Решение № 448 от 27.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 483/2009 г.

Решение № 448 от 27.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 483/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения Г. С. за възобновяване на ВНЧД № 264/2009 г., по описа на Окръжен съд - Сливен, отмяна на постановеното по него определение от 29.06.2009 г. и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Депозираното искане се подкрепя със съображения за неправилна интерпретация на материалноправните норми на чл. 69, ал. 2 вр. чл. 68, ал. 1 НК, обосновала прилагането им за предходно осъждане, при определено наказание лишаване от свобода в процедура по замяна на първоначално наложена наказателна санкция ПРОБАЦИЯ, по последващите влезли в сила съдебни актове. В съдебно заседание на 22.10.2009 г. искането на осъденото лице се поддържа от неговия упълномощен з., който възпроизвежда подробно ив детайли словно материализираните в писменото изложение доводи и възражения. Представителят на Върховната касационна прокуратура обосновава позиция за несъстоятелност на оплакванията, релевирани в искането за възобновяване на наказателното дело, като пледира последното да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането на осъдения С. за възобновяване на ВНЧД № 264/2009 г. е процесуално допустимо за разглеждане, при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, подадено е от легитимирано лице и в изискуемия се по чл. 421, ал. 3 НПК срок. Преценено обаче в аспекта на предложената аргументация, то сочи на неоснователност. С определение от 6.04.2009 г., по НЧД № 406/2009 г., Сливенски РС в рамките на инициирана от представителя на обвинителната власт процедура по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК е оставил без уважение предложението на районния прокурор за привеждане в изпълнение на наложената на Г. С., по НОХД № 146/2005 г. на Котленски РС, наказателна санкция - три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на която било отложено с двегодишен изпитателен срок. Съдебният акт е проверен по реда на инстанционния контрол и отменен от Окръжен съд-Сливен с определение № 13/29.06.2009 г., с последващо приложение на чл. 69, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 1 НК по отношение на определеното на осъдения С. наказание по НОХД№ 146/2005 г. При постановяване на атакувания съдебен акт Сливенски ОС е съобразил, че остатъкът от наложеното с определение от 14.05.2008 г., на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК общо най-тежко наказание по НОХД № 190/2007 г. на Котленски РС и по НОХД № 87/2008 г. на Сливенски РС - пробация, с индивидуализираните по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 НК мерки за контрол и въздействие, е заменен в производство по чл. 451 - чл. 452 НПК, вр. чл. 43а НК с наказателна санкция лишаване от свобода, за срок от 25 (двадесет и пет) дни. Очертаното обстоятелство, преценено в контекста на наличните фактически данни, че престъпленията по чл. 195, ал. 1 и чл. 198, ал. 1НК, предмет на разглеждане по цитираните наказателни дела са извършени от Г. С. в определения по НОХД № 146/2005 г. изпитателен срок, е мотивирало заключение за наличие на материалноправните изисквания на чл. 69, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 1 НК и предпоставило привеждане в изпълнение на наложеното по последното наказание - три месеца лишаване от свобода. Правните изводи на въззивния съд са формирани в съответствие с вложената в понятието "наложено наказание" законодателна воля и при съблюдаване на императивните предписания на чл. 69, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 1 НК, и константната съдебна практика по приложението им. Наказателната санкция, определена от съда с влязъл в сила съдебен акт може да бъде променена при наличие на нови юридически факти, пораждащи материалноправни и процесуалноправни отношения, и обуславящи замяна на индивидуализираното от съда наказание, поради обективна невъзможност за неговото изтърпяване или неизпълнението му от осъденото лице по субективни причини. Разпоредбата на чл. 43а НК очертава процесуална възможност за замянана наложената при диференциране на наказателната отговорност пробационна мярка с друга такава мярка или с лишаване от свобода, по предложение на съответния пробационен съвет и при визираните в същата предпоставки, сочещи на неправомерно поведение на осъдения и виновно неизпълнение на определенотонаказание с произтичащите от това санкционни последици, които се явяват окончателни. Лицата, спрямо които е било постановено на това основание да изтърпят наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се считат за осъждани на това наказание независимо, че то не е било първоначално наложено с присъдата или определението, одобряващо постигнато между процесуалните страни споразумение. Аргументи, обосноваващи тълкуване на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК във визираната насока се установяват при съпоставяне с използуваната в чл. 43а, т. 1 и т. 2 НК формулировка, лимитираща компетентността на съда, и при сравнителноправния анализ на нормите на чл. 25 и чл. 27 - 29 НК, регламентиращи институтите на реална съвкупност от престъпления и рецидив в аспекта на употребената терминология "осъждане", идентична по обективираното съдържание, на израза "налагане на наказание по предвидения в НПК ред". Според дадените задължителни указания с ТР № 79/83 г. на ОСНК на ВС, обвързващи съдилищата, лицата на които наложените наказания поправителен труд и задължително заселване са заменени с лишаване от свобода при условията на чл. 43, ал. 7 и 8и чл. 48, ал. 6 НК (отм.) се считат за осъждани на лишаване от свобода. Посочените санкции по силата на актуалната законова база, очертана с измененията на наказателния кодекс в ДВ, бр. 92/2002 г. и бр. 103/2004 г. не са включени като самостоятелни наказания в системата на чл. 37 НК. Тяхната отмяна и прилагането им до 31.12.2004 г. са синхронизирани с въвеждането на нов вид наказателна санкция пробация, в обсега на която като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, е и поправителният труд (чл. 42а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 43 НК), със сходна нормативна уредба на действуващата в чл. 37, ал. 1, т. 2а и чл. 43 НК до ЗИДНК, обнародван в ДВ, бр. 103/2004 г. Замяната на коментираните наказания - задължително заселване и поправителен труд с пробация, по необходимост води до приложимост и на съдебната практика, във връзка с тяхното налагане, изтърпяване и последваща замяна с лишаване от свобода. Подкрепящи възприетата позиция са и инкорпорираните предписания в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Съгласно чл. 19 на визирания нормативен акт при извършената по чл. 43а, т. 2 НК замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, компетентният съд е длъжен да уведоми съответното бюро за съдимост, чрез съобщаване номера и датата на постановения акт и "наложеното друго наказание". Изложените съображения категорично и убедително мотивират настоящият съдебен състав, че искането на осъденото лице за отмяна на определение от 29.06.2009 г. на Сливенски окръжен съд и връщане на ВНЧД № 264/2009 г. за ново разглеждане на въззивната инстанция, в съответствие с установения в чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК регламент, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение