Решение № 11876 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2016 г.

Решение № 11876 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Екстан" ЕООД, чрез ад. А. Т. срещу Решение № 3772 от 3.06.2016 г. по адм. дело № 3309/2014 г. по описа на Административен съд С. град, 6 състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен изводът на съда за недоказаност на реалното извършване на процесната доставка на стоки по фактура № 2000000089 от 21.10.2010 г., издадена от "Ситас 1", доколкото по делото са събрани доказателства за произхода на стоките и за тяхното реално приемо-предаване. В обобщение изразява становище за незаконосъобразност на РА и за отмяната му и присъждане в негова полза на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Станчева оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение, без да конкретизира неговия размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Екстан" ЕООД срещу Ревизионен акт № 2061306040 от 18.11.2013 г., издаден от Й. С. К. - Ачева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 45 010,47 лева и лихви в размер на 13 973,98 лева по фактура № 2000000089 от 21.10.2010 г., издадена от "Ситас 1" ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът е констатирал разминаване в съдържанието на представения в хода на ревизията приемо-предавателен протокол и този, представен на вещото лице във връзка с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, които документи са ангажирани само от ревизираното лице и е формирал извод, че новопредставеният протокол в рамките на съдебното производство не следва да бъде ценен. В обобщение според съда не са ангажирани доказателства, от които да се направи безпротиворечив и категоричен извод, че доставчикът "Ситас 1" ЕООД е предал съответното количество родово определени вещи /кафе на зърна/ на своя контрагент, поради което законосъобразно с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на получателя "Екстан" ЕООД. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При постановяване на съдебния акт съставът на АССГ обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, заключението по съдебно-икономическата експертиза, като е формулирал правилният извод за законосъобразност на РА. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Предмет на процесната доставка са родово определени вещи - кафе на зърна Индонезия ELB - 44 555 кг при единична цена 4,53 лева и кафе на зърна И. Ч. АВ - 3 678 кг при единична цена 6,31 лева. За доказване на процесната доставка писмени документи са ангажирани само от ревизираното лице поради неоткриване на доставчика на посочения адрес за кореспонденция и извършване на насрещната проверка по реда на чл. 32 от ДОПК. Представен е договор за покупко-продажба от 3.10.2010 г., приемо-предавателен протокол от 21.10.2010 г., договор от 14.09.2010 г. със "Симек трейд" ЕООД за наемане на 100 кв. м. складова площ, както и документи относно последваща ВОД към УАБ САБВИТ, Латвия съгласно инвойси № 831 от 28.07.2011 г. и № 830 от 25.07.2010 г. Правилно съдът се е концентрирал върху въпроса дали е извършено отделяне на съответното количество родово определени стоки от продавача в полза на купувача и дали е осъществено тяхното приемо-предаване. Обосновано АССГ е констатирал съществено разминаване в съдържанието на приемо-предавателния протокол от 21.10.2010 г., копия от който са представени както в хода на ревизията /на л. 101 - гръб и л. 203/, така и в съдебното производство /л. 360 от делото/. В ангажирания в хода на ревизията приемо-предавателен протокол е записано, че предаването на описаните стоки е извършено в град С., а в протокола, представен пред съда е направено отбелязване на ръка, че стоките са получени в РМЗ И. И., складова база SKYY. Съобразно така установеното несъответствие правилно съдът не е кредитирал новопредставения пред съда приемо-предавателен протокол и е приел, че липсват други доказателства относно предаването на процесната стока. Действително не е спорно, че РЛ е имал сключен договор за наем на складова площ - РМЗ И. И., складова база SKYY, но няма каквито и да било доказателства за транспортирането на стоката и за точното място на приемо-предаването й от представител на продавача в полза на купувача. Едновременно с това касационната инстанция възприема като правилни мотивите на АССГ, че доказването на последваща ВОД на стоки от същия вид и количество през м. 07.2011 г. не води до извода, че такива стоки действително са били придобити от доставчика "Ситас 1" ЕООД от получателя "Екстан" ЕООД през м. 10.2010 г. по спорната фактура, доколкото не съществува пречка ревизираното лице да е разполагало със същите стоки като вид и количество през последващи периоди и да са били придобити от друго лице/лица. Като допълнителен аргумент за обосноваване извода за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по фактурата, издадена от "Ситас 1" ЕООД през м. 10.2010 г. решаващият съд е отчел обстоятелството за издадено кредитно известие № 500000009 от 23.11.2010 г. към спорната фактура в размер на същата стойност, което обосновава заключението, че процесната доставка не се е осъществила. Въз основа на гореизложеното, като е достигнал до извода за наличие на материалноправно основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит в полза на "Екстан" ЕООД по фактура № 2000000089 от 21.10.2010 г., издадена от "Ситас 1" ЕООД, АССГ е постановил решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и правилна преценка на събраните по делото доказателства. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва бъдат присъждани разноски поради неконкретизиране на техния размер. Съгласно мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай ответната страна претендира един разход, но е представен списък и преди всичко не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл в полза на ответната страна по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение