Решение № 777 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2844/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министерство на вътрешните работи, чрез гл. юрисконсулт К. Райкова срещу решение 2366 от 12.12.2022г. по адм. д. 707/2022 г. на Административен съд - Пловдив, с което министерството е осъдено да заплати на Б. Видин обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби в размер на сумата от 4737,47 лв., представляваща изплатени осигурителни вноски за пенсия в намален размер за периода от 18.12.2006 г. до 14.01.2009г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019г., до окончателното й изплащане, допълнено с решение 318 от 16.02.2023г. по адм. дело 707/2022г. на АС - Пловдив. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Поддържа, че искът е следвало да бъде разгледан по общия исков ред и насочен срещу лицата и/или органите причинили вредите, както и че не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Счита, че служебното правоотношение не е административно, както и че възможността за ползване на неплатен отпуск при участие в мисии е регламентирана в закона. Касаторът изтъква, че е налице влязла в сила заповед, с която Б. Видин е назначен в щат мисии на международни организации и е изпратен в мисията на ООН в Косово, като в заповедта е изрично посочено, че той е в неплатен отпуск, а вещевото и медицинското обслужване са за сметка на служителя. Касаторът твърди, че не са претърпени неимуществени вреди и възразява и срещу размера на присъдените обезщетения с доводи, че не е налице нито един от трите елемента за реализиране на отговорността на административният орган по реда на ЗОДОВ. Моли за прекратяване на съдебното производство спрямо МВР като недопустимо, алтернативно за отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски. Ответникът - Б. Видин, чрез процесуален представител адв. Костадинов в представен писмен отговор и в съдебно заседание лично оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на постановеното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Б. Видин против министерство на вътрешните работи за присъждане, на основание чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация(ЗЗДискр.) във вр. с чл., ал.1 от ЗОДОВ на обезщетение за вреди, причинени от министерството на вътрешните работи в размер на 4737.45лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи разликата между реално дължимите от МВР осигурителни вноски за периода от 18.12.2006г. до 14.01.2009г. и действително внесените такива за същия период, ведно със законната лихва върху посоченото обезщетение, считано от 18. 09.2019г. - датата на влизане в сила на решението на КЗД до окончателното изплащане на сумите, претърпени вследствие по-неблагоприятно третиране на ищеца, в качеството на държавен служител на министерството на вътрешните роботи по време на участие на мисия на ООН в Косово от министъра на вътрешните работи в качеството на орган по назначаване, в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез заплащане на осигурителни вноски в намален размер, представляващо пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак обществено положение и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр., които обстоятелства са установени с влязло в сила Решение 186/07.06.2017г. на Комисията за защита от дискриминация. Съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., при наличие на влязъл в сила административен акт по чл. 65 ЗЗДискр. Не е било спорно и е установено от доказателствата, че Б. Видин, като държавен служител от Министерството на вътрешните работи, за периода от 18.12.2006г. до 18.12.2008г. е командирован за участие като полицейски наблюдател в Мисията на ООН в Косово /UNMIK/, като със заповед на министъра на вътрешните работи рег. К-2778 от 12.12.2006г. е назначен на същата длъжност в рамките на притежаваната категория по щат "Мисии на международни организации" при Национална служба "Полиция" МВР. На ищеца е разрешен неплатен отпуск, считано от датата на заминаване. Със заповед К - 102 от 13.01.2009г. е назначен на длъжност полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Шесто РПУ на МВР - Пловдив при ОДМВР- Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност - 16.01.2009г. За процесния период били издадени две заповеди относно осигуряването на вещево доволствие: МЗ Із-829/10.05.2007г. и МЗ Із-579/08.04.2008г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно двете заповеди, държавните служители и работещите по трудово правоотношение получават униформено облекло или левовата равностойност в определените размери; при ползване на отпуск за бременност, раждане и осиновяване, служители, изпълняващи служебното си задължение в униформено облекло, следва да получават неговата левова равностойност. За периода на участие в мисията от 18.12.2006 г. до 14.01.2009 г., вещево доволствие на ищеца не е изплащано, същото е било за сметка на изпратените на международна мисия служители, тоест за негово сметка. За времето на участие в международна мисия ищецът, като полицейски наблюдател (държавен служител на МВР) не е получавал и възнаграждение за извършената дейност, а изплатените му осигурителни вноски за пенсия са били в намален размер. С решение 186/07.06.2017г. на Комисия за защита от дискриминация е установено, че Б. Видин, по време на участие в мисия на ООВ в Косово UNMIK, в качеството на държавен служител на министерството на вътрешните работи в процесния период е третиран по - неблагоприятно от министъра на вътрешните работи в качеството на орган по назначаване в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак обществено положение и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр. Решението е оставено в сила с влезли в сила решение 5989/24.10.2017г. постановено по адм. дело 8167/2017г. по описа на Административен съд София-град и решение 12411/18.09.2019г. по адм. дело 725/2018г. на Върховен административен съд. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е установен размерът на действително внесените в НОИ вноски за ДОО, фонд "Пенсии" от МВР по пенсионното досие на Б. Видин за периода на участието му в мисията на ООН в Косово от 18.12.2006г. до 14.01.2009г.; размерът на осигурителните вноски, които МВР е следвало да внесе в НОИ за осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за същия период; разликата между дължимите от страна на МВР осигурителни вноски и действително внесените по партидата на лицето за процесния период, които са определени в размер на 4 737,47лв. Въз основа на влязлото в сила решение на КЗД, съдът е приел за установено, на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че Б. Видин, в качеството на държавен служител на министерството на вътрешните работи в процесния период е третиран по - неблагоприятно от министъра на вътрешните работи в качеството на орган по назначаване в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак обществено положение и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр. Съдът е приел за установено и настъпването на имуществени вреди за ищеца - за периода от 18.12.2006г. до 14.01.2009г. под формата на претърпени загуби в следствие на изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, като ищецът е довнасял ежемесечно чрез МВР по партидата на НОИ допълнителни осигуровки, за да не бъде намален размерът на получаваната от него пенсия. Решението е допустимо и правилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебното решение. Съдът е установил точния смисъл на разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от дискриминация. Глава четвърта от закона урежда всички производства, в които се осъществява защитата от дискриминация. Раздел първи, глава четвърта от закона урежда производството пред Комисията за защита от дискриминация, а раздел втори - съдебните производства пред районния и административния съд. Съдебните производства по глава втора включват и производствата за търсене на обезщетение за вреди, произтичащи от неравно третиране (чл. 74 ЗЗДискр.), които се развиват по общия ред или по реда, предвиден за исковите производства по ЗОДОВ. Действително, условие за допустимост на производството за обезщетяване на вреди по чл. 74 ЗЗДискр., е проведеното преди това производство за установяване на нарушението пред Комисията за защита от дискриминация, каквото в случая е налице. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране, тогава, когато фактическият състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. Исковете за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни на общите съдилища. В случая, тъй като вредите са претендират по повод дискриминация, осъществена от министъра на вътрешните работи и по повод служебно правоотношение, правилно съдът е приел, че искът му е подсъден. Доводите на касатора, че служебното правоотношение изключва приложението на чл.1 ЗОДОВ противоречат на закона и са в противоречие с константната практика на административните съдилища и Върховния административен съд. Административният съд е обсъдил всички доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции, въз основа на които е формирал верни фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. в случаите, когато производството по установяване на дискриминационно третиране е реализирано по административен ред пред Комисията за защита от дискриминация /Раздел І на Глава четвърта/, всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Според, ал. 2 в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В съответствие с нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 ЗОДОВ, обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди причинени на гражданите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите (чл. 205 АПК). Правилно съдът е посочил, че искът е насочен срещу министерство на вътрешните работи, което е юридическо лице и съответно е пасивно легитимирано да отговаря по него, с оглед нормата на чл. 205 АПК. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял ІІІ, Глава единадесета от АПК. В разпоредбата на чл. 204 АПК са регламентирани предпоставките за допустимост на иска като според, ал. 4 незаконосъобразността на действия и бездействията се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Специалната норма на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. обаче дерогира общата норма, като приложението на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство пред КЗД в рамките, на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 ЗЗДискр. е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., административните съдилища не установяват наличието на дискриминация, а изследват наличието на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган, акт на дискриминация. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., в процесния случай включва в кумулативна даденост: 1. влязло в сила решение на КЗД, с което е установено извършването на дискриминация, изразяваща се в дискриминационен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице - нарушител и засегнатото лице; 2. наличието на претърпяна вреда; 3.причинна връзка между установената дискриминация и вредата. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на вреди. В конкретния случай първият елемент от посочения фактически състав действително е налице. С решение 186/07.06.2017г. на Комисия за защита от дискриминация е установено, че Б. Видин, по време на участие в мисия на ООВ в Косово UNMIK, в качеството на държавен служител на Министерството на вътрешните работи в процесния период е третиран по-неблагоприятно от министъра на вътрешните работи в качеството на орган по назначаване в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак обществено положение и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр. В мотивите на решението КЗД сочи, че разпоредбата на чл.212, ал.1 т7 от ЗМВР в редакцията до изменението му през 2010г. и подзаконовите нормативни актове МЗ Із-829/10.05.2007г. и МЗ Із-579/08.04.2008г. на министъра на вътрешните работи поставят държавните служители в по-неблагоприятно положение по признак обществено положение спрямо служителите от същото ведомство, които не участват в международни мисии по отношение на плащането, осигуряването и вещевото доволстие. Комисията е посочила, че в случая става въпрос за ненавременни или неправилни действия от страна на правно задължения субект министъра на вътрешните работи, докато към момента на постановяване на решението са извършени промени в законодателството, с което това неблагоприятно третиране е преустановено, като за времето на участие в мисия държавните служители в МВР получават месечно възнаграждение, допълнително възнаграждение, униформено облекло и отличителни знаци. Съгласно чл.4, ал.2 ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Разпоредбата на §1, т. 7 ДР на ЗЗДискр. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) определя, че "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Следователно и предвид посочените по-горе мотиви на решението на КЗД, е установено по-неблагоприятно третиране, представляващо пряка дискриминация, което според задължителното за настоящия съд решение на комисията се дължи на ненавременни и неправилни действия от страна на правно задължения субект министъра на вътрешните работа за извършване на промени в законодателството, регламентиращи реда за подбор и изпращане на служители на МВР в международни мисии. Неоснователен в случая е доводът на касатора за наличие на влязла в сила заповед, определяща параметрите на изпълняваната от ответника дейност по време на мисия, тъй като КЗД изрично е посочила, че тази заповед почива на нормативна уредба, която не е съобразена с изискванията на ЗЗДискр. и води до неравното третиране, предмет на решението на Комисията. В хода на първоинстанционното съдебно производство са доказани настъпилите имуществени вреди и техния размер, в причинна връзка с констатираните от КЗД ненавременни или неправилни действия, съставляващи пряка дискриминация. От приетото и неоспорено заключение на ССЕ е безспорно установено, че разликата между реално дължимите от страна на МВР осигурителни вноски за процесния период и действително внесените такива по партидата на Б. Видин възлиза на 4 737,47лв., поради което съдът правилно е уважил предявеният иск за обезщетение в посочения размер, като е приел, че тези вреди са в причинна връзка и в резултат на дискриминационни актове и действия на министъра на вътрешните работи, изразяващи се в изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка дискриминация по признак "обществено положение" по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. и нарушение на чл.6 от с. з. Предвид изложеното, касационната инстанция намира изводите на Административен съд - Пловдив за правилни и обосновани, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски, като на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ се дължат такива за един адвокат, съгласно представен договор за правна защита съдействие от 08.04.2023г. заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000лв. в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,