Решение № 9834 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12448/2018 г.

Решение № 9834 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12448/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, образувано по две искания за отмяна на на влязло в сила решение № 701/29.03.2018 г. по адм. д. 511/2018 г. на Административен съд – Варна, подадени от Р. Павлова и П. Павлов от [населено място], чрез адв. Димитрова. В искането за отмяна на Р. Павлова се излагат доводи за откриване на ново обстоятелство, след узнаване за съществуването на друго съдебно решение по адм. д. № 334/2018 г. по описа на на Административен съд – Варна по идентичен казус, а именно – паричен аналог за определяне на по-висока оценка за отчуждения имот. Твърди се и неучастие по делото на съпруга й, което е съществено нарушение по т. 5, чл. 239 АПК, както и противоречие между двете съдебни решения по смисъла на т. 4, чл. 239 АПК. Искането за отмяна на П. Павлов се базира на основанието по т. 5, чл. 239 АПК, с твърдения, че са нарушени процесуалните му права на защита, поради неучастие в съдебното производство в качеството на съпруг на оспорващата Павлова. Претендира се отмяна на решението и връщане за ново произнасяне с конституиране на втория молител в производството. Претендират се разноски по представени два броя списъци по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът –кмет на Община Варна, чрез процесуалният си представител юрк. Цветанова, в писмено възражение, оспорва искането за отмяна и на двамата молители и счита, че следва да се отхвърли като неоснователно. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени данните по делото, намира молбите за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 240 АПК, но неоснователни по следните съображения: С решение № 701/29.03.2018 г. по адм. д. 511/2018 г. на Административен съд – Варна, чиято отмяна се претендира е изменена по жалба на Р. Павлова заповед № 0202/17.01.2018 г. на кмета на Община Варна, в частта, с която е определен размера на равностойно парично обезщетение за припадащата се част от имот с идентификатор 10135.3516.115 и сграда с идентификатор 10135.3516.115. 1, като е увеличен размера на обезщетението от 145 450, 00 лв на 171 765, 67 лв. Решението е постановено в производство по чл. 27 от Закона за общинската собственост и като неподлежащо на касационен контрол /окончателно/ е влязло в сила в деня на обявяване на решението - 29.03.2018 г. Решението по адм. д. № 334/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, на което се основават исканията по т. 1 и т. 4, чл. 239 АПК на първата молителка е с № 565 от 16.03.2018 г., постановено в производство по чл. 27 от Закона за общинската собственост по оспорване на К. Йорданов и Ж. Желязков на определеното обезщетение по заповед № 0074/10.01.2018 г. на кмета на Община Варна за съсобственият им имот с идентификатор 10135.3513.354 и четири сгради в имота, като паричното обезщетение е увеличено на сумата 430 992 лв. От така изложените безспорно факти се установява неоснователност на искането за отмяна по т. 4 и т. 1, чл. 239 АПК. За да е налице хипотезата по чл. 239, т. 4 АПК е необходимо да е налице пълна идентичност между страните, оспореният административен акт и основанието по двете съдебни решения, които да си противоречат – да е постановен противоречив резултат, който препяства разрешаване на спора със сила на присъдено нещо. Тази хипотеза не е налице. Предмет на разглеждане по посочените по-горе дела са различни заповеди на Кмета на Община Варна за определяне размера на обезщетението по отношение на различни собственици /съсобственици/ на различни имоти. В тази връзка не може да има противоречие между самите съдебни решения, които разпростират силата на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело. Обстоятелството, че имотите, за които е оспорено определеното със заповедите на кмета на Община Варна парично обезщетение се намират в близост не е основание за допускане на отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като нормата императивно изисква пълна идентичност между страните и основанието. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2010 г., съгласно което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Изложеното води до неоснователност на искането за отмяна и по т. 1, чл. 239 АПК, тъй като събраните по адм. д. № 334/2018 г. по описа на Административен съд – Варна доказателства за "паричен аналог" са относими единствено в това съдебно производство и то по отношение само на имот с идентификатор 10135.3513.354. Следва да се маркира, че непълнотата на доказателствата, на каквато сочат доводите в искането за отмяна не съставлява основание по чл. 239 АПК. Неоснователни са и двете молби за отмяна и по т. 5, чл. 239 АПК, тъй като тази хипотеза обхваща случаите на съществено нарушени процесуални права на страна по делото, каквато безспорно не е бил П. Павлов. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав -1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези, тъй като П. Павлов не е участвал в производството по адм. д. 511/2018 г. на Административен съд – Варна, поради което и в исканията за отмяна не се твърдят нарушение от вида на изложените по-горе. Освен, че искането в тази част не попада в приложното поле на т. 5, чл. 239 АПК, към него не са представени доказателства за твърдението, че молителят П. Павлов е съпруг на Р. Павлова и имота, за който е определено обезщетението с решение № 701/29.03.2018 г. по адм. д. 511/2018 г. на Административен съд – Варна е СИО. Това препятства преценката за евентуална основателност на искането по "незаявеното" но съответно основание за отмяна по чл. 246, ал. 1 АПК /раздел II – "Отмяна по искане на трето лице"/. Предвид изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение, молбите за отмяна, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. С оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответника, двамата молители дължат поравно юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение