Решение № 10168 от 2.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2015 г.

Решение № 10168 от 2.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Емилия Стефанова Байрактарова, от с. Триград общ. Девин обл. Смолян, чрез процесуалния си представител адв. Георги Пейчинов и Директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 889 от 4.05.2015 г., по адм. дело № 2102/2014 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив. С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отменил Ревизионен акт /РА/ № 211400274/7.04.2014 г., потвърден с Решение № 625/26.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта с която са определени задължения за ДОО, ДЗПО и 30, ведно със съответните прилежащи лихви и е отхвърлил жалбата на Емилия Стефанова Байрактарова от с. Триград, общ. Девин, обл. Смолян против РА № 211400274/7.04.2014 г., потвърден с Решение № 625/26.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив в останалата й част - по отношение определените задължения по ЗДДФЛ, ведно със съответните прилежащи лихви. Решението се обжалва от страните в съответните неблагоприятни части, като се претендира неправилност по наведените основания за това. В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е необосновано, неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира същите за процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на спора пред административния съд е бил РА № 211400274/7.04.2014 г., потвърден с Решение № 625/26.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който са определени следните задължения на ревизираното лице: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 460.01 лв. и лихви в размер на 1 040.72 лв, вноски за ДОО за 2010 г. в размер на 2 640 лв. и лихви 1 328,63, вноски за ДЗПО за 2010 г. в размер на 1200 лв. и 603, 93 лв лихви и вноски за ЗО за 2010 г. в размер на 1 718,40 и лихви 533,84 лв. За да постанови спорното решение, съдът е приел, че законосъобразно е извършена ревизията по реда на чл. 122 и следващите ДОПК, предвид наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Счетено е, че правилно в хода на ревизията не са били признати суми по договорите за дарения от 2006 г. в общ размер на 130 000,00 лв. тъй като не са представени доказателства за произхода и възможностите на дарителите да спестят спорните суми. Не е установен факта на предаване на парите, както и фактическото наличие на паричните средства у дарителите Асен Какалчев, Тодорка Радкова и Софка Узунска и впоследствие у ревизираното лице, в непроменен размер. Нито един от тези факти не е безспорно установен с допустими доказателствени средства, както в хода на извършената ПУФО, така и в хода на ревизионното производство. В хода на първоинстанционното съдебно производство са разпитани като свидетели Фиданка Байрактарова и Виолета Какалчева. Административният съд е приел, че свидетелските показания и представените покани за пощенски записи удостоверяват, че жалбодателката е получила немалка по размер парична сума от трети лица, но дори и да се приеме за достоверна тезата в хода на производството за извършени множество продажби на дребно на селскостопанска продукция, тази сума не представлява невзет предвид доход за процесния период от приходните органи, както се домогва да докаже жалбодателката. Не са представени доказателства, че този доход не е взет предвид като числово изражение при изготвянето на паричните потоци, като в същото време сумите, получавани от жалбодателката при продажбата на селскостопанска продукция не са необлагаеми. По отношение определените задължение за ДОО, ДЗПО и 30 съдът е счел жалбата за основателна, тъй като неправилно е тълкувана и приложена от приходните органи нормата на чл. 124а от ДОПК. Посочено е, че същата няма обратна сила и е неприложима за процесният период, поради което РА е незаконосъобразен в тази му част и следва да бъде отменен. Решението е частично неправилно. По касационната жалба на Емилия Стефанова Байрактарова: Основателни са доводите в касационата жалба за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства, че сумите, предмет на пощенските записи, платени на жалбоподателката, не са взети предвид при изготвяне на паричния поток. Видно от датата на пощенските записи е, че същите са от 2008 и 2009 г. т.е. извън периода на проверката. Видно от констатациите на РА е, че началното салдо в РА е нулево, т. е. разполагаемите парични средства към 1.01.2010 г. на сем. Байрактарови е нула. Следователно е доказано, че при определяне на облагаемата данъчна основа, органите на НАП не са упражнили служебно начало и не са изследвали източниците на приходи за сем. Байрактарови. Така ангажираните пощенски записи в съдебното производство не са оспорени и, ведно със свидетелските показания, опровергават определените разполагаеми парични средства към началото на 2010 г. от органите на НАП. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че при вземане предвид на сумите по пощенските записи като начално салдо при ревизията, дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. би бил 1 386,35 лв. В този смисъл и доколкото касационната жалба на ревизираното лице срещу решението на Пловдивския административен съд е само в частта, с която е потвърден от съда дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ само за сумата над 1 386,35 лв., то същата следва да бъде уважена. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив: Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно в частта, с която първоинстанционният съд е уважил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА в частта, с която са определени вноски за ДОО за 2010 г. в размер на 2 640 лв. и лихви 1 328,63, вноски за ДЗПО за 2010 г. в размер на 1200 лв. и 603, 93 лв лихви и вноски за ЗО за 2010 г. в размер на 1 718,40 и лихви 533,84 лв. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Цитираната разпоредба е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, в случая тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. С оглед на посочените съображения, решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на Емилия Стефанова Байрактарова следва да се присъдят разноски по делото съобразно уважената част от жалбата в размер на 700 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,