Решение № 1995 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2010 г.

Решение № 1995 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Делка Стефанова Москова срещу решение № 32 от 10.03.2009 г. по адм. дело № 595 по описа за 2009 г. на Административния съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу акт за установяване на публично общинско вземане № 989 от 25.08.2009 г. на кмета на община Добрич. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска неговата отмяна поради нарушаване на закона и необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява становище и за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение с решението. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Добрич не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Добрич е бил заповед (акт) за установяване на публично общинско вземане № 989 от 25.08.2009 г. на кмета на община Добрич, с който на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 15, чл. 17, ал. 1 от НОАМТЦУ на община Добрич, приета с решение № 55-4 от 25.02.2003 г. на община Добрич е определено задължение за ТБО за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 3 028.24 лв. По делото не е бил спорен фактът, че Тодор Зографов Москов е закупил недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. "Цар Петър" № 2, вх. Б, разположен в партер и мецанин в жилищна сграда, блок ЖСК "Старт", съгласно нот. акт № 103, том II, рег. № 2285, дело № 303 от 3.11.2005 г. Същият представлява магазин № 1 със застроена площ от 95.32 кв. м., предназначен за търговска дейност. Закупен е и магазин № 2, находящ се в същия имот и със същото предназначение, съгласно нот. акт № 104, том II, рег. № 2287, дело № 304 от 9.12.2005 г. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 9.12.2005 г. лицето, в качеството си на собственик, декларирал нежилищните имоти, находящи се на посочения адрес, като съсобствени с Делка Стефанова Москова, негова съпруга. За точност следва да се отбележи, че собствеността им не е в режим на обикновена съсобственост (дялова собственост), а в режим на семейна имуществена общност, т. е. на бездялова собственост. По делото не се установява, че лицата за посочения период от 2005 г. до 2009 г. са подавали декларация, че няма да ползват имотите през цялата година, за да бъдат освободени от задължение за заплащане на ТБО. По делото е разпитан един свидетел Мария Василева, като тя заявява, че от началото на 2008 г. единият магазин не работи, а другият е празен от м. юни 2009 г. Лицето е било пълномощник на жалбоподателката и заявява, че е подавала декларация по чл. 14 от ЗМДТ. При тази фактическа обстановка по делото е установено, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Направена е преценка, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, като е обсъдено възражението за нищожност, с оглед обстоятелството, че с отмяната на чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ, в сила от 1.01.2005 г. действа единен режим за всички местни такси, които съобразно чл. 9а от ЗМДТ се събират от общинската администрация. Съгласно чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ вземанията се установяват с акт на кмета на общината. Съдът е обосновал извод и за спазена законова писмена форма на акта, който съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и е валиден административен акт, който е и законосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се установяват твърдените от касатора нарушения. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Конкретно по делото е безспорно установено, че се предоставят реално и трите услуги, компонентни на таксата за битови отпадъци, в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, като без правно значение е обстоятелството, че същите не се ползват по предназначението им. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По повод възражението за размера на юрисконсултското възнаграждение, присъдено на общинската администрация, то следва да се има предвид, че същото е правилно определено съгласно чл. 8, чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е прието че интересът е неоценяем, което е в размер по-благоприятен за жалбоподателя. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение