Решение № 10147 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13488/2010 г.

Решение № 10147 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13488/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от "Враца-авто" ЕООД, гр. Враца, чрез пълномощника адв. Михаил Димитров, против решение № 368, постановено по адм. дело № 279/2010 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № 060900447/27.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, офис Враца само в обжалваната му част, потвърдена с Решение № 139/23.06.2010 г. на директора на Дирекция "обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ - Велико Търново при ЦУ на НАП, в която за извършените продажби на апартаменти в сградата на ул. "Черни дрин" № 2, е доначислен ДДС в размер на 3752,09 лв. за данъчен период м. януари 2009 г. и в размер на 231 181,41 лв. за данъчен период м. юни 2009 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът правилно е очертал рамките на спорния предмет, но необосновано е изградил извода, че е налице облагаема доставка, тъй като не се подкрепя от данните по делото тезата, че продадените апартаменти представляват нови части от стара съществуваща сграда. Според касатора апартаментите, макар и нововъзникнали като самостоятелни обекти в сградата вследствие на преустройство, не отговарят на критериите за новост по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗДДС. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрск. Иванов, в писмено отговор на касационната жалба, изразява мотивирано становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Враца-авто" ЕООД против ревизионен акт № 060900447/27.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, офис Враца само в обжалваната му част, потвърдена с Решение № 139/23.06.2010 г. на директора на Дирекция "обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ - Велико Търново при ЦУ на НАП, в която за извършените продажби на апартаменти в сградата на ул. "Черни дрин" № *, е доначислен ДДС в размер на 3752,09 лв. за данъчен период м. януари 2009 г. и в размер на 231 181,41 лв. за данъчен период м. юни 2009 г.

За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е констатирано, че не е налице освободена доставка и на основание чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 6 и чл. 25 ЗДДС дружеството е следвало да издаде данъчна фактура и да начисли ДДС. Този водещ правен извод е изграден на базата на пълно установена фактическа обстановка. Дружеството е продало апартаменти в апартаменти в притежавана от него сграда по ул. "Черни Дрин" № 2 и е издало фактури за извършени СМР - довършителни работи в същите апартаменти, както следва:

-по нот. Акт **/16.01.2009 г. е продаден апартамент № 39 на Е. Гарванска, издадени са три фактури за извършени СМР и авансово плащане на такива за същия апартамент, като по две от тях е начислен ДДС, а по третата № 113/16.01.2009 г., на стойност 18 502,15 лв. - не е начислен на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС като освободена доставка

-по нот. акт № ***/17.06.2009 г. е продаден апартамент № 9 на Г. Георгиев, издадени са две фактури за извършени СМР като по едната е начислен ДДС, а по другата - № 145/17.06.2009 г., на стойност 32 000 лв. - не е начислен на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС като освободена доставка.

• по договор от 10.06.2009 г. с МО са продадени 34 апартамента, издадена е фактура от 15.06.2009 г. с предмет довършителни СМР по 34 апартамента, за които е начислен ДДС и за продажби на същите апартаменти, за които не е начислен ДДС на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС като освободена доставка.

По делото са събрани относими доказателства - заключение на съдебно-техническа експертиза, удостоверение за въвеждане в експлоатация № 98/29.10.2008., разрешение за строеж, въз основа на които е направен обоснован фактически извод, че за сградата по ул. "Черни Дрин" № 2 е извършено цялостно преустройство, с вътрешни архитектурни промени при запазване на обем, етажност, фасади и носеща конструкция, като от общежитие се променя предназначените на жилищна сграда с магазини, обособени са самостоятелни обекти - жилища и магазини. Строежът "Вътрешно преустройство на съществуваща сграда - общежитие в жилищна сграда с магазини" е въведен в експлоатация на 28.10.2008 г.

При изяснена фактическа обстановка съдът правилно е обособил предмета на спора, състоящ се в отговор на въпроса - налице ли са предпоставките по чл. 45, ал. 3 ЗДДС, за да се приеме, сделките по продажба на апартаментите по трите фактури, по които не е начислен ДДС, са освободени доставки.

Според приходните органи неправилно са разделени доставките на довършителни СМР от продажбите на апартаменти, тъй като се касае за една обща доставка - продажба на новосъздадени апартаменти в готово състояние, които не са освободени доставки, тъй като всеки от апартаментите не е стара сграда или част от такава. Позовават се на § 1, т. 5, б. "б" ДР ЗДДС предвид въвеждането на обектите в експлоатация на 28.10.2008 г., т. е. в период по-малък от 60 месеца преди продажбите.

Съдът приема също, че доставките не са освободени, тъй като не са доставки на части от сграда, които не са нови или казано по друг начин те са доставки на нови части от сграда. Този извод е законосъобразен и обоснован с оглед установените факти и обстоятелства и предвид тълкуването на разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Предмет на сделки - продажба и на фактуриране за съответните данъчни периоди м. 01 и 06.2009 г. са новосъздадени обекти - апартаменти в съществуваща сграда стара сграда. Тези обекти не съществували като такива преди създаването им в резултат на извършени СМР по разрешение за строеж и са налице като такива към момента на въвеждането им в експлоатация. Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 е въведена като изключение от правилото и като такава не се тълкува разширително. Текста е изричен, че по отношение на части от сграда, каквито са процесните апартаменти по смисъла на § 1, т. 39 от ДР на ЗУТ, доставката е освободена, когато тези части не са нови. В случая са налице нови части или обекти от сграда, поради което по аргумент на противното доставката им не е освободена. Така направеното тълкуване от съда е правилно, както граматически, така и систематично, съответства на изразената законодателна воля доставката на ново строителство на имоти да е облагаема доставка. Неоснователно е оплакването на касатора, че не е съобразена разпоредбата на § 1, т. 5 ДР ЗДДС, тъй като сградата не е "нова" по смисъла й. Това е така относно сградата, но не и относно обектите или частите от нея, които са предмет на доставка. Тези обекти са нови и не са изтекли 60 месеца от въвеждането им в експлоатация, което станала през 2008 г.

По изложените съображения касационният съд намира, че даденият от съда отговор на основния спорен въпрос е законосъобразен. Не са налице наведените касационни оплаквания. Обжалваното решение е материално законосъобразно и обосновано и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора не се следва заплащане на направените разноски от касатора.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,