. М. и представляващия "ИП Комерс БГ" ЕООД, "ИП Комерс" ЕООД и "ВП Трейд" ЕООД И. П. са брат и сестра, както и че на четирите дружества собственик е дружество Далмейшън - Сейшели. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Виа трейд БГ" ЕООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в случай, че настоящият съд остави в сила обжалваното решение, касационният жалбоподател прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Христова. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 23,10 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС, но в тази част решението като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на контрол от настоящата касационна инстанция. Ответникът по касационната жалба "В. Т. БГ" ЕООД - гр. С. Загора, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт посочен по-горе в частта за отказания данъчен кредит на "В. Т. БГ" ЕООД в общ размер от 35 370,55 лв. и лихви - 2 472,08 лв. по 29 бр. фактури и 4 бр. дебитни известия, издадени през данъчни периоди на месеците март и април 2014 г. от "ИП Комерс БГ" ЕООД и "ИП Комерс" ЕООД, първоинстанционният съд от доказателствата, събрани по делото и съдебно-счетоводната експертиза е приел, че е доказана реалността на доставките на гориво - дизелово гориво, автомобилен бензин и газ пропан-бутан. За да постанови този резултат съдът се е позовал на сключените по преките доставки договори, както и договори по предходните доставки. Реалността на доставките на стоки съдът е обосновал с представените в ревизионното производство приемателно-предавателни протоколи, документи за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставката, АДД, декларации за съответствие качеството на доставените горива, фактури за извършени транспортни услуги, издадени от "Патерков" ЕООД, както и от разпечатка на данни от ИС "Контрол на горивата" от "ИП Комерс БГ" ЕООД. От установения по делото механизъм съдът е приел, че горивото е превозено от "Патерков" ЕООД с ППС с рег. № СТ 0303 СР, като е посочен и водачът И. Я., предал горивото. Относно констатациите в ревизионния акт, че в товарителниците, предоставени от "Патерков" ЕООД не са отразени номер и дата на декларацията за съответствие качеството на течните горива на основание чл. 12, ал. 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, както и установени от приходните органи несъответствия в представените АДД и декларации за съответствие качеството на горивото, съдът е приел, че при наличие на доказателства по преките доставки - реално предаване на горивото, транспортирането му с превоз за горива и получаването на същото от ревизираното дружество с придружени документи за точното място на доставката, като приложение към АДД, съдът е счел, че незаконосъобразно правото на данъчен кредит е отказано с ревизионния акт. Според съда наличието на някои неточности или действия на предходните доставчици и документирането на предходните доставки, не може да доведе извод, че на ревизираното дружества следва да се откаже правото на данъчен кредит. В тази връзка съдът се е позовал и на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че закупеното гориво се измерва с нивомерна система, монтирана в резервоарите на бензиностанцията на задълженото лице. В подкрепа на тези си изводи съдът се е позовал и на практика на СЕС, като е посочил, че в решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е прието, че отказът на данъчен кредит не може да се дължи на това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, тъй като това противоречи на изискванията на чл. 167, чл. 168, б. а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. В обжалваното решение е посочено, че в този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд. Съдът е счел, че след като е установено транспортирането на процесното гориво от превозвачите "Патерков" ЕООД, "Би ем ойл" ЕООД, ИТ "И. Е.-99", ЕТ "М. Р. - М. Т." и ЕТ "Д.-М. Й." и реалното предаване на горивата по преките доставки, то законосъобразно ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит по тези доставки. Наред с това съдът е посочил, че са налице и доказателства за последващите доставки, поради което предвид изложеното за установените обстоятелства по преките и последващите доставки, на това основание е уважена жалбата на "В. Т. БГ" ЕООД и е отменен ревизионния акт. Обжалваното решение е правилно постановено. Доставките на горива е специфична търговска дейност, като при доказване на реалното им извършване следва да е налице съобразяване с предпоставките за законосъобразно упражняване на данъчен кредит от получателя по доставките съгласно ЗДДС, както и с изискванията в Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Получателят като носител на материалното право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС носи доказателствената тежест да установи реалното предаване на горивото от прекия му доставчик, а когато той организира и/или извършва транспортирането на горивото, следва да представи необходимите документи, които да го удостоверяват. След като получателят по доставките упражнява правото да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, негово е задължението да представи документи за предаване на стоката - приемателно-предавателен протокол, стокови разписки, експедиционни бележки и др. За да се установи приемането на стоката от получателя по доставката в съответния документ, удостоверяващ този факт следва да се съдържа подписа освен на доставчика и на получателя, поради което ако търговските отношения между страните по фактурите са се развили по този начин, няма пречка протоколът за предаване и приемане да се намира у получателя. В процесния случай по делото още в ревизионното производство са представени приемателно-предавателни протоколи за процесните горива и тези протоколи съдържат цялостна информация за предмета на доставката и предаването й от доставчика на получателя, вкл. и данните за МПС, което я е превозило до съответния обект на получателя - бензиностанция. Несъответствията в някои от АДД и декларациите за съответствие, установени от приходните органи не са самостоятелно основание да се откаже на получателя правото на данъчен кредит. Тези документи не изхождат от него, нито от прекия му доставчик, поради което той не може да носи отговорност за тях, респ. да не му се признава претендираното материално право. Наличието на реална доставка се доказва с документ за предаването на стоката, нейното превозване, заприходяване и осчетоводяване, което в процесния случай е налице. Правилно съдът е установил, че транспортирането на горивото е извършено от фирми, които притежават транспортни средства, които да превозват гориво, предвид специфичния характер на стоката, както и документите за превоза им са с посочени дати, количество, маршрут и номер на транспортното средство към всяка една от процесните фактури. Следва да се подкрепи установеното от съда, че регистрационните номера на транспортните средства, превозили горивото са посочени в кантарните бележки, а също и в експедиционните бележки и нарежданията за експедиция, а това както правилно е приел първостепенния съд означава, че стоките са били налични при доставчиците, а доказателствата за предаването от доставчиците на получателя, означава че доставчиците са се разпоредили с процесното гориво. Относно оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, то е неоснователно. Заключението на експерта хронологично проследява фактурирането на процесните горива, адрес на данъчен склад, тяхното транспортиране (с описване на съответните товарителници, пътни листове и лицензи на транспортните дружества) и доставяне в петролна база с. Г. или бензиностанцията и газстанцията в с. Б., стопанисвана от задълженото с ревизионния акт лице, както и данните за количествата по нивомерната система, която е свързана с НАП, както и съответните АДД. Освен това счетоводната експертиза е установила и извършеното плащане по процесните фактури с изписване на съответните банкови бордера или касови бонове (по две от доставките), които заедно с дневните финансови отчети са представени в съдебното производство. Посоченото от касационния жалбоподател обвързване между получателя и неговите доставчици, не може да бъде самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. Обстоятелството, че представляващият ревизираното дружество Д. М. и представляващия "ИП Комерс БГ" ЕООД, "ИП Комерс" ЕООД и "ВП Трейд" ЕООД И. П. са брат и сестра, както и че на четирите дружества собственик е дружество Далмейшън - Сайшели е възможно да породят съмнение, но само то не е достатъчно да не се ценят неоспорените писмени документи, представени още в ревизионното производство и удостоверяващи реалното извършване на преките доставки, по които ревизираното дружество е упражнило правото на данъчен кредит. Няма доказателства за свързаност на посочените лица по смисъла на § 1, т. 3, "а" до "м" от ДР на ДОПК, поради което този довод е неоснователен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част е правилно постановено и при извършената проверка по чл. 218 АПК не се установи да са налице посочените в касационната жалба нарушения, които да водят до отмяната му, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото ответникът не претендира разноски и затова такива не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение