Решение № 9976 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2010 г.

Решение № 9976 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Руслан Николов Донев против решение № 4686 от 12.04.2010 г., постановено по адм. д. № 2631/2009 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Висш съдебен съвет (ВСС), в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият петчленен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение, взето по протокол № 5/4.02.2009 г. на ВСС, с което на Руслан Николов Донев са наложени дисциплинарни наказания "освобождаване като административен ръководител" на Районен съд гр. Търговище и "дисциплинарно освобождаване от длъжност". За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел от фактическа страна, че дисциплинарното производство е започнало по предложение от 16.09.2008 г. на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за извършени дисциплинарни нарушения от жалбоподателя по чл. 307, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗСВ, изразяващи се в постановяване на съдебни актове в производство по чл. 242 вр. чл. 237 от ГПК (отм.), без Руслан Донев да е проверил процесуалната предпоставка за местна подсъдност по чл. 242, ал. 4 от ГПК (отм.); освобождаване на молителя от държавна такса в размер на 70 000 лв.; не е извършена проверка на външната годност на акта, въз основа на който се искало издаване на изпълнителен лист; нарушение на чл. 9 от ЗСВ, изразяваща се в неспазване на принципа на случайния подбор, като за периода 3.01.2007 г. до 17.12.2007 г. името на съдия Донев не фигурира в електронното разпределение на делата, а 11 бр. частни граждански дела с един и същи молител, постъпили за периода 1.01.2006 г. - 1.03.2008 г. са разгледани от жалбоподателя, без да са разпределени по реда на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ; към 20.08.2008 г. Донев в качеството си на председател на районния съд не е осъществил общо и организационно административно ръководство, с което е нарушен чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. При проверката се установило, че председателят е в отпуск, а двамата му заместници също отсъствали. В издадената от Донев заповед за заместване не е посочено името на заместващия. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени административнопроизводствени правила. По делото е установено, че по повод постъпилото предложение от Инспектората към ВСС е образувано дисциплинарно производство, определен е дисциплинарен състав по предвидения за това в закона ред, насрочено е заседание и жалбоподателят е уведомен по реда на чл. 316, ал. 5 от ЗСВ. Дисциплинарния състав е приел, че магистрата е извършил описаните в предложението дисциплинарни нарушения, но същите са несъразмерни с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като е дадено предложение да се наложи наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 15% за срок от 6 месеца". Решението на дисциплинарния състав е подписано с особено мнение на един от членовете му. Съобразно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ същото е представено на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото. На проведеното заседание на 4.02.2009 г. ВСС е взел решение и е освободил Руслан Донев като административен ръководител на Районен съд гр. Търговище и му наложил дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е взето с 13 гласа "за", 9 "против" и 1 "въздържал се". Тричленният състав на ВАС е направил извод, че оспореното решение е съответно на материалноправните норми на ЗСВ, тъй като е установено, че необосновано и при неточно прилагане на закона магистрата е освободил молителя Атмаджов от внасяне на държавна такса в размер на 70 000 лв. Разгледал е молбата на последния, без да извърши проверка за спазване на правилата за местна подсъдност, не е направена справка за адреса на молителя, а произнасянето по искането за издаване на изпълнителен лист е в деня на постъпването му. Направен е извод, че магистратът е действал при грубо и системно нарушаване на принципите на правораздаването, в какъвто смисъл са били и част от изказванията на част от членовете на ВСС. Относно нарушението касаещо 11 бр. дела, образувани по искане на едно и също търговско дружество и решени от съдия Донев, без да е спазен принципа на случайния подбор дисциплинарния състав на ВСС е приел, че същото е погасено по давност. В тази връзка първоинстанционният съд е направил извод, че нарушенията по посочените дела сочат не на изолиран случай, а на системни нарушения и стил на работа на магистрата. Прието е, че последният е нарушил законовите разпоредби в производство по чл. 237 от ГПК, необосновано е освободил молителя по ч. гр. дело № 1729/2007 г., при наличието на убедителни данни за неговата платежоспособност от заплащането на държавна такта в особено голям размер, което е в противоречие с целта на процесуалния закон, не е спазил процесуалните правила за местна подсъдност по същото дело, системно е извършвал закононарушения, поставящи под съмнение неговата компетентност и даващи основание да се счита, че действията му не са обективни и са преднамерени, нарушил е принципа на случайно разпределение на делата и не е изпълнил задълженията си като административен ръководител на съда. Действията на съдията са станали достояние на обществото чрез множество публикации, които са допринесли за уронване престижа на съдебната власт и за негативна оценка за нейната дейност, поради което е осъществен и фактическия състав на чл. 307, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗСВ. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на тричленният състав на ВАС, че спрямо жалбоподателя са били осъществени материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарните наказания. Постановяване на акт по реда на чл. 237 ГПК (отм.) и на разпореждане, с което молителят е освободен от държавна такса са относими към законосъобразността, обосноваността и правилността на актовете на съда, които могат да бъдат предмет единствено на инстанционен съдебен контрол и не представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ (в редакцията му към момента на постановяване на решението на ВСС). Фактът, че по този повод е имало публикации в пресата, не може да послужи като основание за квалифициране на нарушението като такова по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Действията, които могат да бъдат квалифицирани като уронващи престижа на съдебната власт следва да противоречат или на правна, или/и на морална норма, относима към особените изисквания за качества на магистрата. В случая не са установени данни, дори и косвени, за наличие на особени връзки и нерегламентирани контакти между жалбоподателя и молителя. Да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, означава в настоящото производство да се обсъжда правилността, допустимостта и валидността на посочените съдебни актове извън инстанционния съдебен контрол, което е недопустимо. Неправилните и отменени актове на магистрата са един от критериите за атестиране, но не и за налагане на дисциплинарни наказания. Допусканите при осъществяване на правораздавателната дейност процесуални и материалноправни нарушения не могат да бъдат третирани като уронващи престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, нито като неизпълнение на служебни задължения по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ. Ето защо изводът на съда, че Донев необосновано и при неточно прилагане на закона е освободил молителя Атмаджов от внасяне на държавна такса в размер на 70 000 лв., разгледал е молбата на последния, без да извърши проверка за спазване на правилата за местна подсъдност и не е направил справка за адреса на молителя, като тези действия сочат на грубо и системно нарушаване на принципите на правораздаването, поради което е осъществил посоченото дисциплинарно нарушение, е незаконосъобразен. Тези изводи са относими при осъществяване на съдебен контрол върху актовете на съда и не могат да обосноват осъществяване на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Второто нарушение, за което са наложени дисциплинарните наказания се изразява в разглеждането от Руслан Донев на 11 броя дела за периода 1.01.2006 г. - 1.03. 2008 г., без същите да са разпределени на принципа за случайния подбор по чл. 9 от ЗСВ, респективно чл. 12а от ЗСВ (отм.), както и че за периода 3.01.2007 г. - 17.12.2007 г. същият не е бил включен в компютърното разпределение. От представените по делото доказателства е установено, че делата са с един и същ молител и производството е било по реда на чл. 237 от ГПК (отм.). Законосъобразно дисциплинарнонаказващия орган е приел, че магистратът е нарушил разпоредбата на чл. 9 от ЗС, като не е спазил принципа на случайния подбор при електронното разпределение на делата. Същият в качеството си на председател на районен съд осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява. В неговите задължения е да организира разпределението на делата и преписките в поверения му съд да се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им и съответно да контролира осъществяването на тази дейност. Очевидно в случая тези задължения не са изпълнени, тъй като Донев не е бил включен в електронното разпределение и същевременно е разглеждал и се е произнасял по дела. Законосъобразно дисциплинарния състав на ВСС е приел, че по отношение на нарушения принцип на случаен подбор по три от посочените 11 бр. дела, дисциплинарното производство е образувано извън срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ (изм.), поради което дисциплинарното нарушение е погасено по давност и за него не може да се реализира дисциплинарна отговорност. Посочените обстоятелства не са обсъдени нито в особеното мнение на члена на дисциплинарния състав, нито са разисквани от членовете на ВСС, неучаствали в дисциплинарния състав. В тази връзка изводът на тричленния състав на ВАС, че нарушенията, свързани с 11 бр. дела, касаещи едно и също търговско дружество, по молба на което са образувани производства по чл. 237 от ГПК (отм.) и са разпределени на съдия Донев в нарушение на чл. 9 от ЗСВ, са извън двегодишния срок за образуване на дисциплинарното производство, е незаконосъобразен. Този извод настоящият състав прави предвид задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК да следи служебно за съответствието на обжалваното решение с материалния закон. Относно третото нарушение - към 20.08.2008 г. Донев в качеството си на председател на районния съд не е осъществил общо и организационно административно ръководство, с което е нарушен чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ следва да се отбележи, че същото е обсъдено само в решението на дисциплинарния състав като е прието, че макар и формално да е допуснато нарушение, то в случая е незначително и не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на закона. В предложението за налагане на дисциплинарното наказание не са изложени доводи сочещи, че вследствие на това поведение на магистрата е била накърнена или затормозена по какъвто и да било начин - организационно или административно нормалната работа на районния съд и с това да е бил злепоставен авторитета на съда. По тези съображения дисциплинарния състав е приел, че предложението в тази му част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Посоченото нарушение не е обсъждано и не е предмет на особеното мнение на един от членовете на дисциплинарния състав, нито пък е било обсъждано при вземане на оспореното решение от членовете на ВСС, поради което следва да се приеме, че ВСС е споделил становището на мнозинството от членовете на дисциплинарния състав, че макар и формално да е допуснато нарушение, то в случая е незначително и не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на закона. Съгласно правилото на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. Вярно е, че дисциплинарнонаказващия орган не е длъжен да се съобрази със становището на дисциплинарния състав за вида на дисциплинарното наказание, но в случая след като последният е приел, че първото от описаните дисциплинарни нарушения не може да се квалифицира като такова, то разискванията на членовете на ВСС в обратната насока, които следва да се считат за мотиви на решението по смисъла на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ не могат да бъдат споделени от петчленния състав на ВАС предвид изложените съображения, че допуснатите при осъществяване на правораздавателната дейност процесуални и материалноправни нарушение не могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни такива. От изложеното се налага извода, че жалбоподателят е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ, изразяващо се в разглеждане на 8 дела в нарушение на принципа на случайния подбор, както и не е осъществил задълженията си във връзка с осъществяване на контрол за спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата. Незаконосъобразен е изводът на тричленният състав на ВАС, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предложението за налагане на дисциплинарното наказание е за дисциплинарно наказание - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В случая ВСС е наложил за едни и същи нарушения две дисциплинарни наказания "освобождаване от длъжност като административен ръководител" и "дисциплинарно освобождаване от длъжност" съответно по чл. 308, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗСВ, поради което е нарушено императивното изискване на чл. 308, ал. 3 от ЗСВ за едно и също дисциплинарно нарушение да се налага само едно дисциплинарно наказание. Ако се приеме, че за отделните нарушения са наложени различни наказания, то от решението на дисциплинарнонаказващия орган не става ясно за кое нарушение е наложено едното наказание и за кое другото. В особеното мнение на члена на дисциплинарния състав е посочено, че през 2007 г. съдия Донев е решил около 20 дела, докато останалите съдии, в това число и неговите заместници са решили над 500 дела, но тези факти не са били нито предмет на предложението за налагане на дисциплинарното наказание, нито пък за тях е проведено дисциплинарно производство по предвидения за това в закона ред. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Оспореният административен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗСВ и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същият следва да бъде отменен, а преписката върната на ВСС за налагане на съответното дисциплинарно наказание. Предвид изхода на делото ВСС следва да се осъди да заплати на касатора направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 215 лв. Съгласно правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК при отмяна на акта оспорващия има право на разноски, изразяващи се в заплатените държавни такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат. В първоинстанционното производство са представени две адвокатски пълномощни, като в първото адвокатско възнаграждение е уговорено, но липсва отбелязване за заплащането му. Във второто е уговорено възнаграждение в размер на 200 лв. и изрично е отбелязано, че същото е заплатено изцяло. В касационното производство не са представени доказателства за направени разноски, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,